Определение № 481 от 21.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 434/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – във вр. чл. 637, ал. 1 ТЗ. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2089/4.ІV.2011 г. на [фирма]-с. С., [община], област П., подадена против определение № 376 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 8.ІІІ.11 г., постановено по ч. гр. дело № 253/2011 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу протоколното определение на Пловдивския ОС, ГК, от с.з. на 12.І.2011 г. по т. д. № 72/2010 г.: за спиране на първоинстанционното производство по същото на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ. Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за неправилност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му, като преграждащо по-нататъшния ход на делото и връщане на делото на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител по пълномощие от АК-Стара З., д-вото обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че в случая въззивната инстанция се е произнесла по въпрос, „който е и материалноправен, и процесуалноправен” и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, понеже „решението, което Пловдивският апелативен съд е дал е в противоречие с практиката на ВКС и практиката на други съдилища в РБългария”. Ответното по частната касационна жалба [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], община [населено място], област П., не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение. С молба вх. № 3354 от 1 юни 2011 г., подадена от управителя на дружеството касатор Т. С. Т.-Ш. и съдържаща позоваване „на чл. 264 ГПК”, се поддържа оттегляне на процесната частна касационна жалба, тъй като спряното исково пр-во щяло да бъде възобновено в хипотезата на чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ. Като съобрази, че исковата молба, по която е било образуваното спряното първоинстанционно т.д. № 72/2010 г., е била подадена от [фирма]-с. С., община [населено място] чрез неговия управител Т. С. Т.-Ш., ЕГН [ЕГН], както и че същото лице е подател на молбата за оттегляне на процесната частна касационна жалба, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че са налице условията по чл. 296, т. 2 - във вр. чл. 278, ал. 4 ГПК за прекратяване на настоящето пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение