Определение № 35 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4111/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, подадена чрез процесуален представител юрк. К., срещу решение № 573/07.05.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2667/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 3233/25.09.2018 г., постановено по гр. д. № 6174/2018 г. на Районен съд - Пловдив, с което е уважен предявеният от А. И. А. срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Касаторът счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата А. И. А., чрез процесуален представител адв.Т., оспорва касационната жалба като процесуално недопустима. Излага и съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от А. И. А. срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че А. И. А. не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 5803,54 лв. с ДДС, представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода 08.12.2017 г. – 08.03.2018 г., за което вземане е издадена фактура № [ЕГН]/30.03.2018 г. за описан обект в [населено място]. По делото е установено, че в Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с Р № ОУ-13 на ДКЕВР от 10.05.2008 г. и Общите условия на договора за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-14 от 10.05.2008 г. няма включена клауза, с която да се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка. Предвиден е ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката му за ел. енергия, като същият е предмет на чл. 28, ал. 1 и ал. 2, но има единствено задължение на продавача на ел. енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка. Дружеството не доказва да е променило Общите си условия съгласно изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. За да постанови обжалваното решение въззивният съд, като е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд е приел, че към процесния период 08.12.2017 г. – 08.03.2018 г. не е изпълнен фактическия състав за законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, защото липсва втората кумулативна предпоставка – предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Не е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по т. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Следва ли крайният снабдител на електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./?“ и 2. „Каква е доказателствената стойност на констативните протоколи по чл. 47 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), съставени в присъствието и подписани от представител на полицията?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 115/20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ІV г. о., решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ІІ т. о., решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на ІІ т. о. и др., а вторият с решение № 104/16.08.2016 г. по т. д. № 1671/2015 г. на І т. о. Поставените върви и втори въпроси са изцяло неотносими и по тях не се разкрива общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същите се отнасят до изложените от първоинстанционният съд допълнителните мотиви за уважаване на иска. Решаващите мотиви както на първоинстанционното, така и на въззивното решение за уважаване на отрицателния установителен иск е, че в Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, действащи към момента на допълнителното начисляване на ел. енергия, е предвидено единствено задължение за уведомяване на потребителя, но не е предвиден ред за извършването му, което е в противоречие с императивната норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Касаторът обаче не поставя относимия към тези мотиви правен въпрос. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Следва ли дружествата, оправомощени с изменение на закон за енергетиката /обн. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./ да извършват едностранна корекция на сметка за електрическа енергия за минал период, да приемат нови общи условия, с които да предвидят ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закон за енергетиката, ако в Общите им условия, приетите и действащи преди 17.07.2012 г., вече има предвиден ред за уведомяване на клиентите?“. Твърди, че налице е неточно тълкуване на нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и е създадена противоречива практика, която следва да се уеднакви. Посочва, че нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ не вменява на енергоразпределителните дружества задължение да изменят общите си условия. Настоящият касационен състав намира, че поставеният въпрос е неотносим и по него не се разкрива общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по конкретното дело не е прието, че енергоразпределителните дружества следва да приемат нови общи условия, с които да предвидят ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, освен това в случая по делото е установено, че действащите към момента на начисляване на ел. енергията Общи условия не предвиждат ред за уведомяване на потребителите съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение