Определение № 3449 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4040/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. Б. чрез пълномощника му адвокат Г. С. против решение № 3993 от 24.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1727 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20048132 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 21246/2020 г. на Софийски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от И. С. Б. против П. В. М. и В. Я. М. иск по чл. 109 ЗС за възстановяване на положението преди извършване на следните строително-монтажни работи (СМР) на третия етаж в жилищната сграда на адрес: [населено място], [улица]: 1. Зазиждане на прозорец към фасадната част откъм [улица]; 2. Преправяне на трикрилен прозорец в четирикрилен такъв в източната част на етажа; 3. Частично саниране в западната част на етажа, извършено без одобрен проект и съгласие на останалите съсобственици; 4. Четири броя климатици, както и тента на балкона в източната част на етажа. П. В. М. и В. Я. М. са подали чрез пълномощника си адвокат И. А. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. Въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от С. С. Б. (починал на 9.01.2024 г. и заместен от наследниците си по закон Е. С. Б., С. С. Б. и М. Д. Б.) против П. В. М. и В. Я. М. иск по чл. 109 ЗС с идентичен предмет, е влязло в сила като необжалвано. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищецът И. Б. твърди, че ответниците му пречат да използва спокойно наследствения си имот, като санирайки частично само техния етаж, на долните етажи се получава технически конденз, което застрашава сигурността на цялата сграда; с поставянето на четири броя климатици се вдига шум и ищецът не може да си отворя спокойно прозорците, както и че климатиците са поставени без съгласието на другите съсобственици; с поставянето на тента, се хвърля сянка върху имота на И. Б.. Приел е за установено, че ищецът И. Б. е собственик на апартамент на втория етаж в сградата в [населено място], [улица]. Отделено като безспорно е, че ответниците са монтирали климатици и тента на трети етаж от същата сграда и са извършили частично саниране. По спорния въпрос дали и какви преустройства са извършили ответниците по прозорците на третия етаж, съдът е обсъдил свидетелските показания. Посочил е, че единствено свидетелят Г. дава информация за зазиждане и преустройство на прозорците. Счел е, че не следва да формира фактически изводи въз основа на тези показания, тъй като свидетелят заявява, че е ходил в къщата преди 2018 г., а ответниците са придобили собствеността след 2018 г., а тяхната праводателка свидетелката Б., братовчедки на ищеца, заявява, че преди продажбата не е извършвала преустройства на прозорците, което съответства и с показанията на свидетеля С., съсед на страните и с преки впечатления, че не е виждал преустройство на прозорците. Така възприетото за установено от гласните доказателства е мотивирало извода на въззивния съд, че не е установено извършването на преустройство на прозорците извън смяната на дограмата. Позовавайки се на разясненията в Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, въззивният съд е посочил, че извършването на дейности по външните стени на сграда в режим на етажна собственост, съставляващи обща част, без решение на общото събрание е неоснователно действие, поради което монтирането на външно тяло на климатична инсталация, санирането и поставянето на тента, съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, доколкото е в разрез с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 10, б. "и" ЗУЕС. Това обаче не е достатъчно за основателност на негаторния иск, а следва да се установи, че извършеното пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. В случая смяната на дограмата без други преустройства на прозорците, не е от естество да създаде пречки на ищеца или да смути упражняване на правото му на собственост. За останалите твърдения на ищеца – че поставената тента засенчва имота му, че климатиците вдигат шум, който му пречи да отваря прозорците си, както и че посредством частичното саниране на третия етаж се нарушава сигурността на сградата, не са подкрепени с никакви доказателства, въпреки разпределената на ищеца доказателствена тежест от първоинстанционния съд. Относно шума от климатиците свидетелят Г. установява само какво му е казал ищецът, но това, както и доводът, че е ноторно известно, че климатиците вдигат шум, не е достатъчно за установяване на негативно въздействие върху имота на ищеца. Самото саниране съставлява текущ ремонт по смисъла на § т. 43 ДР на ЗУТ, поради което за извършването не се изисква разрешение за строеж по чл. 151 ЗУТ, а отделно санирането е с съответствие с разпоредбата на чл. 169, ал. 1, т. 6 ЗУТ и Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради. Формиран е извод, че по делото не е доказано санирането да смущава правото на собственост на ищеца върху втория жилищен етаж от сградата, нито да нарушава целостта на сградата. Тези съображения са обусловили крайния извод на въззивния съд за неоснователност на предявения негаторен иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на И. С. Б., приподписано от адвокат Г. С., са перефразирани доводите в касационната жалба, като е посочено, че и двете инстанции са нарушили чл. 28, ал. 1, т. 3 ГПК; приели са, че извършените преустройства, макар и незаконни, не нарушават правата на отделните съсобственици да използват имота си нормално, а този факт е неверен и незаконен; след като има зазидан прозорец и преустройство на трикрилен прозорец в четирикрилен, такъв има потенциална способност за стабилността на самата сграда, като съдът изобщо не е разгледал възражението за четирикрилния прозорец; ноторно известно е как действат и работят климатиците за съседите, а и за тези факти е разпитан свидетелят А. Г., чиито факти съдът не кредитира без да посочи мотиви за това; по този начин СГС защитава незаконни действия на ответниците, което е правно недопустимо, тъй като никой няма право да черпи права от незаконни действия; съдът не е разгледал и възражението за частично саниране на етажа на ответниците, което създава конденз и застрашава цялата сграда. На тези основания в тяхната съвкупност от правни принципи и факти, касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Касаторът не е формулирал правен въпрос, нито такъв може да бъде уточнен от наведените доводи, поради което и с оглед задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2019 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС не може да се допусне касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК са служебно приложими, но не са налице данни, обуславящи преценка относно валидността и допустимостта на въззивното решение. Наведените доводи не дават основание да се допусне касационно обжалване и с цел преценка дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен. Нито съдът е посочил в мотивите си, нито касаторът твърди, че по делото има експертни заключения, които да установяват, че климатиците вдигат наднормен шум (нивата на шум са нормативно регламентирани и дали е налице неоснователно действие, поради наднормен шум, подлежи на установяване с експертиза – решение № 33/18.02.2016 г. по гр.д. № 4320/2015 г,.I г.о.), нито, че поставянето на нова дограма и санирането само на третия етаж застрашава сградата (а дори и касаторът не твърди, че подобна последица е ноторно известен факт). Разяснения, че само незаконност и нарушения, когато не се изискват строителни книжа, не е достатъчно за уважаване на негаторния иск, а следва да се докаже с какво извършеното пречи на ищеца, са дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, на което се е позовал въззивният съд, като от изложените в мотивите на решението фактически и правни изводи не е видна очевидна неправилност или необоснованост при прилагане на предпоставките за основателност на негаторния иск. Липсва основание да се прецени дали не е допуснато очевидно нарушение на процесуалния закон по чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК с оглед доводите на касатора относно показанията на свидетеля Г., доколкото в мотивите на Софийски градски съд има изрични съображения, в които тези показания са съпоставени с установеното от другите свидетели и така е мотивирано, че въз основа на тях съдът няма да прави фактически изводи. С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване И. С. Б. следва да възстанови на П. В. М. и В. Я. М. направените по повод касационната жалба разноски в размер по 255.65 евро, представляващи равностойност на заплатеното от всеки от тях възнаграждение на адвокат И. А. в размер на 500 лв. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение