Определение № 14 от 22.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 155/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба от К. Г. Х. чрез пълномощника му адв. С. Л., срещу определение № 22312 от 18.10.2018 г. по ч. гр. д. № 11728/2018 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците по частната жалба О. О. И. и Ю. Н. П. не са подали писмени отговори в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 442213 от 02.07.2018 г. по гр. д. № 24311/2011 г. на Софийския районен съд, с което е върната въззивната жалба на К. Х. с вх. № 519326 от 21.12.2017 г. срещу решение № 284525 от 04.12.2017 г. по същото дело. Въззивният съд приел, че предмет на въззивната жалба е решението на районния съд, с което е извършена делба на недвижим имот чрез изнасянето му на публична продан, като от получената сума от проданта съсобствениците следва да получат паричната равностойност на дяловете си от имота, както следва: 1/4 ид. ч. за К. Х., 1/2 ид. ч. за О. И. и 1/4 ид. ч. за Ю. П.. За правилно е прието указанието на първоинстанционния съд до жалбоподателя за внасяне на дължимата за производството държавна такса по жалбата в размер на 974.36 лева, определена по правилото на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1/2 от размера на таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Последният е съизмерим с паричната равностойност на дела на жалбоподателя, който възлиза на 48 718 лева, при приета с експертно заключение цена на имота от 194 872 лева. Въззивният съд приел, че поради липса на доказателства за заплатена държавна такса въззивната жалба е била нередовна, поради което с основание същата е била оставена без движение с даден на жалбоподателя едноседмичен срок за заплащането й, предупреждавайки го за последиците от неизпълнението - връщане на жалбата. Съобщението с указанията за отстраняване на нередовността е редовно връчено на 25.01.2018 г., но указанията на съда не са изпълнени в дадения му срок, нито към момента на постановяване на разпореждането за връщане на жалбата, както и към момента на разглеждане на делото от въззивната инстанция. При тези данни е прието, че районният съд с основание и при наличие на законовите предпоставки за това е върнал подадената жалба. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационно обжалване на определения от категорията на обжалваното се допуска, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като определящ изхода на спора жалбоподателят е поставил следния процесуалноправен въпрос: допустимо ли е въззивният съд да формира собствени изводи без да отграничи предмета на обжалване по делото, който предмет на обжалване е способът за извършване на делбата, а не определяне на цена и размер на дяловете и прекратяване на съсобствеността и по тази причина неправилно да приложи чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - задължително за съдилищата и приложимо и в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, рамките, в които се селектират касационните жалби /съответно и частните касационни жалби/, се определят от постановения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Този въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране на решаващата воля на съда. В случая правният въпрос, от чието разрешаване зависи изходът по редовността на подадената въззивна жалба, действително е свързан с предмета на делото, първоинстанционното решение по което е предмет на въззивната жалба. Във втората фаза на делбата, каквато е настоящата хипотеза, това е способът за прекратяване на съсобствеността: чрез възлагане на неподеляемо жилище по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, чрез теглене на жребий по чл. 352 ГПК, чрез разпределяне по чл. 353 ГПК или чрез публична продан по чл. 348 ГПК. По какъвто и способ обаче да бъде извършена делбата, дължимата държавна такса по въззивна жалба срещу първоинстанционно решение по втората фаза на делбеното производство се определя съобразно стойността на дяловете на съделителите - чл. 355, изр. 1-во ГПК. Ето защо в съответствие със закона и съдебната практика по приложението му съдът е взел предвид паричната равностойност на дела на въззивния жалбоподател, определена съобразно пазарната цена на делбения имот. Неоснователно е позоваването на т. 17 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според приетото в тълкувателния акт държавна такса като по неоценяем иск по чл. 18, ал. 1 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, се събира при обжалване на решението, с което е допусната делбата, но не и при обжалване на решението по извършването й. По тези съображения следва да се приеме, че поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не е налице. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.