Определение № 60235 от 09.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 772/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. П. И., [населено място], подадена от адвокат Ц. З., срещу определение №260054/28.08.2020 г. по ч.гр.д. № 196/2020 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение №105 от 13.02.2020 г. по гр. дело № 871/2019 г. на Районен съд – Костинброд. за прекратяване производството по делото. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно. Няма повдигнат конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, който да обуславя допускане на касационно обжалване. Ответниците П. П. М., Л. Г. С., А. А. Д., А. А. Д., А. А. Д., малолетна, действаща чрез баща си А. А. Д., всички от Костинброд, чрез пълномощника си адвокат Р. Д., оспорват частната жалба. Претендират деловодни разноски. Въззивният съд е посочил, че предявеният иск за нищожност на дарение на недвижим имот е недопустим поради липса на правен интерес, защото след дарението между страните е постановено влязло в сила решение за делба на същия имот. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като няма формулиран конкретен правен въпрос във връзка с предмета на делото – относно прекратяване на производството, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не се установи и наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК – вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение, за които ВКС следи и служебно. Съобразно изхода на спора на ответниците по частната жалба трябва да се присъдят 200 лв. деловодни разноски за касационното производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.