Определение № 50535 от 02.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1971/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СИЙ ЛАЙФ ООД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 47 от 30.05.2022 г. по в. т. д. № 56/2022 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 29 от 10.02.2022 г. по т. д. № 250/2021 г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да предаде на ПП ИРИС – 2001 ЕООД държането на склад № Ж със застроена площ 526,80 кв. м, при вътрешни граници: изток - склад № Е, запад - склад № 3, север - външна стена и юг - външна стена, както и склад № Е, с площ 336,80 кв. м., при вътрешни граници: изток - склад № Д, запад - склад № Ж, север и юг - външни зидове, представляващи обособени площи за складови помещения в сграда, заснета по кадастралната карта с идентификатор № 07079.662.9526.2, цялата с площ 2649 кв. м, при граници на поземления имот: север - ПИ № 07079.662.9546, юг и изток - ПИ № 07079.662.9525, запад - [улица], с идентификатор № 07079.662.62, като същият поземлен имот съставлява УПИ XVII-69, в квартал 2, по ПУП-ПРЗ на „Южна промишлена зона” - [населено място], по прекратен договор за наем, сключен на 27.02.2018 г., и анексите му, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно, поради материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и необоснованост – основания за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се като неправилен изводът на въззивния съд, че при наличие на клауза в договора за наем, предвиждаща при прекратяване на същия и при непредаване на имота от страна на наемателя наемодателят да инициира производство по издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, последният има право да търси съдебна защита на това притезание по общия исков ред, без да се съобрази с посочената уговорка. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържат подробни съображения за неправилността на този решаващ за изхода на спора извод и се моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса – „Наличието на клауза във валиден и действителен договор за наем по смисъла на чл. 228 и сл. ЗЗД поставя ли изискване пред наемодателя за задължително иницииране на заповедно производство, при наличие на визираните в договора хипотези, и дерогира ли възможността за образуване на общ исков процес, без предварително да е изчерпана процедурата по заповедното производство по чл. 417 ГПК, след като в договора е уговорено наличието на преюдициалност на заповедното производство по чл. 417 ГПК?“. Ответникът по касационната жалба ПП ИРИС – 2001 ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е изложил съображения, че фактическата установеност по делото сочи на сключен между страните на 27.02.2018 г. договор за наем, по силата на който е отдаден за временно и възмездно ползване склад № Ж със застроена площ 526,80 кв. м, представляващ обособена площ за складово помещение в сграда, заснета по кадастрални карта с идентификатор № 07079.662.9526.2, срещу уговорено месечно плащане на наемна цена и консумативи. С анекси от 01.07.2018 г. в наемното правоотношение е включен и склад Е в същата сграда, като е променена и наемната цена. В чл. 13 от договора страните са постигнали съгласие, че наемателят е длъжен да освободи имота и да го предаде на наемодателя в деня на прекратяване на договора, като в случай че не стори това, наемодателят ще пристъпи незабавно към производство по издаване на заповед за изпълнение, при условията и по реда на чл. 417, т. 3 ГПК срещу наемателя, за предаване на имота и заплащане на дължимите обезщетения. Съдът е съобразил, че единственото оплакване, въведено с въззивната жалба, е за относимостта на горепосочената клауза към допустимостта на развилото се исково производство. Ответникът СИЙ ЛАЙФ ООД поддържа, че тази клауза поставя изискване пред наемодателя за задължително иницииране на заповедно производство, при визираните в договора хипотези, което дерогира възможността за образуване на общ исков процес, без предварително да е изчерпана заповедната процедура. Следователно по делото липсва спор относно договорното неизпълнение на ответника по договора за наем и прекратяването му едностранно от наемодателя с отправената нотариална покана, връчена при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК на дружеството – наемател, както и по продължилото след преустановяване на наемния договор ползване на наетите обекти от наемателя. Разсъждавайки върху правната природа на договорната клауза на чл. 13 от съглашението, въззивният съдебен състав е приел, че от формулировката на уговорката не може да се изведе воля на страните за въвеждане на отклонение от факултативната природа на заповедното производство и открояването му като задължителна предварителна фаза при упражняването на права от наемодателя. Посочил е, че не се касае и за уговорка, наподобяваща договорната подсъдност по чл. 117 ГПК, пораждаща симетрични права на страните за избор на съд, а за норма с единствено информативен характер за наемателя относно възможностите за облекчена процедура за удовлетворяване на кредитора, каквито клаузи договорната свобода не изключва да се инкорпорират в договорите. Правото да се предяви иск се предпоставя от възникнал гражданскоправен спор и неговото упражняване е в обхвата на суверенната преценка на кредитора, която длъжникът не може да парира, позовавайки се на наличието на диференцирана процедура за изпълнение. Тезата на ответника за уговорено препятствие, посредством цитираната клауза, пред възможността за започване на исково производство, влиза в колизия и с принципната забрана за предварителен отказ от процесуални права – арг. от чл. 264, ал. 2 ГПК. По тези съображения съдът е заключил, че договорната разпоредба, на която ответникът се позовава, не създава обвързаност за кредитора – ищец да употреби заповедното производство при договорно неизпълнение на насрещната страна, респ. не осуетява възможността му да предяви правата си директно пред съд, поради което и предявеният в настоящото производство иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, предл. 1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта след прекратяване на договора. Предвид горното, с развалянето на договора за наем договорната връзка е отпаднала и се е породило задължението на наемателя да предаде наетите недвижимости на наемодателя. Доколкото предаване на вещите не е проведено, съдът е намерил иска за връщането им за основателен. Настоящият съдебен състав намира, че не се доказва приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. На първо място формулираният от касатора въпрос не удовлетворява общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Видно е, че въпросът е предпоставен от множество условия, свързани със съдържанието на конкретна договорна клауза и нейната интерпретация (тълкуване), поради което е изцяло относим към правилността на изводите на съда относно характера и значението на постигнатите между страните уговорки. Както се посочва в цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване, обосноваността и законосъобразността на обжалваното въззивно решение са извън предмета на производството по чл. 288 ГПК, респективно въпрос относно правилността на атакувания съдебен акт не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Дори и да бъде преформулиран и обобщен, поставеният въпрос не би отговорил на допълнителното изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както същото е изяснено в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва аргументация, защо въпросът (а именно дали клауза в договор за пристъпване към производство по издаване на заповед за изпълнение дерогира инициирането на производство по реда на общия исков процес) има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Няма наведени доводи и обстоятелства, че разглеждането на подобен въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито че се налага тълкуване на непълнен, неясен или противоречив закон, за да се създаде практика по прилагането му. Целта и значението на заповедното производство, както и съотнасянето му към общия исков процес, са ясни и не дават основание за провеждане на исканото от страната нарочно тълкуване. По тези съображения обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Предвид изхода от спора и направеното с отговора на касационната жалба искане в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските, сторени за защитата му пред настоящата инстанция, доказани в размер на 2 400 лв. и представляващи надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение