Определение № 2794 от 28.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2204/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. Ф. Р. срещу определение № 3366/08.08.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1508/2024 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7806/11.07.2024 г. по гр.д. № 7369/2024 г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по делото и връщане на искова молба с вх. № 48012/13.06.2024 г. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Частният касатор поддържа, че дадените от първоинстанционния съд указания са неясни, неточни и неконретизирани, като забавят даването на ход на делото и неговото окончателно решаване. Поради това моли постановеният от ВРС съдебен акт да бъде отменен и делото да се разгледа по същество, евентуално да бъде върнато на друг състав на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима. Производството по в.ч.гр.д. № 1508/2024 г. на ВОС е образувано по частна жалба на Р. Ф. Р. срещу определение по гр.д. № 7369/2024 г. на ВРС, с което подадената от частния жалбоподател искова молба е върната поради неизпълнение на указания за посочване на вида на предявения иск и надлежния ответник по него, индивидуализиране на задълженията, чиято недължимост се иска да бъде установена, мотивиране на правния интерес от търсената защита, формулиране на ясен петитум и заплащане на дължимата държавна такса. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че изложените в исковата молба и уточняващите молби твърдения са неясни относно съществените елементи на исковата претенция. Намерил е, че ищецът е насочил иска си спрямо взискателя по изпълнителното дело – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, но липсват достатъчно твърдения за предмета на исковата претенция – дали се твърди недължимост на вземания по изпълнителен лист, респ. на всички вземания или само на част от тях, съответно поради какви осъществили се факти. Наведени са твърдения както за погасителна давност, така и за незаконосъобразни действия на ЧСИ, като едновременно с това е отправено искане за прекратяване на изпълнителното дело. Поради това ВОС е приел, че е невъзможно да се даде съответстваща правна квалификация на претенцията, предвид неясните и неконкретизирани твърдения и липсата на надлежно формулиран петитум, явяващи се съществен порок на сезиращата искова молба. В допълнение е посочил, че направените с частната жалба доказателствени искания са неотносими, тъй като същите не могат да заместят липсващите в исковата молба твърдения на ищеца. След като страната е предприела действия по предявяване на иск пред съда с оглед защита на своите права, същата следва да бъде надлежно подготвена до степен, че в рамките на законовия едноседмичен срок да може да организира поведението си така, че в случай на констатирана нередовност да приведе исковата молба в съответствие с изискуемото съдържание по чл.127 ГПК. Изтъкнал е, че дори към момента на подаване на частната жалба, ищецът не е предприел съответните процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба. С оглед на тези съображения и доколкото нередовностите на исковата молба не са отстранени в пълнота, въззивният съд е споделил извода на ВРС за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение /в случая определение/. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В настоящия случай, в инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, нито е развил доводи за наличие на някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В изложението единствено са преповторени оплакванията от частната касационна жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Същите, от една страна, представляват твърдения за евентуална неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл.281, т.1 ГПК, а от друга и на още по – голямо основание, не подлежат на обсъждане, доколкото предмет на преценка в настоящото производство са мотивите на въззивния съд, а не тези на първоинстанционния съд. Дори и да се приеме, че частният касатор е поставил конкретен правен въпрос, изведен от цитираната в изложението по чл.284, ал.3 ГПК извадка от Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а именно дали се прилага нормата на чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос не отговаря на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като същият не е включен в предмета на спора и не е обусловил правния извод на въззивния съд за наличието на основание за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба. В обжалваното определение не е обсъждан въпросът дали разпоредбата на чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД е приложима по образуваното изпълнително дело, с длъжник настоящия частен касатор. Този въпрос касае съществото на спора, в случай, че предявеният иск е по чл.439 ГПК. ВОС не е достигнал до преценка дали предявеният иск е основателен или не, тъй като произнасянето му е само и единствено по процесуалноправни въпроси, касаещи редовността на исковата молба и изпълнението от ищеца на указанията, дадени от първоинстанционния съд за отстраняване на констатираните в исковата молба нередовности. Процесуалноправни въпроси в този смисъл обаче не са поставени от частния касатор в изложението по чл.284, ал.3 ГПК. Както се посочи, задължителна предпоставка за допускането на касационното обжалване е наличието на правен въпрос, съобразен с изложените от съда мотиви към атакувания акт, респ. обусловил решаващата воля на съда. Липсата на така формулиран въпрос налага извод за недопускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд