Определение № 1376 от 21.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 724/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 19538 от 03.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 8541/2023 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 20078815 от 13.02.2023 г. по гр. д. № 55133/2017 г. на Софийския районен съд за оставяне без уважение на подадената молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищеца М. Д. Д. от заплащане на държавни такси в производството. В обжалваното определение е изложено, че предвиденото от законодателя освобождаване на ищеца от такси и разноски при предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК цели облекчаване за същия при завеждането и провеждането на съдебното производство. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, закрепено в новелата на чл. 56 КРБ, чрез предоставяне на равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение. Софийският градски съд е съобразил представената към молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК декларация относно имущественото и гражданско състояние на ищеца, с която последният е декларирал, че притежава възбранен етаж от къща, изградена на етап „груб строеж“, с двор от 892 кв.м, месечен доход от пенсия в размер на 245.50 лв. и получавана издръжка от заеми и пари от роднини, както и че не притежава МПС, влогове, дялове и акции от търговски дружества. В декларацията е посочено, че съпругата на декларатора не получава доходи от заплата, наем, рента и аренда или дивиденти от акционерни дружества и няма дялово участие в други търговски дружества. Вписано е, че деклараторът няма сключени договори за управление като управител, изпълнителен директор или член на съвета на директорите с тринадесет изброени търговски дружества, и като едноличен търговец с фирма ЕТ „Снемо Марс – М. Д.“, както и с всички регистрирани в страната дружества, на които е управител. Посочено е, че той е с влошено здравословно състояние, в подкрепа на което е представено експертно решение на ТЕЛК за 56 % трайно намалена работоспособност, издадено през 2016 г. Съдът е приел, че декларацията не съответства на действителността, тъй като жалбоподателят е пропуснал да посочи, че е вписан и като управител на „Бултрейдконсулт“ ЕООД, на „Академия на науките и изследванията на Княжество Династия Добрев Халачев“ ООД, „Княжество Династия Добрев Халачев“ ООД, „Хелттрасконсулт“ ЕООД, „Лайт енерджи груп“ ООД и „Хелтпродукт“ ЕООД, което сочи за наличието на договорни отношения между него и дружествата, които отношения обичайно са възмездни. Също така от справката в Търговския регистър е установено, че той е и член на съвета на директорите на „Д и М Добрев Капитал“ АД, което акционерно дружество е с внесен капитал от 1 000 000 лв. Освен това М. Д. не е отбелязал в декларацията си притежава ли и в какъв размер средства по разплащателни сметки. Няма доказателства установените при него заболявания да изискват постоянни разходи за лечение и да не му позволяват изобщо да работи и реализира доходи. Същевременно съпругата на ищеца - М. А. Г. (гражданският брак е сключен на 07.05.2020 г.), към датата на подаване на молбата, с която се поддържа искането за освобождаване от държавна такса, както и към датата на подаване на декларацията, е била правоспособен частен съдебен изпълнител, като частните съдебни изпълнители реализират доход. При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че ищецът е в трудоспособна възраст, титулува се с редица социални и научни степени, индиция за наличие на доходи във връзка с тези титли и дейност, въз основа на която се е сдобил с тях. С оглед на това съдът е заключил, че по делото не е установено ищецът да е в невъзможност да заплати определената държавна такса, респ. че подадената частна жалба срещу определението на Софийския районен съд е неоснователна. Жалбоподателят счита определението на въззивния съд за незаконосъобразно и неправилно, поради което иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. Д. се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като сочи, че в нарушение на правото на ЕС и на Конституцията на РБ е нарушено правото му на справедлив процес от безпристрастен съд и в нарушение на чл. 6 ЕКПЧ е ограничен достъпът му до справедлив процес от безпристрастен съд. Конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Поддържа се, че определението е постановено от незаконен състав поради факта, че съдиите от състава са се отвеждали по множество дела на касатора, а сега не са се отвели и са разгледали делото. За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното: Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на горното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Определението на Софийския градски съд е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва изведен от касатора конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като това е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Независимо от това следва да се отбележи, че М. Д. не е направил и обосновка на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Същевременно според практиката на ЕСПЧ решаващо е не субективното чувство на страната относно пристрастността на съдебния състав, а дали при конкретните обстоятелства опасенията са обективно оправдани. В тази връзка формираната практика на ВКС приема, че наличието на основание за отвод на съдията по едно дело не е абсолютно основание за отвод и по друго дело с участието на същата страна. Предходни отводи на съдебния състав, доколкото са обусловени от конкретните обстоятелства по съответното дело, не са автоматично относими и не съставляват сами по себе си основание за отвод и по настоящото дело. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,