Определение № 15 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 909/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК по молбата на адвокат Н. като процесуален представител на В. Г. И. от [населено място] вх. № 10585/01.ХІ.2012г. за присъждане на направените от последния по делото разноски за касационната инстанция. Ответникът по молбата [община] в отговора си по реда на чл.248 ал.2 ГПК е изложил съображения за нейната недопустимост поради просрочването й, евентуално за частичната й неоснователност с оглед заявеното /в отговора/ възражение за прекомерност. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, като взе предвид, че с определението си по настоящото дело № 379/19.ІХ.2012г. е оставил без разглеждане на основание чл.280 ал.2 ГПК касационната жалба на [община] срещу решението на Габровския окръжен съд от 23.ІV.2012г. по гр.д. № 41/2012г.; че в мотивите съдът е посочил, че разноски на ответника по касация /сега молител в настоящото производство/ не следва да се присъждат, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за касационното производство; че в преклузивния срок, започнал да тече от 24.ІХ.2012г., [община] не е подала частна жалба срещу така постановения съдебен акт, както и че молбата по чл.248 ГПК В.И. е подал на 01.ХІ.2012г., намира, че производството следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК, предмет на което е разрешаването на въпроси, в т.ч. /по т.14/ и от кога започва да тече срокът по чл.248 ГПК за подаване на молба за допълване или за изменение на решението в частта за разноските по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, които ще са от значение за правилното произнасяне по молбата. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,