Определение № 367 от 01.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2372/2018 г.
ВКСIII гражданско отделение01.11.2018 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената от [фирма] [населено място], представлявано от Д. Ан Д. и Д. У., касационна жалба против въззивно решение № 21 от 27.02.2018г. по в.гр.д. № 567/2017г. на Апелативен съд В., в обжалваната част, по отношение на ответниците Ф. В. Д., К. В. Д. и В. Т. Д. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2372 по описа за 2018г. на Върховен касационен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в седем дневен срок от съобщаването пред друг състав на Върховен касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е с правно основание чл.288 ГПК
Образувано е въз основа на подадената от [фирма] [населено място], представлявано от Д. Ан Д. и Д. У., чрез процесуалния представител адвокат П. касационна жалба против въззивно решение № 21 от 27.02.2018г. по в.гр.д. № 567/2017г. на Апелативен съд В., с което е:
- потвърдено решение № 349 от 14.03.2017г. по гр.д.№2510/2010г. на Окръжен съд Варна в частта, с която е уважен предявения от [фирма] иск против Х. П. Х., В. Х. П., К. С. Х., Х. Х. П., К. В. Д., Ф. В. Д. и Г. С. П. иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, като е развален договора, обективиран в н.а.№ 29/2005г., досежно съответните квоти и са осъдени да заплатят на [фирма], на основание чл.55 ал.1 пр.3 получените суми, представляващи платена договорна цена, съобразно дяловете им,
- отменено е решение № 349 от 14.03.2017г. по гр.д.№2510/2010г. на Окръжен съд Варна в частите му, с които Х. П. Х. е осъден да заплати законна лихва върху частта от главницата от 1 300 евро, считано от 5.11.2010г. до 10.08.2011г., В. Х. П., Х. Х. П., и Г. С. П. са осъдени да заплатят законна лихва, всеки от тях, върху сумата от 866.66 евро, считано от 5.11.2010г. до 10.08.2011г. и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени претенциите на [фирма],
- потвърдено е решение № 349 от 14.03.2017г. по гр.д.№2510/2010г. на Окръжен съд Варна в частите, в които са отхвърлени предявените от [фирма] искове с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за периода от 11.11.2005г. до датата на подавана на исковата молба 5.11.2010г. против както следва: Ф. В. Д. за сумата 2 550.16евро, К. В. Д. за сумата 2 550.16 евро, К. М. Х. за сумата 2 550.16 евро, Х. П. Х. за сумата 2 550.16 евро, В. Т. Д. за сумата 2 550.16 евро, Ф. Т. Т. за сумата 2 550.16 евро, К. С. Х. за сумата 2 550.16 евро, В. Х. П. за сумата 566.71 евро, Х. Х. П. за сумата 566.71 евро и Г. С. П. за сумата 566.71 евро,
- потвърдено е решение № 349 от 14.03.2017г. по гр.д.№2510/2010г. на Окръжен съд Варна в частите, с които е оставена без уважение молбата на [фирма] за поправка на очевидна фактическа грешка и е налице произнасяне по направените искания за разноски.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
С определение № 630 от 19.09.2018г. в АС Върна, по направено от касатора искане по постъпила молба от 10.09.2019г., съдът прекрати образуваното касационно производството, на основание чл.264 ал.1, във вр.с чл.296 т.2 ГПК, по отношение на следните седем ответници: Х. П. Х., К. С. Х., Х. Х. П., Г. С. П., В. Х. П., К. М. Х. и Ф. Т. Т..
След прекратяването, производството остана висящо по подадената касационата жалба срещу въззивния акт в частта му, с която е потвърдено е решение № 349 от 14.03.2017г. по гр.д.№2510/2010г. на Окръжен съд Варна като са отхвърлени предявените от [фирма] искове с правно основание чл.86 ЗЗД против всяка една от ответниците Ф. В. Д., К. В. Д. и В. Т. Д. за сумата, от по 2 550.16 едро, мораторна лихва за периода от 11.11.2005г. до датата на подавана на исковата молба 5.11.2010г
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Преценявайки нейната допустимост, на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд намира следното:
Съгласно цитираната норма – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Проверката на касационната жалба по чл.280 ал.3 ГПК, с оглед цената на иска, следва да се извърши към момента на подаването й.
Цената на иска, съгласно чл.68 ГПК, е паричната оценка на предмета на делото, а по искове за парични вземания, какъвто е настоящия, размерът й се определя от търсената сума /чл.69 ГПК/. В конкретният случай, производството остана висящо по три съединени иска, всеки един от които е с цена под 5 000лв. /за 2 551.16 евро, или 2 551.16 х 1.955 = 4 987.60лв./ Този размер на цената на иска, предопределя недопустимостта на касационното обжалване.
С оглед изложеното, на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение