Определение № 6012 от 20.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2066/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №4750/21 .0 2.2024г. на П. А. чрез адв. Л. Н. срещу Решение №1486/20.12.23г. по гр.д. №939/2023г. по описа на САС, с което е отменено първ. решение, като вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от касаторката против СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – [населено място], ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликтно поведение на лица, на които е възложил работа, изразяващо се в допуснати нарушения на разпоредби на Закона за здравето при извършена операция на 11.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019г.; за сумата от 7 955.55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.05.2017 г. до 26.04.2019г. и за сумата от 1 488.50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляваща разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 20.11.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019г. Според касаторката решението е незаконосъобразно, немотивирано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуален закон, при противоречие със събрания по делото доказателствен материал, необсъждане на част от него и игнориране на основни доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК се посочват основанията по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК за допустимост на касационната жалба. Поставят се следните въпроси, които според касаторката съдът е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, и са от съществено значение за правилното решаване на спора:

1. Изпълнил ли е въззивният съд задължението си да постанови акта си след преценка и обсъждане на всички доводи и възражения на страните -в частност доводът за липса на нормативно регламентирано задължение на оператор при намерено в абдомена на пациент чуждо тяло от предходна операция-марля/компрес, представляващи неорганична материя, да го изпрати за ХПИ и изяснен ли е в производството въпросът дали съществува подобен задължаващ нормативен или друг регламент? Този въпрос се поставя във връзка с възражението на касаторката, че липсва нормативен регламент, задължаващ опериращият екип да изпрати за хистопатологично изследване намереното чуждо тяло-компрес от предходна операция, тъй като неорганичните материи не подлежат на хистопатологично изследване.

Твърди, че необсъждането на това нейно възражение е в противоречие с Решение №37 от 29.03.2012 г. по гр. д. №241/2011г., Решение №7 от 8.02.2012г. по гр. д. №510/2011г. и решение №153 от 5.11.2018г. по гр. дело №886/2018.

2. Въпросът „Изпълнил ли е задължението си въззивният съд да обсъди Оперативен протокол №1180/21.11.2018 г., изд. от Първа специализирана АГ болница за активно лечение „Света София” ЕАД не само фигуративно, като приложен по делото документ, но и съдържащите се в него констатации; този документ обвързва ли САС с формална или материална доказателствена сила; следвало ли е въззивният съд да обяви в решението си дали го кредитира като доказателство или не, респ. да мотивира извода си? се поставя във връзка с твърдението на касаторката, че този оперативен протокол, приет по делото, въпреки, че не е бил оспорен от ответника, не е бил обсъден от въззивния съд, предвид което е нарушил задължението си да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, което е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в същите, посочени по предходния въпрос решения.

3. Въпросът „Оборена ли е обвързващата формална доказателствена сила за съда на Епикриза от 07.12.2018 г., изд. от Първа АГ болница за активно лечение „Света София”-ЕАД и САС извършил ли е процесуално нарушение, некредитирайки я като доказателство по делото в частта за намерено „чуждо тяло-компрес от предходна операция?“ се поставя във връзка с твърдението на кастора, че епикризата, която е официален документ, също не е оспорена от ответната страна. Счита, че в противоречие с Решение №250 от 21.11.2012г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011г., съдът не кредитира коментираната епикриза като доказателство в частта за намерено „чуждо тяло-компрес от предходна операция, без да съобрази, че практически игнорира като доказателство по делото официален документ. Медицинската епикриза като официален писмен документ /изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му, удостоверяващ факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК / има обвързваща формална доказателствена сила за съда.

4. Въпросът „При отхвърляне изводите на първоинстанционния съд за наличие на медицински деликт, който е в пряка причинно-следствена връзка с търпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, въззивният съд имал ли е задължение да посочи своите съждения относно причините, които са довели до страданията на ищцата?“ е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка със становището на касаторката, че при множеството събрани доказателства по делото и несподеляне изводите на първоинстнционния съд, САС е следвало да стигне и изложи изводи за причините, довели до страданията на ищцата.

Касаторката моли, след като бъде допуснато касационно обжалване на посочените основания, въззивното решение да бъде отменено, като на негово място се постанови друго, с което предявените от нея искове бъдат уважени. С допълнителна молба вх. № 13673/05.08.2024г. касаторката е обективирала възражение за прекомерност на претендираните от ответника по касационната жалба разноски.

Ответната страна –СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, чрез депозирания писмен отговор и становище по касационните основания, оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по см. на чл. 280 ГПК, тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика. Твърди, че поставените въпроси не са от значение за правилното решаване на спора. С оглед подробно развитите съображения моли за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски.

Третите лица помагачи на ответника-„ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК[ЕИК] и Застрахователно дружество „Евроинс“ АД не са изразили становище по касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Досежно наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Ищцата П. П. А. предявява срещу СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – [населено място] искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД. Твърди, че на 10.05.2017г. постъпила в ответното дружество за лечение във връзка с поставената ѝ диагноза „Непълен утеровагинален пролапс”, като на следващия ден била оперирана от екип, ръководен от д-р К., а на 17.05.2017г. била изписана. Д-р К. я уверил, че кървенето и дискомфортът ще отшумят до няколко дни като нормални и съпътстващи неудобства при подобна операция. Здравословното състояние на ищцата не се подобрявало, поради което на 21.10.2018г. тя посетила по спешност дежурен кабинет в „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология” ЕАД. По препоръка на прегледалите я лекари, на 26.10.2018г. било извършено КТ изследване на абдомен и малък таз, при което „в областта над влагалищния чукан интимно свързана с него повече левостранно се констатирало кистозна формация с размери 4.5 х 4 см.“. На 20.11.2018г. е била приета за операция в ПСАГБАЛ „Света София” ЕАД с диагноза „Доброкачествено новообразувание на яйчника”. На 21.11.2018г. била извършена коремна операция, при която е констатирана находка – „формация с размери около 5 см., която ангажира влагалищния чукан, тънкочревни бримки и стената на ректум и пикочен мехур“. При отпрепарирването е посочено, че се касае за чуждо тяло /компрес/ от предходна операция, която находка е била отстранена. Според ищцата, при първата операция в ответната болница, не е била извършена щателна ревизия на оперативното поле преди затварянето му, в резултат на което в абдоминалната кухина е оставен/забравен марлен компрес, което е грубо нарушение на Правилата за добра медицинска практика и по - конкретно на утвърдените принципи на оперативната техника и отсъствие на добросъвестно проследяване на здравословното състояние в следоперативния период. Вследствие на деликтното поведение на оперативния екип е претърпяла неимуществени вреди, считано от деня на операцията -11.05.2017г., а забравеният марлен компрес, затворен в капсула е причинил установеният абцес с опасност от фатален за живота последващ перитонит и сепсис. По изложените съображения, моли ответното дружество да бъде осъдено да и заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба; сумата от 7 955.55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.05.2017г. до 26.04.2019г.; сумата от 1 488.50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляваща разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 20.11.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2019г.; сумата от 180 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, която сума е платена на външен специалист; сумата от 1 885 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които е платила на ръка при консултациите на д-р К., включваща и сумата от 1000 лева преди извършването на операцията, както и направените деловодни разноски.

Ответникът - СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – [населено място] чрез депозирания отговор оспорва основателността на искове, като моли същите да бъдат отхвърлени, тъй като лекарският екип, извършил операцията на 11.05.2017г. е действал съобразно утвърдените медицински стандарти и добри практики, т.е. не е налице фактически състав по чл. 49 от ЗЗД. Поискал е присъждане на направените деловодни разноски.

Подпомагащата страна „ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, е изразила становище за неоснователност на предявените искове и поискала да се отхвърлят.

Подпомагащата страна Застрахователно дружество „Е.“ АД, ЕИК[ЕИК] чрез процесуалния си представител е поискал предявените искове да се отхвърлят поради тяхната неоснователност.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 11.05.2017г. в СБАЛАГ „Майчин дом” на ищцата е извършена оперативната интервенция – „вагинална хистеректомия и вагинална пластика без отстраняване на аднексите“, която е преминала без усложнения. След гладко протекъл следоперативен период, ищцата е изписана на 17.05.2017г. На 20.11.2018г. е приета за операция в ПСАГБАЛ „Света София” ЕАД с диагноза „доброкачествено новообразувание на яйчника след КАТ на малък таз установена ТУ формация“. На 21.11.2018г. е извършена коремна операция, за която е съставен оперативен протокол от същата дата, в който е записано “… след отпрепариране на масивни адхезии се откри формация с размер около 5 см., която ангажира влагалищния чукан, тънкочревни бримки и стената на ректум и пикочен мехур. При отпрепарирването се установи, че се касае за чуждо тяло от предходна операция /компрес-екстирпира се/”. От резултата от хистологично изследване на контейнер с надпис „Влагалище“ с два отделни биопсични фрагмента с неправилна форма. Единият – жълтеникаво-белезникав с размери 20/15/10 мм. – 9656-57. Другият с размер 45/10/5 мм. – 9658-62. Хистологично изследване № 9656- 62 „Материал влагалище – мастна; фиброзна и мускулна тъкан с огнищни кръглоклетъчни инфилтрати и кръвоизливи; фрагменти от неспецифична гранулационна тъкан“.

От заключението на СМЕ се установява, че приемната и окончателната диагнози във второто болнично заведение - ПСАГБАЛ „Св.София” ЕАД не съвпадат: ищцата е приета с диагноза „Съмнение за неуточнена формация на ляв яйчник“ „на нещо в постоперативният влагалищен чукан”, а при изписването е с диагноза „Чуждо тяло” с неупомената локализация в тялото на пациента. Според в.л. вторият оперативен протокол е изключително неточен и непълен с оглед задължението при отваряне на корем да се описва в пълен обем какво е намерено, състояние на коремните органи в долната половина на корема, какво и как е оперирано и отстранено и какво е изпратено за хистопатологично изследване. При приемна и работна диагноза „Съмнение за неуточнена формация на ляв яйчник”, в.л посочва, че при извършената операция въобще не са погледнати и описани състоянието на аднексите /оставените двустранно маточни тръби и яйчници/. В оперативния протокол е описана „формация с размери около 5 см., която ангажира влагалищния чукан, тънкочревни бримки и стената на ректум и пикочен мехур“, което оператора е определил като „чуждо тяло от предходна операция - компрес“. Според заключението, констатацията в оперативния протокол от ПСАГБАП „Св. София” ЕАД за намерено „чуждо тяло от предходна операция - компрес“ не се потвърждава от извършеното хистопатологично изследване.

Въззивният съд е посочил, че изцяло възприема фактическите констатации и изводи на вещото лице, извършило експертиза. Изложил е, че не кредитира показанията на свидетеля д-р Щ., отнасящи се до втората операцията на 21.11.2018г., както и не кредитира епикризата в частта за намерено „чуждо тяло –компрес от предходна операция“, тъй като според заключението на СМЕ намереният и изпратен за хистологично изследване материал не е чуждо тяло, а неспецифична гранулационна тъкан, която не е марля и компрес.

Въззивният съд е достигнал до извод, че от доказателствата по делото и заключението на медицинската експертиза, не се установява при оперативната интервенция, извършена на 11.05.2017г. в ответната болница, лекарският екип да е оставил/забравил чуждо тяло в оперативното поле, което да е причинило здравословни усложнения на ищцата и да предпоставило извършването на втората /коремна/ операция, при която да е било отстранено „чуждо тяло“, поради което е счел, че поведението на лекарския екип действия и/или бездействия не е правопораждащ факт за настъпване на твърдените от ищцата неимуществени и имуществени вреди

При така изложените мотиви на въззивната инстанция и с оглед наведените от касаторката доводи, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Поставените от касаторката въпроси обобщени и уточнени от настоящия състав с оглед правомощията на ВКС, съобразени с разясненията на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по т.дело №1/2009г. на ОСГТК, се отнасят до задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност с оглед доводите на касатора касаещи оперативен протокол №1180/21.11.2018г. и епикриза от 07.12.2018г., издадена от Първа АГ болница.

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В многобройната съдебна практика по този въпрос / решение № 222 от 06.04.2017г. по т. д. 425/2015 г. по описа на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. 1106/2010 г. и решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. и др./ се посочва, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд при постановяване на обжалвания съдебен акт се е отклонил от горецитираната практика на ВКС.

При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи внасяне на държавна такса в размер на 989.00 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,