Определение № 1759 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1841/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на кооперация РПК РИЛА, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 348 от 06.06.2023 г. по в. т. д. № 240/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 87 от 24.12.2019 г. по т. д. № 65/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил в обжалваната от касатора част, а именно: за осъждане на кооперацията да заплати на РИЛА ФЕРМ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сума в общ размер на 46 403 лв., представляваща сбор от: 1/ заплатени от ищеца в полза на М-СТРОНГ ЕООД възнаграждения за изпълнени СМР по договор за строителство от 08.07.2013 г., съответно индивидуализирани по фактури (44 163 лв.); 2/ възнаграждения, заплатени от ищеца в полза на лицето, упражняващо строителен надзор – ИНТКОНС ЕООД, индивидуализирани по фактури (2 040 лв.); всички във връзка с осъществени дейности в обект в [населено място] (бившия ресторант „Мусала“), собственост на ответната кооперация, съответно индивидуализиран; 3/ заплатена административна такса от ищеца, като пълномощник на кооперацията, в полза на [община] – за регистриране на обекта и за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация (200 лв.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба на 27.07.2018 г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 438.25 лв. – лихва за забава върху главницата, за периода от 23.06.2018 г. до 26.07.2018 г. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира неговата отмяна. Твърди се, че въззивният съд не е спазил указанията на ВКС, дадени с решение № 50019/20.03.2023 г. по т. д. № 66/2022 г. на І т. о., не се е произнесъл по всички твърдения и възражения на страната, в т. ч. не е обсъдил представеното ново доказателство – декларация от 10.09.2021 г. от К. И. – пълномощник на председателя на РПК РИЛА и управител на ищеца, от която било видно, че договорът за строителство от 08.07.2013 г., неговите анекси, договорът за възлагане на строителен надзор от 12.07.2013 г. и КСС не са били подписани от представляващия РИЛА ФЕРМ ООД. Касаторът поддържа, че ако въззивният съд бе взел предвид горното ново доказателство, би достигнал до извода, че договорите с третите лица не са валидно сключени поради липса на съгласие. В жалбата и в приложеното към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че са налице предпоставките за достъп до касация по чл. 280, ал. 2 ГПК – решението е нищожно и недопустимо, тъй като е било налице ново доказателство, от решаващо значение за изхода на спора, което не е било известно на страната. С оглед изложеното според касатора възникват и следните важни за развитието на правото въпроси, които са формулирани така: 1/ При наличие на ново доказателство, което е станало известно на касатора към датата на касационното обжалване и което той е бил в невъзможност да представи в своя защита при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд, длъжен ли е съдът да вземе предвид същото за основателно и да постанови нищожност на съдебния акт както в първоинстанционното дело, така и във въззивното?; 2/ Лишен ли е касаторът от възможността да предприеме активни действия по воденото срещу него дело, поради неузнаване своевременно за наличие на съществено важно доказателство, от което зависи правилният изход на делото и длъжен ли е съдът да вземе предвид същото за основателно? В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация РИЛА ФЕРМ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, изразява общо становище за липса на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на оплакванията в касационната жалба, като излага доводи по съществото на спора, с оглед събраните по делото доказателства. По приложното поле на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение приема следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, но не са налице условията на закона за разглеждането й по същество. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК е съобразил указанията на ВКС, които са били по предмета на спора и правната квалификация на исковете. По същество е взел предвид всички допустимо наведени доводи и възражения на страните и приетите по делото доказателства, като е проследил хронологично целия комплекс от правоотношения между страните (наличие на разрешение за строеж, издадено в полза на кооперацията, за преустройство и промяна на предназначението на ресторант „Мусала“ в цех за производство на бяло саламурено сирене, кисело мляко и кашкавал; проведено общо събрание на кооперацията с взети решения за отдаване под наем на ресторант „Мусала“ и за преустройството му в млекопреработвателен цех; сключен договор за наем с РИЛА ФЕРМ ООД (понастоящем ЕООД) относно горния имот, срещу заплащане на месечна наемна цена от 480 лв.; наличие на съгласие от наемодателя наемателят да извърши реконструкции и преустройства в имота; извършено упълномощаване от председателя на кооперацията на управителя на РИЛА ФЕРМ ООД – К. И., да го представлява във връзка с издаденото разрешение за строеж и неговата реализация, като подписва всички необходими договори и документи; сключен договор за строителство от управителя на РИЛА ФЕРМ ООД и М-СТРОНГ ЕООД от 08.07.2013 г., удължен с анекс от 05.08.2013 г., в който като възложител е посочена РПК РИЛА, действаща чрез пълномощника си – управител на РИЛА ФЕРМ ООД; подписани КСС относно подлежащите на извършване СМР и тяхната стойност; сключен на 12.07.2013 г. договор за възлагане упражняването на строителния надзор с ИНТКОНС ЕООД; наличие на подписан акт обр. 19 за изпълнените СМР и тяхната стойност от всички участници в строежа; въвеждане на строежа в експлоатация с удостоверение от 07.01.2014 г.; оттегляне на пълномощното, дадено в полза на управителя на ищцовото дружество; нотариална покана от ищеца до ответника да възстанови платените от първия суми във връзка с реализацията на преустройството). Съдът е изложил подробни съображения относно правната страна на договорните отношения между страните, проверил е извършените от ищеца плащания, произнесъл се е по възраженията на ответника, като е съобразил отмяната на заповедта на кмета на [община] за премахване на незаконен строеж – Реконструкция на част от покрива на сграда – Цех за производство на бяло саламурено силене, кисело мляко и кашкавал, с влязло в сила решение; както и обстоятелството, че полученото от кооперацията финансиране от ДФ Земеделие не е обхващало конкретното преустройство на ресторанта в производствен цех. Всички възражения на ответната кооперация са обсъдени, като по част от тях съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл. 272 ГПК. Т. нар. ново доказателство, във връзка с което са както оплакванията в касационната жалба, така и доводите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е било представено към предходната касационна жалба, като съдът установи, че след връщането на делото на въззивния съд за ново разглеждане не е правено искане за приобщаването му към доказателствения материал по делото. Отделно от това, същото представлява декларация на пълномощника – бивш управител на ищцовото дружество, с нотариална заверка на подписа, която не е годно доказателствено средство по смисъла на ГПК. С оглед изложеното, необсъждането на декларацията не може да се отрази на правилността на въззивното решение, още по-малко - на неговата валидност и допустимост, за която касационният съд следи служебно. При дължимата проверка съдът не намира основания за вероятна нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не са налице релевираните от касатора предпоставки на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. Формулираните в изложението чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не удовлетворяват нито общите, нито допълнителните изисквания на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което също не могат да обусловят достъпа до касационна проверка. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение