Определение № 426 от 21.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1808/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по подадена от Н. Б. Х., чрез процесуалния й пълномощник, молба за допълване на определение № 262 от 17.07.2018 г., с присъждане на претендирани разноски по делото, съобразно искането в отговора на касационната жалба и приложените към него доказателства. Ответникът по молбата – „Юробанк България” АД, чрез пълномощника си, оспорва искането, а евентуално претендира намаляване на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.248 ГПК. С определение № 262 от 17.07.2018 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на „Юробанк България” АД срещу решение № 2266 от 11.04.2018 г. по в.гр.д. № 10673/2017 г. на Софийски градски съд. Това определение е потвърдено с определение № 659 от 03.12.2018 г. по ч.т.д. № 2690/2018 г. на ВКС, І т.о. При произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, съобразно заявеното от ответницата по касация искане и представените с отговора на касационната жалба доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Депозираната от Н. Х. молба за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските е частично основателна. С отговора на касационната жалба са претендирани разноски за инстанционното разглеждане на делото пред Софийски районен и Софийски градски съд, които вече са присъдени с постановените по делото решения. Освен това, поискано е и присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 282 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ и плащането на тази сума. Последната обаче подлежи на редуциране на основание чл.78, ал.5 ГПК, в какъвто смисъл е изричното възражение на ответника по молбата. В тази насока настоящият състав съобразява принципно обхвата на преценка в производството по допускане на касационно обжалване и поддържаното конкретно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, предопределящи и обема на правна защита на насрещната страна. До такава преценка в случая не се е достигнало, с оглед на предхождащата проверка по допустимост на подадената от банката касационна жалба. Предвид тези конкретни данни, следва да се счете, че претендираното от Х. и заплатено от нея адвокатско възнаграждение е прекомерно. То следва да бъде намалено до размер на 759 лева, съставляващо ¾ от минималното адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.9, ал.3 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока се съобразяват и постановките в т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при преценка по чл.78, ал.5 ГПК съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидените в посочената наредба минимални размери. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение