Определение № 333 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 836/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Л. от [населено място], приподписана от пълномощника му юрист В. Л., срещу въззивно решение № 14 от 10.01.2012 г., постановено по в.гр.д. № 937/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 456 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 6207/2009 г. на Пернишкия районен съд, е признато за установено по отношение на касатора, че същият дължи на [фирма] [населено място], сумата от 308,86 лв., представляваща стойността на ползваната, но незаплатена електрическа енергия за имот, находящ се в [населено място], за периода от 14.10.2008 г. до 17.01.2009 г., заедно със законната лихва за забава в размер на 14,93 лв., за периода от 10.02.2009 г. до 23.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 06.07.2009 г. до окончателното изплащане. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима. Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на касационния контрол. В случая цената на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК възлизат съответно на сумата от 308,86 лв. главница и 14,93 лв. лихва за забава. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 30.03.2012 г., с вх. № 2241 и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК се явява процесуално недопустима. Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на З.. В случая преди да бъде подадена касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи стария ред. В случая касационната жалба е подадена на 30.03.2012 г. и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, след измененията, направени със З./ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./, тъй като цената на предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК е в размер съответно на сумата от 308,86 лв. и 14,93 лв., т.е. цената и на двата обективно съединени иска е под 5 000 лв. и разглеждането им е изключено от касационния контрол. По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд следва да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,