Определение № 961 от 26.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 765/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на определение № 52/17.01.2024 г., постановено по адм. дело № 12/2024 г. по описа на Административен съд - Разград, с което производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между АС - Разград и Административен съд - София-град относно това кой е компетентният съд да се произнесе по жалбата на Г. Джелал, гражданин на Турция, против Решение № УРИ 330000-42943/01.12.2023 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Разград. По така повдигнатия спор за подсъдност Върховният административен съд установи следното от фактическа страна: На 14.12.2023 г. от Г. Джелал, гражданин на Турция, е подадена жалба против Решение № УРИ 330000-42943/01.12.2023 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Разград, с която е отказано издаването на разрешително за пребиваване в страната на чужденец по подадено Заявление за продължително пребиваване на чужденец в Република България. По жалбата е образувано адм. дело № 12256/2023 г. по описа на АССГ. С определение № 78/03.01.2024 г., постановено по посоченото административно дело, АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Г. Джелал и е прекратил производството по делото. За да постанови определението си съдът е посочил, че по силата на чл. 133 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат по адреса на посочения в акта адресат. Приел е, че тъй като жалбоподателят има разрешение за пребиваване, в което е посочен адрес в гр. Разград, а в заявлението за предоставяне на право за продължително пребиваване е посочен адрес в [населено място], обл. Разград, е изпълнена хипотезата на чл. 133 АПК и жалбата следва да бъде изпратена по подсъдност на АС - Разград. По изпратената от АССГ жалба пред АС - Разград е образувано адм. дело № 12/2024 г. С определение № 52/17.01.2024 г. АС - Разград е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между АС - Разград и АССГ. За да постанови определението си съдът е посочил, че по отношение на местната подсъдност приложение намира разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК, според която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянния адрес или седалището на посочения в акта адресат, като когато той има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от АССГ. Съдът е посочил, че адресатът на оспорения акт е чужденец, а пребиваващите в страната чужди граждани с право на продължително пребиваване в Република България нямат постоянен адрес в страната. Направена е и справка в НБД „Население“, от която е установено, че няма данни за лицето Г. Джелал. Поради това, тъй като жалбоподателят е чужд гражданин, т.е. има постоянен адрес в чужбина, по силата на чл. 133, ал. 1, изр. 2-ро АПК, местно компетентен да разгледа жалбата е АССГ. При така установените факти Върховният административен съд намира, че местно компетентен да се произнесе по жалбата на Г. Джелал, гражданин на Турция, е Административен съд - София-град. Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от АССГ. В случая оспореното от Г. Джелал решение е индивидуален административен акт, като жалбоподателят е посочен в акта, като негов адресат. При условие, че същият няма постоянен адрес на територията на страната ни, то компетентен да разгледа жалбата му ще бъде АССГ. Съгласно чл. 91 ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗГР е регламентирно, че в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Следователно, за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците или да им е предоставено убежище от президента на Република България. Видно от данните по делото, оспорилият Решение № УРИ 330000-42943/01.12.2023 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Разград чужд гражданин няма постоянен адрес (адрес в населено място, в което е избрал да бъде вписан в регистъра на населението – чл. 91, ал. 1 ЗГР) на територията на Република България. Обстоятелството, че Г. Джелал няма постоянен адрес на територията на Република България води до извод, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК и местно компетентен да се произнесе по повдигнатия от него спор за законосъобразността на Решение № УРИ 330000-42943/01.12.2023 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Разград е АССГ. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение