Определение № 103 от 25.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 2144/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. С определение № 112/22.ІІ.2021 г. на състав на ВКС, търговска колегия, второ отделение, постановено по ч. т. дело № 282/2021 г., е било потвърдено определение № 151/21.VІІІ.2020 г. на настоящия състав на ВКС по делото (т.д. № 2144/2019 г.) и по компетентност последното е било върнато: за произнасянето по молбата на Т. Н. З. с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК, „инкорпорирана в частната жалба“ срещу потвърденото прекратително определение по чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК. Видно е от изложеното в Раздел 3 от същата частна жалба (с вх. № 7192/24.ІХ.2020 г.), че подателката й З. възразява по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на изплатения от чуждестранния търговец „Джи + Ем Инженеринг Лимитид“ хонорар от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева) за един негов адвокат от АК-Б.. Според материални интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение следвало да е в размер на сумата от 1 045.47 лв., но тъй като в процесния случай не било провеждано /“липсва“/ съдебно заседание пред ВКС, то трябвало да се приложи и „редукцията“ от ѕ по чл. 9, ал. 2 от Наредбата /НМРАВ/, което означавало, че реално дължимият хонорар не следвало на надхвърля 784.10 лв. (седемстотин осемдесет и четири лева и десет стотинки). Известно е, че в пределите на преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не са били ангажирани становища по основателността и допустимостта на частната жалба на Т. З. /вкл. и по нейния Раздел 3/ нито от страна на ищцовото „Джи + Ем Инженеринг Лимитид“ – търговското д-во, регистрирано на Британските Вирджински острови /под № 538300/, нито от ответното по спора „Пауерскрийн – България“ ЕООД-София. Като постъпило в срока за обжалване с частна жалба на прекратителното определение на настоящия състав от 21.VІІІ.2020 г., искането на Т. Н. З. с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК - във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК, ще следва да се преценява като процесуално допустимо. Разгледано по същество това искане е частично основателно. Видно от исковата молба на чуждестранния търговец „Джи + Ем Инженеринг Лимитид“ е, че по реда на чл. 135 ЗЗД е било поискано обявяване за относително недействителни спрямо него на продажбите по два нотариални акта, извършени между ответниците по този П. с цена общо 18 500 лв. (9 500 лв. + 9 000 лв.). Предвид обстоятелството, че договорът за правна защита и съдействие, който този ищец е сключил с неговия адвокат от АК-Б. за производството пред ВКС датира от 8.VІІІ.2019 г., меродавна в случая следва да е редакцията на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към ДВ, бр. 7 от 22 януари 2019 г. Според чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата Наредба при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв., минимално дължимото адвокатско възнаграждение е сбор от сумата 830 лв. и 3% за горницата над 10 000 лв. Това в случая прави 1 085 лв. (830 лв. + 255 лв.). Същевременно чл. 9, ал. 3 от Наредбата предвижда, че за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство, възнаграждението е в размер на ѕ от възнаграждението по чл. 7, „но не по-малко от 500 лв.“. Видно от съдържанието на въпросния договор за правна защита и съдействие от 8.VІІІ.2019 г. /чл. 1/ е, че негов предмет е било оказването на такива, изразяващи се в изготвяне на писмен отговор по касационната жалба на З. и осъществяване на процесуални действия пред ВКС по подадената такава, т.е. включено е било и процесуално представителство пред този съд. С оглед това липсва нормативно основание за прилагане на исканата от молителката „редукция“, а като се има предвид, че производствата, образувани по П. иск във всички случаи разкриват висока степен на правна и фактическа сложност, реално дължимият хонорар на процесуалния представител на чуждестранния търговец следва да е 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), а не – 2 500 лв., на колкото възлиза уговореният и реално изплатен такъв. Пред ВКС е било проведено закрито заседание в касационното производство по чл. 288 ГПК. Ето защо, искането на З. е основателно до размер на 1 000 лв., с колкото ще следва да се намали присъденото адвокатско възнаграждение с прекратителното определение по настоящето дело. Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК - във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение