Определение № 1317 от 20.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2118/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. Г. срещу решение №55/27.04.2023 г. по гр.д.№206/2021 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №37/01.03.2021г. по гр.д.№696/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск по чл.226 ал.1 КЗ/отм./за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 23.12.2014г., за разликата от присъдените от въззивния съд 7200 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради нарушения на материалния закон /чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД/ и процесуалните правила /липса на извършена от състава самостоятелна преценка на доказателствата в тяхната съвкупност/, както и поради необоснованост /липса на изложени мотиви относно критериите, по които съдът е определил справедливия размер на обезщетението/. Претендира се отмяна на решението на БАС в обжалваната му част и присъждане на разликата до претендирания от касатора размер на обезщетението, ведно със законната лихва. Процесуалният представител на касатора прави искане за определяне на адвокатско възнаграждение за всички инстанции по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. В писменото изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът се позовава на наличие на основанието по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част. Общата предпоставка за допускане на касационното обжалване обосновава с разрешени по обуславящ начин от въззивния съд въпроси: Длъжен ли е решаващият съд да посочи изрично конкретното значение на всеки от задължителните критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и в каква степен те влияят при вземането на това решение? и Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,когато липсва причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вредни последици от деликта? С твърдението,че въззивният съд не е взел предвид в достатъчна степен характера и тежестта на увреждането, както и интензитета и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, начина на протичане на лечебния и оздравителния процеси и тяхната продължителност, необходимостта на пострадалия от чужда помощ за дълъг период от време, грижите, които е получавал, наличието на психо-емоционален стрес, както и социално-икономическата обстановка в страната към датата на инцидента, касаторът счита,че въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС по първия от въпросите, обективирана в ППВС №4/1968г. и решения по гр.д.№85/12г. на ІV г.о., по гр.д.№593/11г. на ІV г.о., по гр.д.№733/11г. на ІІІ г.о. и по гр.д.№1179/12г. на ІV г.о. Вторият от въпросите, според касатора, въззивният съд е разрешил в противоречие с т.7 ППВС №18/1963г. и решения по т.д.№373/11г. на ІІ т.о., по т.д.№437/16г. на ІІ т.о., по т.д.№762/10г. на ІІ т.о., по т.д.№316/11г. на ІІ т.о. и по т.д.№3252/15г. на ІІ т.о. на ВКС Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с подаден в законоустановения срок писмен отговор е оспорил касационната жалба по съображения за липса на основания за допускането й до касационен контрол, тъй като поставените от касатора въпроси касаят възприетата от съда фактическа обстановка, като посочените от касатора критерии са съобразени от него.По същество излага доводи за правилност на въззивното решение в обжалваната от касатора част. Моли същото да не бъде допуснато до касационен контрол, евентуално – да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Производството по делото пред първата инстанция е образувано по иск на А. Г. за осъждане на ответното застрахователно дружество да му заплати обезщетение за виновно причинени му от застрахования при него водач на МПС, станал причина за настъпване на ПТП на 23.12.2014г. на АМ Тракия, неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получени при ПТП наранявания – контузия на главата, сътресение на мозъка и фрактура на лява ключица в раменния й край, охлузвания в областта на челото и носа, което претендира в размер на 50 000 лв. С първоинстанционното решение предявеният от А. Г. иск е отхвърлен изцяло, по съображения,че настъпването на застрахователното събитие е изцяло в причинна връзка с виновни действия на ищеца, изразяващо се в допуснати нарушения на правилата за движение по автомагистрала – внезапно навлизане с управлявания от ищеца автомобил от аварийната лента в дясна лента за движение, без да пропусне движещото се направо МПС, застраховано при ответника. За да отмени частично това решение и да присъди в полза на ищеца обезщетение за безспорно получените от него при ПТП увреждания и търпени в резултат на това болки и страдания, Бургаски апелативен съд е съобразил на основание чл.235 ал.3 и чл.300 ГПК междувременно постановената и влязла в сила присъда по НОХД №330/22г. на БОС, с която застрахованият водач е бил признат за виновен в това, че на 23.12.2014г. на АМ Тракия в посока от [населено място] към [населено място] при управление на МПС е нарушил правилото на чл.58 ал.1 т.3 ЗДвП за движение по автомагистрала, като се е движил в лентата за принудително спиране, с което е допуснал ПТП със спрелия в нея, управляван от ищеца, автомобил и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А. Г., изразяваща се в счупване на ключицата, довела до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник. Задължителната сила на присъдата гражданският съдът е приложил по отношение на спорния въпрос дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца, поради което е отказал да съобрази приетото в първоинстанционно производство заключение на авто-техническата експертиза относно механизма на ПТП и допуснатите от участниците в него нарушения на правилата за движение по пътищата, което е мотивирало състава на окръжния съд да отхвърли иска изцяло. Въззивният съд е приел,че настъпилият вредоносен резултат за ищеца е в пряка причинна връзка с допуснатото от застрахования водач нарушение, доколкото в случай,че същият не е бил навлязъл в зоната на аварийната лента и е бил продължил движението си в дясната пътна лента за движение, ПТП не би възникнало. От събраните по делото доказателства съдът е намерил за установено,че вследствие на произшествието ищецът е получил контузия и охлузвания в областта на главата,сътресение на мозъка и счупване на лявата ключица с изкълчване на акромиоклавикуларна става, като за кратко време е бил в безсъзнание; на раменната става е извършена мека имобилизация, като по време на възстановяването му,продължило 2-3 месеца е изпитвал болки и неудобства при самообслужването му, а възстановителният процес е протекъл без усложнения и в рамките на обичайното за това време. За да определи справедлив размер на обезщетението за така причинените му неимуществени вреди съдът е съобразил характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, причинени от телесните увреждания, възприемайки свидетелските показания и като е отчел конкретните обстоятелства, сочещи на непродължителен и нормален оздравителен процес, отсъствие на опасност за живота, пълното възстановяване на ищеца, както и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на увреждането – 2014г. На базата на това съдът е намерил за справедливо, според установените в практиката критерии, обезщетение в размер на 12 000 лв.