Определение № 691 от 16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1583/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Стомана Индъстри“АД срещу решение №445 от 29.11.2019г по в.гр.дело № 696/2019г. на Пернишки окръжен съд, с което след частична отмяна на решение от 18.06.2019г по гр.д. № 7722/2018г на РС Перник в неговата отхвърлителна част по иска на З. Б. Г. с правно основание чл.- 200, ал.1 КТ, Пернишки ОС изцяло е уважил претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е определил по справедливост обезщетение в размер на 30 000 лева,поради което е осъдил ответното предприятие да заплати още 12 000 лева ,като въз основа на заключение на медицинска експертиза и разпит на свидетели е приел за установени травматичните увреждания и свързаните с тях болки, страдания ,неблагоприятни последици и ограничения при ищеца, претърпяни в резултат на трудова злополука,станала на 05.01.2018г. Ищецът е получил травматично увреждане на дясното око и е претърпял по спешност операция, която е успешна.Дясното око е запазило напълно формата и подвижността си и ищецът се ориетнира в пространството, но не е налице пълно възстановяване на зрението. Взето е предвид заключение на вещо лице по медицинска експертиза, според което възстановителният период при подобен вид увреждане е около три месеца. При подобни травми пациентът изпитва болка, която е най-силна няколко часа след увреждането и след оперативната интервенция, а впоследствие постепенно отзвучава.Изпитаната от ищеца болка е хронична такава, доколкото нарушава качеството на живот.При прегледа е установено, че зрението на дясното око е 0,3 – 0,4 не коригира, а на здравото ляво око – 1.0 без корекция, т.е при ищеца зрението на засегнатото му око е 30 - 40 % от нормалното ,като най-вероятно това ще остане и окончателното зрение при него /не се очаква пълно възстановяване /. Дори да се приложи оперативно лечение, зрението на дясното око не може да бъде напълно възстановено, тъй като се касае за увреждане, изразяващо се в оток на ретината, респ. последствията от такъв, което не се лекува оперативно. Наблюдава се леко потъмняване на лещата, но няма практическа слепота. Възможно е зрението да намалее,но като следствие от други фактори. Съгласно гласните доказателства кредитирани от съда, веднага след злополуката ищецът е бил настанен на болнично лечение и е претърпял операция.Престоял е в болницата една седмица. В периода на престой в дома светлината му е пречела, пиел е болкоуспокояващи, като през първите два месеца е изпитвал освен болка в окото и главоболие. Всеки ден до края на месец май е ходил на превръзки в ИСУЛ, където са му поставяни капки за очи и се е налагало да бъде придружаван от членове на семейството му. Носел е и превръзка, не е можел да гледа телевизия и да напряга окото.След махането на превръзката е носел очила Притеснен е,защото не вижда добре. При определяне на обезщетението въззивният съд е отчел възрастта на ищеца/47 години/ и че се касае за трайно и необратимо увреждане на дясното око, като зрението на засегнатото око е 0,3 – 0,4 или 30- 40 % от нормалното, т.е. налице е загуба на зрението с 60-70 %, което несъмнено съставлява съществен процент на трайно загубено зрение. Като мотив за уважаване на иска в пълния предявен размер е изтъкнато, че макар да няма практическа слепота и ищецът може да се справя свободно в пространството,не може да се приеме за справедлив определеният от районния съд по-нисък размер на обезщетението В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е поставен материалноправният въпрос за прилагане принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД и се посочва ,че окръжния съд е нарушил задължителните указания по ППВС №4/1968г и установената практика на ВКС по прилагането на принципа - основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Не е направен анализ на всички релевантни обстоятелства и значението им,поради което обезщетението е завишено без ясни критерии .Налице е и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по същия въпрос. При така определеното обезщетение,решението се възприема от касатора като очевидно неправилно. В отговор ответника по жалбата З. Г. ,представляван от адв. А. Г. оспорва допустимостта на жалбата до разглеждане с посочените основания и изтъква ,че постановеното решение е изцяло в съотвествие с формираната съдебна практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По общо поставения правен въпрос в изложението за определянето на неимуществените вреди от съда по справедливост(чл. 52 ЗЗД), е дадено разрешение както в ППВС №4/1968г, така и в множество постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС,от които реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009, ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009г,ІV г.о; реш.от 06.04.2011г,гр. д.№951/2010,ІІІ г.о ,реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г.ІІІг.о, Реш.№ 38 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 323/2012 г., III г. о.,ГК реш. № 15 /2014 г. по гр. д. № 3246/2013 г., IV г. о., ГК, реш. № 749 /2008г по т. д. № 387/2009 г. на II т. о. ТК ;реш. №99 /2013г по т. д. № 44/2012 г на II т. о, ТК .;реш. № 95 по т. д. № 916/2011 г. на I т.О,,реш. № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2974/2013 г., II т. О на ВКС и много други, указват на съдилищата обстоятелствата,на които се осоновава критерия. В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, изтъкнати при установената степен на увреждане на здравето като конкретен мотив за определяне на обезщетението по справедливост. Това прилагане на нормата е в съответствие с установената практика. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тези обективни характеристики са безпротиворечино изяснени в практиката на ВКС включително при обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания на здравето и свързаните с тях болки и страдания(т.ІІ от ППВС №4/1968г, Решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК, реш. № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. О, Реш. № 211 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК и др.) Увреждане на здравето, изразяващо се в трайна загуба на зрение в определен процент и степен ,подлежи на обезщетяване на основание чл. 200, ал.1 КТ ,като основанието не е изводимо единствено от освидетелстване с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК за трайно намалена работоспособност, както касаторът счита. Справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства, не само с отражение върху здравето и психиката му, но създаващи и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС по поставения в изложението правен въпрос ,поради което основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не е налице.Поради това не е налице и основание за констатация, че въззивното решение е „очевидно неправилно“. Основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се сочи без обосновка по поставения въпрос Воден от горното, Върховен касационен съд, ІІІ г.о.