Определение № 73 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2056/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1062 от 12.02.2014 г. на Община – П., представлявана от кмета Р. Я., чрез адв. Д. М. срещу въззивно решение № 70 от 30.01.2014 г., постановено по гр. д. № 991/2013 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение № 725 от 16.07.2013 г., постановено по гр. д. № 7782/2011 г. на Районен съд - Перник и е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост върху трафопост „ДЗС” със ЗП от 9 кв.м., находящ се в имот 321.1 – нива по КСВ на землището на [населено място], както и върху реална част от недвижим имот 321.1, с площ 9 кв. м., върху която е построена сграда-енергийно съоръжение с предназначение трафопост „ДЗС”. Ответникът по касационната жалба оспорва същата с писмен отговор, като претендира разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Видно от приложеното удостоверение /л. 6 от първоинстанционното дело/, данъчната оценка на процесния имот е 1637, 70 лева. Предвид изложеното, цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника по касационната жалба [фирма], [населено място] следва да бъдат присъдени разноски в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.