Определение № 164 от 15.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1786/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Т. Б. като пълномощник на Ц. К. И. срещу въззивно решение № 2697, постановено на 07.10.2022 г. по в. гр. д. № 985/2022 г. по описа на Софийски градски съд, IV-В въззивен състав, с което е отменено решението на първоинстанционния съд за допускане на делба и вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявения иск за делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], намиращ се в сграда № 1, с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси, формулирани от настоящия състав съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:

1. следва ли въззивният съд при връщане на делото за ново разглеждане да се съобрази със задължителните указания в отменителното решение на касационната инстанция; по този въпрос се сочи противоречие с решение № 287/27.12.2018 г. по гр. д. № 253/2018 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 193/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2009 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 128/29.04.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение № 740/26.10.2010 г. по гр. д. 1935/2009 г. на ВКС, първо г. о.

2. следва ли въззивният съд да прецени събраните доказателства в съвкупност; поддържа се противоречие с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 176/28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 759/2010 г. на второ г. о., решение № 310/04.11.2014 г. по гр. д. № 795/2014 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 218/02.01.2019 г. по гр. д. № 2033/2018 г. на ВКС, трето г. о., решение № 63/28.06.2019 г. по по гр. д. № 2296/2018 г. на ВКС, второ г. о и решение № 22/02.07.2019 г. по гр. д. № 587/2018 г. на първо т. о.

3. придобиване по давност на вещ, собственост на едноличен търговец; По този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Л. К. Ц. и Т. И. Ц. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Обжалваното въззивно решение е постановено след като с решение № 60093/25.01.2022 г. по гр. д. № 4069/2020 г. на ВКС, второ г. о., първоначално постановеното по делото въззивно решение, с което е допуснато извършването на съдебна делба между страните, е отменено и делото е върнато за ново разглеждане. Дадените в мотивите указания са свързани с обстоятелството, че общият на страните наследодател е притежавал делбения имот като едноличен търговец. Посочено е, че следва да бъдат събрани служебно доказателства от търговския регистър за актуалното състояние по регистрацията на търговеца, и едва след това се даде отговор дали е налице съсобственост между страните по делото, като се разгледа и възражението на ответниците Л. К. Ц. и Т. И. Ц. за придобиване на имота на основание придобивна давност.

При новото разглеждане на делото са събрани доказателства от търговския регистър, като видно от решение № 3/28.04.2006 г. на СГС, Фирмено отделение, е постановено да се впише в търговския регистър заличаването на едноличен търговец с фирма “Туристекопроект-К. И.“. Заличаването е по искане на К. И..

Въззивният съд е приел, че при заличаване на едноличния търговец правата, включени в предприятието са преминали към патримониума на физическото лице, което е било регистрирано като търговец.

Разгледал е възражението за придобивна давност, като е анализирал събраните свидетелски показания:

В първоинстанционното производство са събрани показанията на свидетелите Д., П., И. и П..

В показанията на свидетелката Д. се възпроизвежда факта, че през 2003 г. общият наследодател е заявил, че не желае да се занимава повече с магазина, затова го оставил на ответниците и им дал ключа от него. Когато на панихидата по повод 40 дни от смъртта на К. И. синът Ц. И. узнал за решението на баща си, той заявил, че знае, че магазинът е на Л. Ц. и няма претенции към имуществото, придобито по време на втория брак на баща му. Свидетелката П. е посочила, че била свидетел как на К. през 2002 г. К. И. заявил, че не желае да бъде ангажиран повече с магазина, затова го оставя на ответниците, като им дал ключа. След това те сменили ключалката на магазина, сключили договор за наем на обекта и направили ремонт на същия; не спирал да се хвали какъв ремонт са направили съпругата и дъщеря му, и казвал, че даже синовете му знаели за това. На погребението на баща си Ц. И. казал на ответницата, че с брат му знаят, че този магазин е неин и на майка ѝ, и никога няма да посегнат на нещо, което е нейно и придобито по време на втория брак на баща му. В показанията си свидетелката И. /съпруга на касатора/ е посочила, че на погребението на К. И. и на панихидата по повод една година от смъртта му не е бил воден разговор за магазина. Пред нея съпругът й изразил претенции към магазина; не знае К. И. да е заявявал, че предоставя магазина на ответниците. Свидетелят П. е посочил, че когато е попитал Ц. И. какво става с магазина, той му е казал, че мисли как да се срещне с другите наследници.

Във въззивното производство са събрани показанията на свидетелите С., П. и С., след като съдът е приел, че в първоинстанционното производство не са разпитани всички допуснати свидетели. Първата свидетелка е установила, че през 2003 г., на Новогодишните празници, Л. Ц. ѝ споделила, че баща ѝ оставил магазина, да бъде изцяло за нея, тя да се занимава. Последната била притеснена, защото магазинът се нуждаел от основен ремонт, тъй като бил стар общински магазин. След известно време последният бил ремонтиран. За последен път е видяла К. И. на именния му ден през 2006 г. Тогава той споделил, че е оставил магазина на дъщеря си, тя да се занимава с него, като той не се интересува повече от магазина. Свидетелката П. е посочила, че К. И. й казал, че решил да остави магазина на дъщеря си и ѝ предал ключа; тя възприемала имота като свой и бащата бил съгласен с това положение. Синовете са знаели за това негово решение, за тази негова воля и са нямали претенции. Свидетелят С. е заявил, че ремонтът бил направен при закупуването на магазина от К. И.. В него са работили и синовете му

Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Д., П., С. и П., като е приел, че същите са последователни, логични, кореспондират помежду си по отношение на правнорелевантните факти. Освен това тези свидетели са възприели непосредствено фактите. След като е преценил показанията на свидетелите И. и С. с оглед всички останали доказателства, на основание чл. 172 ГПК, е посочил, че те не следва да бъдат кредитирани. По отношение на показанията на свидетеля П. е изложил съображения, че не са конкретни.

С обжалваното решение е прието за установено, че в края на 2002 г. наследодателят на страните е предал владението на процесния имот на ответниците. Същите са установили самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността, като с изтичане на законоустановения срок имотът е бил придобит по давност. Предвид липсата на съсобственост искът за делба е бил отхвърлен.

Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения първи процесуалноправен въпрос. Въззивният съд се е съобразил с дадените указания относно тълкуването и прилагането на закона, включително с изразеното в отменителното решение по чл.290 ГПК становище относно въпросите, произнасянето по които е довело до допускане на касационното обжалване. Представената съдебна практика, с изключение на решение № 740/26.10.2010 г. по гр. д. 1935/2009 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 193/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2009 г. на ВКС, четвърто г. о., не е относима към поставения въпрос. Дадените разяснения за това, че имуществото на едноличния търговец, като самостоятелна обособена съвкупност от права и задължения, не преминава автоматично към наследствената маса на починалото физическо лице, с оглед установеното след връщане на делото за ново разглеждане, че търговецът е заличен преди физическото лице да почине, не са били приложими.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос за задължението на въззивния съд да изложи в решението си мотиви, в които да направи преценка на всички събрани по делото доказателства. Трайно установената съдебна практика приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от фактите за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения. Тези мотиви не следва да се изчерпват само с констатации по правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. В настоящата хипотеза въззивното решение съдържа такива мотиви.

Горните съображения обосновават отказ за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, тъй като по делото е установено, че едноличният търговец е заличен преди да настъпи смъртта на наследодателя.

Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност също не е налице. От съдържанието на обжалваното решение не се установява порок, който да сочи на горното основание. Изложените в касационната жалба доводи, с които е обосновано същото, всъщност са за неправилно прилагане на материалния закон и за необоснованост и преценката за тяхната основателност би могла да бъде осъществена само в случай че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол.

Касаторът дължи заплащане на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на сумата 500 лв. на ответницата Т. И. Ц., в чиято полза е осъществено безплатно процесуално представителство в касационното производство.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение