Определение № 195 от 08.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 139/2010 г.
ВКСIII гражданско отделение08.04.2010 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Спира производството по ч. гр. д. №139/2010 на ВКС ІІІг.о, образувано по частната жалба вх. №29449 от 22.12.2009г на «Прогрес» А. гр. С. срещу определение №3170 от 26.11.2009г по ч.гр.д. № 3044/2009г на Пловдивски окръжен съд, до приключване на ТД № 1 /2010г на ОСГК и ОСТК, с тълкувателно решение. Приложеното към настоящето производство гр.д. № 9827/2009г да се върне на Пловдивски районен съд ХІХ състав за по-нататъшни процесуални действия, като след възобновяване на настоящето производство същото да бъде изискано отново. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е образувано по частна жалба на «Прогрес» А. чрез адв. Г срещу определение №3170 от 26.11.2009г по ч.гр.д. № 3044/2009г на Пловдивски окръжен съд, с което е била уважена частната жалба срещу определението на ПРС ХІХсъстав по гр.д. № 9827/2009г и след отмяната му е допуснато обезпечение на иска във висящ процес ,като е наложена възбрана на недвижим имот и е издадена обезпечителна заповед. В изложение към касационната жалба на първо място се поддържа, че обжалваният акт е от категорията определения по чл. 274 ал.1т. 2 от ГПК, произнесен е по същество от въззивния съд, следователно условията на чл. 280 ал.1 от ГПК по допускане на касационно обжалване не са приложими. Евентуално касаторът се позовава на противоречива практика по процесуален въпрос и обстоятелства по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, с оглед на това допустим ли е бил иска, преценен като подлежащ на обезпечаване, ако същият е погасен по давност. Ответникът в производството не е заявел становище. Обжалваното определение №3170 от 26.11.2009г по ч.гр.д. № 3044/2009г на Пловдивски окръжен съд е постановено в рамките на въззивния контрол, по частна жалба на страната срещу отказ да се допусне обезпечение на искове във висящ процесс. Касае се за въззивно, а не постановено за пръв път от въззивен съд определение по смисъла на чл. чл. 274 ал.1 от ГПК, както касаторът неправилно счита. Не е приложим чл. 274 ал.2 от ГПК и за да бъде допустимо касационно обжалване, следва комулативно да са налице двете положителни условия, предвидении в чл. 274 ал.3 от ГПК. Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение счита, че производството по частната касационната жалба следва да бъде спряно. Въпросът за допустимостта на нейното разглеждане от Върховен касационен съд ,който е служебен и по който въпрос предстои настоящия съдебен състав неотменно да се произнесе, е поставен за разрешаване по вече образуваното т.д. №1/2010г на общото събрание на гражданска и търговски колегии на ВКС и делото е насрочено. Задължителното тълкуване от ОСГК и ОСТК на съдържанието на чл. чл. 274 ал.3 от ГПК във връзка допустимо касационно обжалване на въззивни определения по обезпечителни мерки, обуславя спиране на настоящето производство на специалното основание по чл. 292 от ГПК. Като допуснато по молба за обезпечение във висящ процес ,настоящето частно производство не следва да забавя хода на исковия процес, приложеното в цялост гр.д. № 9827/2009г следва да се върне на Пловдивски районен съд, за по- нататъшни процесуални действия по неговото движение. Воден от горното Върховен касационен съд,ІІІг.о