Определение № 749 от 05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1928/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, комисията), чрез процесуален представител Р. Р. - ст. инспектор в ТО – Русе на комисията срещу решение № 54/14.02.2020 г. по гр. д. № 389/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

Ответницата Ц. Р. А. не е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не е ангажирала становище по жалбата.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 484/13.11.2017 г. по гр. д. № 434/2016 г. на Окръжен съд - Русе в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 74, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ - отм.), предявен от комисията срещу Ц. Р. А. за отнемане в полза на държавата на сумата 1 240 лева, съставляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева с IBAN BG ... в „Алфа банк - клон България“.

Въззивната инстанция е постановила обжалвания правен резултат като е приела, че на отнемане по реда на ЗОПДНПИ (отм.) подлежат парични средства, които са налични и се държат от ответника или се намират по банкови сметки, на които е титуляр. Изтъкнато е, че в хипотезата, при която тези средства не са налични – изразходвани са за задоволяване на ежедневни или други нужди на ответника или неговото семейство, за покриване на други подобни разходи, при които не се реализира насрещна облага, налична в края на проверявания период, те не могат да се отнемат. Развити са доводи, че случаите, в които имуществото не е налично – когато на отнемане подлежи получената при неговото отчуждаване насрещна облага, са изрично нормативно посочени в ЗОПДНПИ (отм.). Направен е извод, че относно паричните суми като част от имуществото на проверяваното лице и членовете на неговото семейство е неприложима разпоредбата на чл. 72 от цитирания закон – не може да се претендира отнемане на парични суми, преминали през банковата сметка на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска за тяхното отнемане. Установено е в обжалваното решение, че към края на проверявания период (05.12.2003 г. – 05.12.2013 г.) и към момента на предявяване на иска сумата 1 240 лева не е била налична по процесната разплащателна сметка в „Алфа банка-клон България“. Изложени са аргументи, че в случая е претендирано отнемане на извършени вноски по посочената банкова сметка в лева, а не налична сума в брой, като в същото време и не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на комисията, че горната сума е налична в правната сфера на ответницата Ц. А.. Предвид на факта, че не се установява в края на проверявания период сумата от 1 240 лева да е била налична по разплащателната сметка на проверяваното лице инстанцията по същество е мотивирала разбирането, че не следва да се обсъжда произхода на средствата, които са били внасяни по тази сметка, а и след 22.10.2012 г. по сметката са превеждани единствено социални помощи. Посочено е, че при постановяването на първоинстанционното решение съдът не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми, оплакванията във въззивната жалба са неоснователни и атакуваният съдебен акт е правилен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повдига два въпроса, които поддържа да са обуславящи решаващите изводи на въззивния съд по делото и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (макар да се сочи текстът на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Тяхното съдържание е следното:

1. „Допустимо ли е в производствата по реда на ЗОПДНПИ (отм.) съдебното решение да се основава върху предположения, за които отсъстват твърдения от страните в процеса?“;

2. „Допустимо ли е в производствата по реда на ЗОПДНПИ (отм.) да се отнеме неналична по банковите сметки сума, ако тя е в патримониума на ответника като кешова наличност (пари в брой)?“

Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава с твърдението, че производството по въпросния конфискационен закон е специфично и липсва формирана съдебна практика по повдигнатите въпроси.

И двата въпроса са поставени с оглед становище на страната и касаят правилността на въззивното решение. Върху какви факти от предмета на делото (очертан от твърденията, възраженията и доводите на страните, при заявен в исковата молба петитум), установени по надлежния процесуален ред се основава съдебното решение е въпрос по съществото на спора, който е относим във фазата по разглеждане на касационната жалба в производството по чл. 290 ГПК, но не и в предхождаща фаза по нейното селектиране при предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК, вкл. дали произнасянето почива на законови презумпции (предположения), приложими ли са те по спорното правоотношение и ако да - проведено ли е оборването им. Питането пък за допустимост на отнемане по реда на ЗОПДНПИ (отм.) на неналична сума по банковите сметки на проверяваните и свързаните с тях лица произтича от тезата на касатора, че тя няма законен произход и е налична като пари в брой у посочения кръг лица в края на проверявания период – в случая ответницата Ц. А.. Проверката обаче дали това твърдение е основателно или не касае съществото на спора, а както се посочи вече по-горе, тя е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Освен това въпросът дали даден доход, включително и паричните суми по разплащателна сметка, има законен характер, респ. дали сумите са налични в брой в проверяваните и свързаните с тях лица към края на проверявания период, е винаги конкретен и отговорът му предпоставя и изисква преценка на доказателства.

В обобщение, повдигнатите въпроси не удовлетворяват общо основание по смисъла на разрешенията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК на ВКС, тъй като не са изведени и не произтичат от решаващите изводи на въззивния съд по делото и не обуславят изхода на спора.

Непоставянето на правен въпрос, само по себе си, има за последица недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към постановките на т. 1 от горепосочения тълкувателен акт.

За пълнота ще следва да се изтъкне също, че страната не е мотивирала и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно обвързващото тълкуване дадено с т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. В изложението липсват аргументи в подкрепа на соченото основание за селекция на касационната жалба, изведени от изискванията на цитирания пункт от горното тълкувателно решение. Според там дадените разяснения въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото когато не е разрешен в установената практика или има такава, но е необходимо тя да се промени или осъвремени, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви правни норми, когато е необходимо да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е пълен и ясен и практиката по прилагането му е трайна и непротиворечива. На отнемане по реда на ЗОПДНПИ (отм.) подлежи наличното имущество на проверяваните и свързаните с тях лица, когато са налице останалите предвидени в закона предпоставки (така решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, ІV г. о. и цитираните в него, чиито разрешения се споделят и от настоящия състав). Паричната равностойност на неналично имущество може да се претендира само когато то е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, без цената да е трансформирана в друго имущество. Затова първата задача на съда е да определи кое имущество е налично в началото и в края на проверявания период и каква е неговата парична равностойност. Когато констатира, че имуществото е налично, съдът не може да отнеме паричната му равностойност при никакви предпоставки. Предмет на отнемане може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на лицето или е във владение на лицата по чл. 64, чл. 65 чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), не попадат в предметния обхват на чл. 62 и чл. 63, ал. 2 от закона и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице – т.е. не са в негово притежание в края на изследвания период.

Предвид на изложеното, отсъстват предпоставки в приложно поле на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение