Определение № 113 от 16.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 20/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 16448/07.11.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 13781/11г., с което Софийският градски съд е отменил определение от 31.08.2011г. по гр.д.№ 63471/10г. на Софийския районен съд за изпращане на насрещната искова молба по компетентност на Районен съд – [населено място] и е върнал делото на СРС за продължаване на процесуалните действия. Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо и неправилно. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира следното: С определение от 31.08.2011г. по гр.д.№ 63471/10г. Софийският районен съд не е приел за съвместно разглеждане на исковете, предявени с насрещната искова молба от [фирма] срещу [фирма], отделил е производството по насрещния иск и е изпратил по компетентност насрещната искова молба на Районен съд – [населено място]. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението, с което насрещният иск не се приема за съвместно разглеждане не подлежи на инстанционен контрол, а определението, с което насрещната искова молба е изпратена по компетентност на друг съд, има характер на определение по чл.121 ГПК, поради което е разгледал частната жалба по същество. Неоснователно е въведеното с частната касационна жалба основание за недопустимост на въззивното определение. Доводите са, че определенията по чл.211, ал.2, изр.2 ГПК не подлежат на обжалване, като с произнасянето си въззивният съд е постановил недопустимо определение. В атакувания въззивен акт изрично е записано, че отделянето на производството по насрещния иск, когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за съвместно разглеждане на първоначалния и насрещния искове, е по движение на делото. Решаващият състав се е произнесъл в диспозитива единствено по определението за препращането на насрещния иск на друг съд, т.е. по частна жалба срещу определение по подсъдността съгласно чл.121 ГПК. Поставеният от частния жалбоподател въпрос: “При предявяването на насрещен иск правилата на общата местна подсъдност ли се прилагат, или тези правила са дерогирани от разпоредбата на чл.211 ГПК?”, няма характер на значим правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на въпроса се съдържа в нормата на чл.211 ГПК, а именно, че проверката на съда се ограничава само до родовата подсъдност. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд