Определение № 2677 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 548/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Перфект Ауто Плюс“ ООД, [населено място], чрез адв.М.Ч. против решение №759/11.12.2023г., постановено по в.т.д. №827/2023г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №18/21.06.2023г., постановено по т.д. №85/2022г. по описа на Окръжен съд- Монтана и на ищеца са присъдени разноските по делото. С първоинстанционното решение е уважен искът, предявен от „АСМ“ ЕООД срещу „Перфект Ауто Плюс“ ООД на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, като е обявен за окончателен сключеният между страните на 12.12.2021г. предварителен договор за покупко-продажба на Поземлен имот с идентификатор № 48489.5.789, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. М., област М., с административен адрес на поземления имот [населено място], [улица], с площ от 2 178кв.м., трайно предназначение на територията: „Урбанизирана", с начин на трайно ползване: „За друг обществен обект, комплекс", при съседни поземлени имоти с идентификатори: 48489.5.45, 48489.5.151, 48489.5.251, заедно с намиращите се в поземления имот: -сграда с идентификатор № 48489.5.789.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. М., област М., с адрес [населено място], [улица], със застроена площ от 539 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: „Сграда на транспорта"; -сграда с идентификатор № 48489.5.789.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. М., област М., с адрес [населено място], [улица], със застроена площ от 302 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: „Сграда на транспорта"; -сграда с идентификатор № 48489.5.789.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. М., област М., с адрес [населено място], [улица], със застроена площ от 85 кв.м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата- няма данни, с предназначение: „Сграда за търговия"; както и всички движими вещи, представляващи машини, съоръжения и инструменти, които се използват в дейността на сервиза, като подемници, стендове, машини за монтаж и баланс, преси, компресори и др., ведно с пункта и съоръженията за извършване на годишни технически прегледи на ППС, като същите следва да се намират в добро техническо състояние към датата на сключване на окончателния договор ПРИ УСЛОВИЕ, че купувачът „АСМ“ ЕООД в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящето решение встъпи в задълженията на продавача „Перфект Ауто Плюс“ ООД по сключените с „Банка ДСК АД“ договор за стандартен инвестиционен кредит №120/06.11.2017г., договор за стандартен инвестиционен кредит №34/25.05.2016г. и договор за кредитна линия №72/21.12.2016г. с изплащане задълженията на „Перфект Ауто Плюс“ ООД по тези договори до пълното им погасяване, КАКТО и в същия срок заплати на продавача по банков път разликата между размера на дълговете по посочените по- горе договори към датата на встъпване до пълния дължим размер продажна цена от 617 000 лева при приспадане на платените 4850 лева при сключването на предварителния договор. Касаторът намира, че обжалваното решение е неправилно. Излага доводи, че въззивният съд правилно е изложил фактите и обстоятелствата и от формална гледна точка е направил точни фактически изводи. В същото време твърди, че решаващият състав е достигнал до неправилни крайни изводи за основателност на исковата претенция по чл.19, ал.3 ЗЗД, като не е отчел, че ответното дружество никога не е имало намерение за сключване на подобен предварителен договор за продажба на активи на дружеството и всички действия на предишния управител са антидатирани и направени под емоционален натиск, че договорът е недействителен, тъй като не отразявал реалната воля на продавача. Поддържа всички възражения, направени в хода на делото, вкл. че дружеството няма никаква информация за процесния предварителен договор, няма осчетоводяване и съпровождащи сделката документи, което счита като доказателство, че договорът не е съществувал към момента, посочен като негова дата на подписване. Моли да бъде отменено обжалваното решение и претендира присъждане на разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Формално се сочи и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито се излагат доводи в този смисъл. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и без да изложи съображения защо ги приема за неотносими? и 2. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото след като прецени всички относими доказателства и следва ли да обсъди всички заявени от страните доводи и направените възражения във въззивната жалба, и чак след тази преценка да извърши и формира свои собствени фактически и правни изводи относно основателността на предявения иск?“ - в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2000 от 04.01.2001г. по т.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС и множество решения на ВКС по чл.290 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, без да конкретизира това оплакване. Касаторът поддържа и доводи за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение. Ответникът „АСМ“ ЕООД оспорва касационната жалба, като излага доводи за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационното обжалване. Счита, че обжалваното решение е правилно- законосъобразно и обосновано, съобразено със съдебната практика, вкл. цитираната от касатора, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, въззивният съд споделя и препраща към мотивите на окръжния съд по реда на чл.272 ГПК. Решаващият съдебен състав приема за установено, че на 12.12.2021г. ищецът, в качеството на купувач, е сключил с ответника, в качеството на продавач, предварителен договор за продажба на описаните в предварителния договор недвижими имоти и движими вещи срещу продажна цена в размер на 617 000 лева, която следва да бъде платена както следва: сума в размер на 4850 лева, представляващ капаро, задатък, която се заплаща в брой при сключване на предварителния договор, който служи за разписка за извършеното плащане; сума в размер на 465 831.80 лева, която е платима по уговорения начин- чрез погасяване и/или встъпване на купувача в дълговете на продавача по три договора за банков кредит с „Банка ДСК“ АД, като същата сума се приспада от общата продажна цена, както и сумата в размер на 146 318.20 лева, която е платима в срок до 3 работни дни след сключване на окончателния договор, която сума се увеличава, съобразно общия размер на намаляване на задълженията по договорите за кредит. Приема за доказано, че задатъкът е платен в деня на подписването на предварителния договор, което е удостоверено в чл.3.1.1., като същият служи и като разписка за извършеното плащане. Апелативният съд стига до извод, че са налице предпоставките за обявяване на договора за окончателен, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си за сключване на окончателен договор, чиято изискуемост е настъпила на 14.12.2022г. Приема за установено, че с нотариална покана с рег.№ 4820 от 25.11.2022г. на нотариус И.Ф. дружеството - продавач е поканено да се яви за изповядване на нотариална сделка на 14.12.2022г. в 11.30 часа в кантората на нотариуса в [населено място], като ответникът не се е явил, нито е изпратил представител, видно от съставения от нотариуса констативен протокол. Въззивният съд намира, че не е доказано, че ищецът е изпълнил изцяло своето насрещно задължение да заплати уговорената в предварителния договор продажна цена в размер на дължимия остатък от 612 150 лева, но счита, че задължението да се погаси част от нея в размер на 146 318.20 лева е изискуемо в 3-дневен срок от сключването на окончателния договор, а погасяването на остатъка от 465 831.80 лева, което е предвидено да стане чрез встъпване или заместване в дълга на продавача от приобретателя, също е обусловено от сключването на окончателния договор. С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.362, ал.1 ГПК съдът стига до краен извод, че искът с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е основателен, като следва да постанови решение, което да замества окончателния договор, при условие, че ищецът изпълни изцяло своето насрещно задължение, представляващо заплащане на дължимия остатък от продажната цена според уговорения от страните погасителен способ, в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Изрично сочи, че ако не стори това, след изтичането на този срок съдът по искане на ответника следва да обезсили решението си. Решаващият състав намира за неоснователни доводите във въззивната жалба, че предварителният договор е недействителен, тъй като не отразявал действителната воля на ответното дружество да се разпореди със свои активи в полза на ищеца. Излага мотиви, че по делото не е оспорена в предвидените процесуални срокове истинността на предварителния договор, по-конкретно автентичността на подписа на продавача, като се установява, че към датата на сключване на предварителния договор продавачът е бил представляван от Ц. К.. Липсват вписани в ТР ограничения в представителната власт на К., т.е. тя е била надлежно представляващ дружеството-продавач. Съдът намира за ирелевантно обстоятелството, че приетият по-късно за съдружник И. К. не е бил информиран за сключването на предварителния договор, като счита, че липсата на вътрешно-дружествена информация за наличието на такава сделка, респ. за плащането на капарото не може да обуслови извод за недействителност на договора. Подчертава, че характерът и естеството на вътрешните отношения и наличието на евентуални противоречия между двамата съдружници са ирелевантни за изхода на настоящия правен спор. Апелативният състав излага аргументи, че наличието на вещни тежести върху имота в полза на ипотекарен кредитор не представлява пречка за нотариалното изповядване на сделката, тъй като по твърдения и на самия ответник това би представлявало неизпълнение на задълженията му по договорите за банков кредит с „Банка ДСК“ АД и условие банката да обяви договорите за кредит за предсрочно изискуеми. Вътрешните отношения между кредитополучателя и банката са ирелевантни за изпълнение на задълженията му като продавач по предварителния договор, а наличието на вещни тежести е удостоверено и в самия предварителен договор, като във връзка с тях е договорен и начина за плащане на цената- чрез встъпване на купувача в дълга на продавача по договорите за банков кредит и погасяването на задълженията към банката. Въззивното решение е валидно, като няма основание за допускането му до касационно обжалване за проверка за вероятна недопустимост. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. И двата поставени от касатора въпроси се свеждат до процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд да анализира доказателствата, да се произнесе по всички наведени в жалбата оплаквания и да обсъди направените от страните доводи и възражения, който не обосновава допускане на решението до касационен контрол. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, вкл. цитираната от касатора, че въззивният съд следва да изложи собствени мотиви, като дължи преценка на правнорелевантните факти след анализ на относимите доказателства, както и произнасяне по своевременно заявените възражения и доводи на страните. В случая въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК, но също така е анализирал относимите доказателства, като е посочил кои факти счита за установени и кои не. Независимо от сравнително лаконичните мотиви по част от възраженията на ответника /въззивник/, решаващият съдебен състав е обсъдил оплакванията в жалбата, като изрично е изложил аргументи, че процесният предварителен договор не е оспорен като неавтентичен, че липсата на осчетоводяване и неуведомяването на новия съдружник и управител за договора не доказват липса на съгласие и не водят до недействителност на сделката. Изрично е посочено, че нито вътрешните отношения в дружеството, вкл. евентуални спорове между съдружниците, нито отношенията между ответника /кредитополучател/ и „Банка ДСК“ АД /кредитор/ по договорите за кредит са релевантни за валидността и изпълнението на процесния предварителен договор. Предвид изложените мотиви не може да се приеме, че въззивният съд е бил длъжен да анализира доказателства за изключване на Ц. К. като съдружник и за сезиране на прокуратурата за действията на бившия управител на ответното дружество. Решаващият състав е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, вкл. обстоятелството, че на 03.12.2021г. е взето решение от едноличния собственик на капитала на ответното дружество за сключване на процесния предварителен договор до 14.12.2022г., което не е оспорено по делото. Анализирал е относимите към спорното право доказателства, вкл. нотариалната покана, надлежно връчена на ответника, с която е поканен да сключи окончателен договор на 14.12.2022г., както и удостовереното от нотариус неизпълнение на задължението му като продавач да се яви за сключване на нотариалната сделка. Следва да се отбележи, че със същата нотариална покана ответникът е бил поканен на среща за представяне на необходимите за сделката документи на 07.12.2022г., на която дата се е явил и не е оспорил валидността на предварителния договор, вкл. в допълнително поискания срок. Апелативният съд е отхвърлил като неоснователни възраженията на ответника за недействителност на предварителния договор, приел е за установено правото на собственост на продавача върху процесните имоти и изискуемостта на задължението му да сключи окончателен договор и е достигнал до извод, че искът с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е основателен. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол. С оглед изхода на спора на ответника в касационното производство следва да бъдат присъдени направени съдебни разноски в размер на 19 464 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение с ДДС. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд