Определение № 762 от 18.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3959/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Ч., чрез процесуалния представител адв. Е. К., против въззивно решение № 3859 от 19.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 11786/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 6214 от 07.04.2024 г., постановено по гр. д. № 37711/2022 г. по описа на Софийски районен съд, в частите: с която на основание чл. 59, ал. 2 СК, родителските права по отношение на детето А. А. Ч., [дата на раждане], са предоставени за упражняване на бащата А. А. Ч., определено е местоживеенето на детето при него и режим на лични отношения на детето с майката И. Б. Ч., гражданка на Република Косово, като последната е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 12.07.2022 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане; както и в частта на разноските и вместо това Софийският градски съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, при която детето да живее, определил е режим на лични отношения на детето с бащата, както следва: всеки втори и четвърти петък, събота и неделя на месеца за времето в петък от 18.00 часа, а ако детето е на детско или учебно заведение – след края на учебните занятия, до 18.00 ч. в неделя, с преспиване; 30 дни през лятото, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; на нечетна година детето да прекарва рождените си дни с бащата; рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва с родителя, който има рожден ден, независимо от действащия към датата режим на лични контакти и е осъдил бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 270 лева, считано от привеждане в изпълнение на решението в частта относно упражняване на родителските права и местоживеене на детето. С решението А. А. Ч. е осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 388,80 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нищожност на решението, поради абсолютна неразбираемост на волята на съда на територията на коя държава да следва да живее детето и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответната страна по касация И. Б. Ч. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. Е. Л., изразява становище по същество за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, че детето А. Ч. е родено на 25.12.2021 г. и е диагностицирано със заболяването „вродена хидронефроза“, като му е извършена медицинска интервенция на територията на Република Косово. Двамата родители са полагали грижи за детето при неговото отглеждане по време на съвместно ин съжителство, а след раздялата им детето за кратък период от време е било при майката и преимуществено при бащата. Събрани са данни от социалните служби на територията на Република България и на Република Косово /където живее по настоящем майката/ за битовите, икономическите и социалните условия на двамата родители да отглеждат самостоятелно детето. Налице са данни за влошените и враждебни отношения между родителите, страни в производството. По делото са представени документи в превод от албански език, издадени от Основна прокуратура – П., Република Косово, от съдържанието на които се установява, че срещу бащата А. Ч. се води наказателно преследване по повод противозаконно отнема без съгласието на майката на детето. Относно използваната от страните контактна услуга е изготвен доклад от г-жа З. М. – психолог във Фондация „Център отворена врата“. В доклада е посочено, че бащата е нарушил правилата на услугата, тъй като не е искал да напусне сградата на центъра, което му поведение е било продиктувано от страх свързан със сигурността на детето. Психологът е посочил, че при първата среща на детето с майката И. Ч., А. се е била разплакала като при вида на непознат човек, но майката умело е успяла да привлече вниманието на детето, като същото е било спокойно, смеело се е и се е забавлявало в присъствието на майка си. Последващите срещи също са били преминали в бързо предразположение на детето и уменията на майката да привлича вниманието му с подходящи за възрастта му занимания. Посочено е, че майката е бързо адаптивна към ситуацията, а в нейно присъствие детето е оживено, спокойно и весело. Констатирано е, че бащата създава условия за прекъсване на привързаността на детето с базовата фигура, което може да доведе до забавяне и регрес в развитието на детето. Страните са изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК пред двете инстанции по същество. Пред въззивния съд е прието служебно назначено заключение на съдебна психологична експертиза. По данни от психологичното изследване на детето А. в присъствие на майката, вещото лице е отразило, че детето не може да рисува, тъй като не знае как да държи молив/химикал. Езика на детето трудно се разбира, не говори добре. В присъствие на майка си осъществява контакт с нея, двете си играят, пеят песни. На тръгване от центъра, детето е направило психологична криза /започнала е да скача, да имитира кученце и да бяга/. Видимо е било нежеланието да детето да се разделя с майка си. Резултатите от психологичните изследвания с бащата А. Ч., показват, че същият е емоционално стабилен, адаптивен и психически здрав, без изразени невротични симптоми, депресивност или поведенченски дестабилизации. Бащата е показал ниски стойности на всички индикатори за невроза, тревожност, депресия и соматизация. Липсват симптоми, които да възпрепятстват ефективно изпълнение на родителските функции. Налично е отклонение в скалата на лъжата, което предполага известна резервираност по отношение на общия психичен профил. Резултатите от психологичните изследвания с майката И. Ч. показват, че при нея не се установяват невротични, тревожни, депресивни или хистерични тенденции, същата показва стабилно емоционално и психично функциониране. Тези резултати са в подкрепа на способността й да упражнява пълноценно родителските си функции и да осигурява емоционална подкрепа и грижа в семеен контекст. При извършените тестове относно емоционалната интелигентност на майката, вещото лице е заключило, че същата е емоционално зряла, креативна и социално компетентна жена, която умее да превръща емоциите в сила, а не в пречка. Обобщавайки резултатите от извършените анализи и изследвания, вещото лице е посочило, че майката демонстрира по-висока емоционална топлота, симбиотична обвързаност и приемане, което е подходящо за възрастта на детето, но носи риск от прекомерна зависимост, ако не се балансира в бъдеще. Майката демонстрира високо ниво на чувствителност към емоционалните и физически нужди на детето, с капацитет за самостоятелна грижа. Не се наблюдават индикации за психични или поведенчески дефицити, които да възпрепятстват родителската й функция. Констатирано е, че може да се грижи за детето без чужда помощ. Бащата показва умерено, балансирано отношение, с висока степен на сътрудничество и оценка на нуждите на детето. И двамата родители не проявяват авторитарност, не инфантилизират детето и имат висок капацитет за емоционално подкрепящо поведение, което е положителен индикатор. Бащата притежава родителски капацитет, с подходящо емоционално и поведенческо отношение към детето. Въпреки по-ниската емоционална включеност в сравнение с майката, е налице ресурс за грижа, като на този етап ползва помощта на бабата /негова майка/. Не може да се твърди за справяне с грижите за детето без чужда помощ. Вещото лице е достигнало до заключение, че детето демонстрира емоционална връзка и с двамата родители. С майката тази връзка е по-дълбока и стабилна. При бащата връзката е налице, но с по-ограничена емоционална плътност. По отношение психоемоциоаналното състояние на детето към момента на изследването, детето е показало смесено психоемоционално състояние, включващо следното: забавено речево и когнитивно развитие /не формира цели изречения, не разбира инструкции за рисуване, не знае как да държи молив/; несъответствие между реалност и възприемане /твърди, че не посещава детска градина, въпреки че бащата го заявява/; ограничен социален кръг – играе основно с баба си, липсва социална активност с връстници; проявява старание и желание да се справя при демонстрация, което е положителен индикатор за мотивация. В заключение е посочено, че психоемоционалното състояние на детето е уязвимо, характеризиращо се със забавено развитие, несигурна социална адаптация и вероятен емоционален дефицит, произтичащ от липса на стабилна връзка с двамата родители /в случая с майката, в резултат на възпрепятствани отношения с нея/. В най-добрия интерес на детето е възстановяване на реалния контакт с майката, в контролирана и професионално подпомагана среда, както и осигуряване на психологическа подкрепа за подобряване на съвместното родителство и предотвратяване на бъдещо емоционално отчуждение. В заключителната част на експертното изследване, вещото лице е посочило примерен постепенен и адаптивен режим на лични отношения. При тези данни съдът е изложил, че от изключително значение при формиране на извода на кого да бъдат предоставени родителските права е специфичното здравословно състояние на детето. Заболяването му „вродена хидронефроза“ изисква повишено внимание при грижите за детето – включително стриктно проследяване на здравословното състояние, редовни медицински прегледи, спазване на хигиенен и хранителен режим и готовност за адекватна реакция при евентуални симптоми на влошаване. Медицинско проследяване е осъществявано на територията на Република Косово. Детето има установени забавяне в речевите, двигателните умения и социалното общуване. И при двамата родители са установени доходи, позволяващи им без затруднения да покрият собствените си и на детето материални нужди. Двамата родители са жилищно обезпечени и в дома на всеки от тях има всичко необходимо съобразно нуждите и възрастта на детето. Не се установява родителите да имат брачни партньори или да живеят във фактическо съжителство. Преценката на критериите за пол и възраст предполагат удовлетворяване на интереса на детето чрез възлагане на родителската отговорност на майката. Не следва да бъде пренебрегван и извода за индиректни данни за наличие на влияния от страна на другия родител /бащата/, които биха могли да доведат до емоционално отдалечаване, изразяващо се в опити за ограничен контакт с майката; липса на насърчаване за контакт и връзка между детето и майката, налагащо се от заключението по допусната пред въззивният съд СПЕ. Според съда, в интерес на детето е упражняването на родителските права да се възложат на майката, при която да е местоживеенето му. Интересът на детето изисква то да има пълноценна връзка с баща си всеки втори и четвърти петък, събота и неделя на месеца за времето в петък от 18.00 часа, а ако детето е на детско или учебно заведение – след края на учебните занятия, до 18.00 ч. в неделя, с преспиване; 30 дни през лятото, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; на нечетна година детето да прекарва рождените си дни с бащата; рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва с родителя, който има рожден ден, независимо от действащия към датата режим на лични контакти. Касателно издръжката на детето съдът е определил бащата да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител близка до минимално законоустановена издръжка по чл. 142, ал. 2 СК към датата на приключване на устните състезания, а именно сумата от 270 лева месечно, която бащата без затруднения може да покрива, с оглед на установената му трудова заетост, жилищна обезпеченост и липсата на алиментни задължения. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси: относно нищожността на решението: 1. „Налице ли е нищожност на въззивното съдебно решение, когато в диспозитива му не е определено конкретното географско местоживеене на детето /град и държава/, въпреки че законът изисква това, и този пропуск води до абсолютна неразбираемост на волята на съда по съществен въпрос?; относно необосноваността и неправилността на режима на лични отношения: „При определяне на режим на лични отношения в трансграничен контекст /България – Косово/, представлява ли сериозна неправилност /необоснованост и нарушение на чл. 8 ЕКПЧ/ постановяването на режим, който е обективно неизпълним и налага нереалистично чести пътувания, като същевременно не е съобразена цялостна преценка на най-добрия интерес на детето?; относно преценката на „висшия интерес на детето“: „При спор за родителски права, когато единият родител е чужд гражданин и не владее български език, а детето е български гражданин, нарушава ли се висшият интерес на детето, ако съдът не предвиди конкретни мерки за запазване на българската му идентичност и езикова среда, и не прецени адекватно рисковете, свързани със стабилността на средата на отглеждане и изпълнимостта на решението в чужда държава?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав не намира, че решението е вероятно нищожно, каквото е настояването на касатора. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика – най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК. Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило - чл. 236, ал. 2 ГПК. Когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост на решението. В тези случаи – на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или установимо, какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно. Неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви мотиви не могат да обусловят недопустимост на съдебния акт, защото нямат отношение към процесуалните предпоставки относно съществуването или упражняването на правото на иск /решение по гр.д.№1321/2018г. на ВКС, ІVг.о./. Характерът на спора задължава касационния съд служебно да следи за интереса на детето, поради което поверява служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следи служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт. Касационно обжалване следва да бъде допуснато, за да се провери дали е налице отклонение от установената съдебна практика при определянето от въззивния съд на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, както и режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, с оглед най-добрия интерес на детето, кореспондиращо и с поставения от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК трети въпрос относно правилността на решението по преценката на „висшия интерес на детето“. До приключване на производството пред касационния съд страните следва да изпълняват постановените привременни мерки по спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение