Определение № 361 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4349/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба от ищеца К. А. В., чрез адв. А. Б., срещу определение № 746/27.07.2023 г. по в.ч.гр. дело № 734/2023 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 529/20.06.2023 г. по гр. дело № 1585/2022 г. на Районен съд – Петрич, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за освобождаване от задължението за заплащане на депозит за назначена комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза в размер на 1 600 лева. Според жалбоподателя съдът неправилно и необосновано е отказал да го освободи от заплащане на посочените разноски, в противоречие на приетото становище в т. 12 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изтъква, че възприетите от съда като приход суми от субсидии всъщност са получени за период от 2 години /01.2021-12.2022 г./, като освен това с тях той не може да се разпорежда свободно, доколкото се отпускат за влагане и развиване дейността му на земеделски стопанин. Неправилно било прието, че сключването на договори за наем с общината представлявало индиция за възможности за реализиране на средства, доколкото всъщност предполагат допълнителни разходи за заплатена наемна цена. Освен това не било съобразено, че декларираният месечен приход от около 1 200 лв. е брутен, като от него следвало да се извадят заплащаната издръжка на малолетната му дъщеря в размер на 230 лв., както и нормативно признатите разходи в размер на 60 % за земеделските стопани, съгласно чл. 29 ЗДДФЛ. Счита, че като е пропуснал да извърши така описаните калкулации, съдът на практика не е изпълнил задължението си да обоснове извода за неоснователност на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което жалбоподателят да бъде освободен от заплащане на определения депозит за вещо лице по назначената комплексна експертиза. Настоящият състав на ВКС Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Преценявайки основателността на искането на К. В. за освобождаването му от задължението за внасяне на депозит за вещо лице първоинстанционният съд, въз основа представената декларация и останалите събрани по делото доказателства е приел за установено следното: молителят е регистриран като земеделски производител, с деклариран месечен доход от 710 лв. и допълнителни приходи от земеделски дейности в размер около 500 лв. месечно; понастоящем не е семеен, но дължи месечна издръжка на малолетно дете в размер на 220 лв.; собственик е на къща с двор в [населено място], общ. П. и четири моторни превозни средства – автомобил „Ф. П.“, с дата на първа регистрация – 01.07.2008 г., товарен автомобил „Р. Т.“ с дата на първа регистрация – 19.05.2003 г., както и два товарни автомобила „М. Л 200“ с дата на първа регистрация – 07.02.2002 г. и 20.03.2002 г.; на 10.01.2023 г. е сключил договор за наем с [община] относно 18 поземлени имота, предназначени за земеделска дейност; не получава обезщетения или пенсии и не страда от заболявания, изискващи перманентно лечение. Съобразявайки изложеното от правна страна е формиран извод, че дължимият депозит за вещо лице в размер на 1 600 лв. не е непосилен за ищеца, с оглед установения месечен доход от 1 200 лв. За да потвърди първоинстанционното определение, Благоевградският окръжен съд е възприел фактите, установени от районния съд по отношение размера на месечния доход на ищеца - около 1 200 лв. Приел е, че сумата на заплащаната от него месечна издръжка е в размер на 180 лв., което се установява от представеното по делото определение от 17.08.2021 г. по гр.д. № 621/2021 г. по описа на Районен съд – Петрич. Преценени са за неоснователни оплакванията във въззивната частна жалба по отношение получаваните субсидии. Прието е за установено от издаденото от НАП удостоверение, че са получени средства от Евро фондове в размер на 20 551.98 лв. за 2022 г., както и друг доход в размер на 600 лв. с код 301. Посочено е, че не са взети предвид в първоинстанционното определение нормативно признатите разходи от получения приход. В контекста на коментирания въпрос за получаваните имуществени доходи съдът е приел, че следва да се съобрази обстоятелството, че молителят притежава общо четири автомобила, а сключеният договор за наем с общината бил сигурна индиция, че същият има възможността и средствата да организира стопанисването на цели 18 поземлени имота за тригодишния срок на договора. С оглед на това е прието, че размерът на дължимия депозит, съпоставен с цялостното имуществено състояние на молителя, не може да наведе на извод за невъзможност за неговото заплащане. При тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение като правилно. По основанията за допускане на касационно обжалване: В изложение към жалбата касаторът поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3-то ГПК по правния въпрос: Задължен ли е съдът при постановяване на определението по разглеждане на молба на страната за освобождаване от държавна такса/разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, да извърши преценка на всички доказателства по делото, установяващи общото материално състояние, с които се установяват не само нейните приходи, но и разходите ѝ, за да се установи налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса/разноски? Позовава се на определения на ВКС по ч.гр.д. №2434/2013 г., второ г.о., ч.т.д. № 564/2010, второ т.о., ч.гр.д. № 293/2012 г., второ г.о., ч.гр.д. № 22/2012 г., второ г.о. и ч.гр.д. № 7695/2013 г., първо г.о. Съгласно цитираната практика, по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. Въз основа на представените от страната доказателства съдът следва да прецени, дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. При разрешаване на поставения правен въпрос относно предпоставките за уважаване на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивният съд се е отклонил от формираната практика на ВКС, тъй като е извел крайния си извод въз основа на обстоятелства, които са неотносими към посочените критерии. Освен това съдът е формирал изводи въз основа на предположение за по-големи доходи от установените по делото, на база сключения договор за наем и притежаваните четири броя моторни превозни средства от молителя. С оглед на посоченото следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос на въззивното определение на Окръжен съд Благоевград. По същество на жалбата настоящият съдебен състав приема следното: Делото е образувано по искова молба на К. А. В. с правно основание чл. 59, ал.9, вр. 127,ал.2 СК, с искане за изменение режима на упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете К. К. В., съответно определяне режим на лични отношения с майката и осъждането ѝ да заплаща месечна издръжка. Молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е подадена във връзка с определен първоначален депозит за изготвяне на експертиза в размер на 1 600 лв., съгласно протоколно определение от 10.05.2023 г. по делото на районния съд. Към този момент ищецът е представил декларация за материално и гражданско състояние, според която месечният му доход се формира от заплата в размер на 710 лв. и 500 лв. допълнителни доходи от земеделие. Регистриран е като земеделски стопанин, живее в собствена двуетажна жилищна сграда в [населено място], общ. П., неженен е и не страда от хронични заболявания. От приложеното удостоверение изх. № 52/31.05.2023 г. на Регионална осигурителна каса – [населено място] се установява, че молителят е осигурен върху нормативно определения съгласно ЗБФДОО за 2022 г. доход от 710 лв. Разяснено е, че сумата представлява усреднен доход, изчислен по алгоритъм съгласно ЗДДФЛ /респ. и КСО/ - т.е. това е декларираната сума в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2022 г. след приспадане на 60 % нормативно признати разходи и суми за осигуровки на самоосигуряващото се лице, разделена на броя месеци извършвана дейност. Към тази сума следва да се прибавят декларираните приходи от земеделска дейност в размер на 500 лв. месечно, или общо сумата 1210 лв. месечно. Неправилно въззивният съд е включил към доходите на молителя получените суми под формата на субсидии, доколкото се касае до целева помощ, която може да бъде разходвана само и единствено за съответната нормативно установена цел, за която е отпусната. Неправилен е изводът на съда, че сключеният договор за наем с общината представлява индиция за получаването на по-големи приходи – напротив, по силата на този договор молителят дължи заплащането на наемна цена, която е разход. Предвид липсата на представени доказателства относно нейния размер, настоящият съдебен състав няма как да я приспадне от установения доход. Обстоятелството, че молителят притежава четири автомобила също не обосновава извод за по-добра материална обезпеченост. Видно от представената справка в Централна база за настояща собственост на МПС-та, не се касае за луксозни и скъпи автомобили. Товарните автомобили от една страна е очевидно, че се ползват за осъществяване дейността на молителя като земеделски стопанин и в този смисъл не представляват ликвиден актив, а от друга са с регистрация от периода 2002-2003 г., т.е. нямат особено висока пазарна стойност към релевантния момент – 2023 г. Аналогичен довод се отнася за лекия автомобил с регистрация от 2008 г. Относно оплакването на жалбоподателя, че заплащаната издръжка в полза на малолетното дете е в размер на 230 лв. месечно, същото е необосновано с оглед действителните доказателства по делото. Съгласно обективираната спогодба в представения пред първоинстанционния съд протокол от 17.08.2021 г. по гр.д. № 621/2021 г. на Районен съд – Петрич, родителите са постигнали съгласие за заплащането на месечна издръжка от К. В. в размер на 180 лв. – каквато констатация е извършена и в обжалваното определение. Други доказателства в тази връзка не са представяни по делото. С оглед изложеното съдът приема, че молителят установява свободен месечен доход в размер на 909 лв. /облагаемият деклариран доход, след приспадане на 10% ДОД и разходите за издръжка по споразумението; 60-те % НПР са приспаднати преди формиране на сумата 710 лв./. За да се произнесе настоящият съдебен състав съобразява още определената МРЗ за 2023 г. е в размер на 780 лв., както и че по данни на К. за 2023 г. необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота за един човек, сам живеещ и работещ, е 1 402,25 лв. Съпоставяйки тези данни с установения действителен доход на молителя, настоящият съдебен състав намира, че молителят следва да бъде освободен от заплащане на определения депозит за назначена съдебна експертиза в размер на 3/4 от сумата т.е. за разликата над сумата 400 лв. до 1600 лв. Молбата за освобождаване от заплащане на определения от районния съд депозит за вещо лице е основателна над сумата 400 лв. до 1600 лв. В останалата част до пълния размер на определения депозит от 1600 лв. – т.е. за сумата 400 лв. молбата следва да се остави без уважение. Жалбоподателят разполага със средства, за да заплати депозит за вещо лице в размер на 400 лв. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение, следва да се отмени в частта, с която е потвърдено определението на Районен съд Петрич в отхвърлената част на молбата за освобождаване от разноски – депозит за вещо лице за разликата над 400 лв. до 1600 лв. и вместо това молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да се уважи за разликата над 400 лв. до 1600 лв. В останалата обжалвана част въззивното определение следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о