Приел е за неоснователно възражението на ответното дружество за изтекла погасителна давност. Във връзка с направеното от същата страна възражение за съпричиняване съставът на апелативния съд е приел за установено, че към момента на ПТП автомобилът на ищеца е бил в спряно положение, а, по вида на получените от него телесни увреждания и начина, по който биха могли да бъдат получени, той се е намирал на мястото при отворена задна дясна врата, наведен към купето на автомобила. Доколкото по делото не са събрани данни относно причината за спирането на автомобила в аварийната лента, съдът е намерил, предвид установеното със заключението на вещото лице,че мястото не е било обозначено за престой и паркиране, поради което е направил извод, че ищецът, като водач на МПС, е допуснал нарушение на правилото на чл.58 т.1 ЗДвП.Съобразена е от съда практиката на ВКС, според която формално нарушението на правилата за движение по пътищата не е основание да се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а е необходимо то да е в пряка причинна връзка с настъпването му, като този принос следва да е конкретен и да се изразява в конкретни действия или въздържане от такива от страна на пострадалия, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. На базата на това съдът, отчитайки конкретните обстоятелства, е приел,че поведението на ищеца, нарушаващо забраната на чл.58 т.1 ЗДвП при движение по автомагистрала да спира МПС за престой или за паркиране извън специално обозначените за това места, е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Посочил е, че в случая не може да бъде приложено изключението на чл.59 ал.1 ЗДвП, допускащо спиране в лентата за принудително спиране поради независещи от водача обстоятелства, тъй като твърдяното от самия ищец, но останало недоказано, обстоятелство, че е бил принуден да спре, поради свършване на бензина, не е такова непредвидимо и независещо от водача на МПС обстоятелство, предвид задължението му постоянно да следи за наличието на гориво в резервоара на автомобила. При определянето на относителния дял на съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат въззивният съд е отчел,че допуснатите от застрахования водач нарушения на ЗДвП са с по-голяма тежест в причинно-следствения процес, поради което за съответен на обстоятелствата е определил процент на съпричиняване 40%. Като е приспаднал относителния дял на съпричиняването от страна на ищеца, съдът, след частична отмяна на първоинстанционнаото решение, е присъдил в негова полза разликата от 7200 лв., а в отхвърлителната му част за разликата до предявения размер на обезщетение от 50 000 лв. го е потвърдил. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Не са такива въпросите, свързани с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства. Не отговаря на това общо изискване за допускане до касация на въззивния съдебен акт в обжалваната му част вторият формулиран от касатора въпрос, който не кореспондира с решаващите изводи на апелативния състав по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, а представлява обективирано във въпросителна форма негово твърдение за липса на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредоносния резултат. Подобен извод не е мотивирал съда да приеме наличие на съпричиняване.Напротив – изрично в мотивите на решението си същият,позовавайки се на решения на ВКС ,постановени в същия смисъл, в който е и цитираната с основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК към въпроса съдебна практика на касационната инстанция, е приел,че поведението на ищеца при ПТП, изразяващо се в нарушаване на забрана в ЗДвП, конкретно и обективно е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, доколкото същият се е намирал на място, на което не е следвало да бъде в случай,че е съобразил и спазил тази забрана. Първият от въпросите, доколкото е свързан с критериите,по които се определя по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, е обуславящ крайния изход на спора пред въззивната инстанция, но не е разрешен от БАС в отклонение от поддържаните от касационната инстанция разрешения на същия. При произнасянето си, в търсене на справедлив еквивалент на търпените от ищеца вследствие на инцидента неимуществени вреди, съставът на съда е отчел поддържаната в съдебната практика необходимост от съобразяване на определени критерии, според които да прецени конкретните установени по делото обстоятелства, в т.ч. вида и характера на телесните увреждания / кратковременно състояние на безсъзнание, контузия на главата и фрактура на ключицата/, наложеното лечение на фрактурата /носена мека имобилизация/, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, установени със свидетелските показания /в рамките на 3 месеца, през които е изпитвал затруднения в самообслужването му, за което е ползвал помощта на родителите си/. Допълнително съдът е отчел установеното от вещото лице по медицинската експертиза, че травмите са били без опасност за живота на пострадалия, че озравителният процес е протекъл нормално и не е бил особено продължителен, че възстановяването на ищеца е пълно. Съобразени са и икономическите условия в страната към момента на увреждането – 2014г. Съответствието на дадените във въззивното решение разрешения на въпроса относно прилагането на определените в практиката критерии при преценката за присъждане на справедлив размер на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД с практиката на ВКС сочи на липса на обоснован с въпроса допълнителен критерий за селектиране на решението по жалбата на касатора. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за отказ за достъп до касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Така мотивиран съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение