Определение № 243 от 22.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 936/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. П., против решение № 523 от 02.11.2023 г. по гр. дело № 74/2023 г. на Софийски окръжен съд (СОС), с което е потвърдено първоинстанционното решение на Ботевградски районен съд (Ботевградски РС) в обжалваната му част. Касаторът М. П. П. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски. Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, при формулиране на правния въпрос за възможността части от дворно място със селищен характер, които съгласно КККР или действащите до влизането й в сила кадастрални планове попадат в територии с различно предназначение от урбанизирана територия, да бъдат придобивани по давност, ако същите представляват земеделска земя и по отношение на тях е налице възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в стари или възстановими на терена имотни граници в полза на трети лица, независимо от наличието на явна фактическа грешка, допусната в кадастралната карта, респ. картата на възстановената собственост. Подържа, че така формулираният въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - решение № 100 от 23.07.2010 г. по гр. дело № 3426/2008 г. на ВКС, IV г.о., и е от значение за точното прилагане на закона. Ответниците по касационната жалба – Г. П. И., В. П. И. и С. П. И., в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали отговор с изложени съображения за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на подадената касационна жалба. Не претендират разноски. Другите участници по производството - М. П. С., В. С. В., К. С. В., Г. В. С., М. В. И., Ц. Д. И., Д. И. Г., Ц. С. С. и Т. С. С., в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК не са подали отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца М. П. (сега касатор) против решение № 260029 от 04.08.2022 г. по гр. дело № 1133/2019 г. на Ботевградски РС, в частта, с която са отхвърлени предявени от него против М. П. С., В. С. В., К. С. В., Г. В. С., М. В. И., Ц. Д. И., Д. И. Г., Ц. С. С., Т. С. С., Г. П. И., В. П. И., С. П. И. и Н. В. И., заместена поради настъпила в хода на производството смърт от наследниците й по закон Г. П. И., В. П. И. и С. П. И. (страни по производството) иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване на принадлежността му на правото на собственост въз основа на договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 46 от 12.07.2018 г. и осъществявано давностно владение от него и праводателите му за периода от 30.12.2005 г. до 02.07.2019 г. на недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], общ. П., Софийска област, с площ от 63 кв.м., който е реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], със стар им. номер *** по картата на възстановената собственост (КВС) на същото населено място, и е погрешно заснет в КВС, а след нея в кадастралната карта на [населено място], общ. П., като съставна част от поземлен имот с идентификатор *** вместо от собствения му поземлен имот с площ от 1240 кв.м. по геодезическо заснемане, а по документ за собственост - 1600 кв.м., находящ се в строителния полигон на [населено място], [община], Софийска област, махала В. (М.), и против Г. П. И., В. П. И., С. П. И. и Н. В. И., заместена поради настъпила в хода на производството смърт от наследниците й по закон (страни по производството) иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване на принадлежността му на правото на собственост въз основа на договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 46 от 12.07.2018 г. и осъществявано давностно владение от него и праводателите му за периода от 30.12.2005 г. до 02.07.2019 г. на недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], общ. П., Софийска област, представляващ поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], общ. П., Софийска област, с площ от 14 кв.м., който е реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], със стар им. номер *** по КВС на същото населено място, и е погрешно заснет в КВС, а след нея в кадастралната карта на [населено място], общ. П., като съставна част от поземлен с идентификатор *** вместо от собствения му поземлен имот с площ от 1240 кв.м. по геодезическо заснемане, а по документ за собственост от 1600 кв.м., находящ се в строителния полигон на [населено място], [община], Софийска област, махала В. (М.). В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А. А., В. М., Й. Ч., М. Т., Х. Х. и К. В., че зад зида на старата жилищна сграда е съществувал слог, а останалата част от имота, в който същата се е намирала, към момента на сключване от ищеца М. П. (сега касатор) на договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46 от 12.07.2018 г. със С. С. и Л. С. (негови праводатели), била оградена, като растителността, с която оградата била обрасла, показвала съществуването й преди повече от десет години. Самият слог бил висок около 50 – 60 см и при изграждането на новата ограда се подравнил с багер. Посочил е за установено от възприетите изводи на експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, пояснено с допълнително заключение, че по-голямата част от жилищната сграда и стопанска сграда се намирали извън строителния полигон на [населено място], общ. П., и попадали в поземлен имот (ПИ) ***, посочен като общинска собственост. Установено и че в заградения от ищеца М. П. имот при изграждане от него на новата ограда попадали 63 кв.м. от ПИ ***, възстановен по ЗСПЗЗ на наследниците на С. В., и описани с букви Б, В, Г и К в скица по приложение № 1 към допълнителното заключение на експертизата, и 14 кв.м. от ПИ ***, възстановен по ЗСПЗЗ на наследниците на П. И., и описани с букви Г, Д, Е и К в същата скица. При така установените факти въззивният съд е приел, че за спорните реални части от последните два имота не е налице грешка в заснемането в кадастралната карта, тъй като те не са собственост на ищеца М. П., респ. на неговите праводатели. Тези части са имали земеделски характер и не са могли да бъдат придобити по давност от ищеца, респ. от праводателите му, а като такива са подлежали на реституция. Изложил е съображения, че тези имоти (спорни реални части) са съседни на закупения от ищеца през 2018 г. имот и са земеделски (засадени с овощни дървета, приет за установен релевантен факт от непротиворечивите гласни доказателства), възстановени на ответниците с решения на ОСЗ – [населено място] и скици към тях. Границата между застроения имот на ищеца М. П. и земеделските имоти на ответниците е минавала по съществувалия слог и след построяване на нова ограда ищецът М. П. (сега касатор) е завладял тези части без правно основание през 2018 г. При съобразяване на изложените от ищеца доводи въззивният съд е посочил, че установените от показанията на св. Х. Х. и св. В. М. следи от колове при изграждане на новата ограда са открити в части от имота, различна от тази част отвъд зида на жилищната сграда и стопанската сграда в североизточна посока на същия. Прието е, че и фактът, че се е наложило изравняване с багер на съществувалия слог с височина 50 - 60 см изключвал наличието на оградна мрежа, каквато е имало в другите части на имота. Предвид тези съображения, исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР са приети от въззивния съд за неоснователни, а обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно - потвърдено. При тези мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване не се обосновават. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; практиката на ВКС; актове на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поставеният в изложението към касационната жалба правен въпрос не обоснова общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така формулиран въпросът възпроизвежда твърдения за факти и то според поддържаната от касатора защитна теза в процеса, а не е изведен от решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване на собствеността при допусната грешка кадастралната карта. Изводите на въззивния съд относно принадлежността на правото на собственост върху спорните имоти, респ. спорните реални части от имотите, и неговите граници и очертания са обосновани от установения от съвкупната преценка на събраните доказателства земеделски характер на същите и включването им като части от пространствения обхват от правото на собственост върху земеделски земи на ответниците, възстановено им като наследници на С. В. и П. И. с актове на реституционния орган, и ползвани от тях като такива към момента на одобряване на кадастралната карта до установяване на фактическа власт върху спорните части от ищеца през 2018 г. с поставената от него ограда. Обосновавал е въз основа на тези съображения и в съответствие с разрешенията, дадени в т. 2 и 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, липсата на несъответствие на отразяването им в кадастралната карта с тяхното действително състояние, респ. липсата за тях на допусната грешка в одобрената кадастрална карта. В обжалваното решение не се съдържат констатации относно спорните реални части като такива от дворно място със селищен характер, включително и преди одобряване на КВС, респ. на кадастралната карта, и за значението им относно възможността да бъдат придобити въз основа на давностно владение - такова не е прието от въззивния съд за осъществявано от ищеца, респ. от неговите праводатели, до 2018 г. Изложеното изключва общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение по повдигнатия въпрос и по него не е необходимо да бъдат обсъждани специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, а и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се обосновава с посоченото в изложението решение на ВКС по изложените съображения относно решаващите на въззивния съд изводи. В заключение, касационното обжалване на атакуваното въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Не е налице и друга хипотеза по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.