Определение № 963 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5523/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от С. П. С.,П. П. С.,П. С. С.,Г. Й. Б. и М. И. Б. против решение № 243 от 7.07.15г.,постановено по в.гр.дело № 262/15г.на Окръжен съд - Добрич,с което е отменено решение № 94 от 30.10.14г.по гр.дело № 511/13г.на Районен съд – Генерал Тошево по отношение на предявените от М. С. Д. срещу първите трима искове за обявяване за нищожен договор за покупко-продажба,сключен с нот.акт № 145/2010г.и е признато за установено,че договорът,сключен с посочения нот.акт е нищожен поради сговаряне на пълномощника с купувачите във вреда на представлявания в противоречие с добрите нрави до размера на ½ ид.ч.от процесните имоти;отменено е първоинстанционното решение и в частта,в която предявените срещу последните двама ответници искове за установяване правото на собственост на ищцата и за осъждането им да й предадат владението са отхвърлени за ½ ид.ч.от процесните имоти и е признато за установено по отношение на тях,че М. С. Д. притежава по наследяване ½ ид.ч.от имотите и са осъдени да й предадат владението. С определение № 401 от 19.11.15г.настоящият състав на ІV-то г.о.на ВКС на основание чл.292 ГПК е спрял производството по делото до приемане на тълкувателно решение по ТД № 5/14г.на ОСГТК на ВКС,в което се разглежда въпроса: Какъв е видът недействителност на договора,при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД,който е релевантен и за настоящото дело. След постановяване на тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по ТД № 5/2014г.производството по делото следва да бъде възобновено. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите считат,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата М. С. Д. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че ищцата М. Д. и П. С. са законни наследници /сестра и брат/- деца на М. С. М.,починал на 16.09.2010г.,а ответниците С. С. и П. С. са синове на П. С..На 7.09.10г.с нот.акт № 145/10г.М. М. е продал на С. и П. С. процесните недвижими имоти за цена 18 600 лв.При сключване на договора продавачът е представляван от пълномощника си П. С. въз основа на нотариално пълномощно от 3.09.10г.,според което пълномощникът е имал право да се разпорежда,в т.ч.да продава,дарява,заменя,поделя и др.в полза на когото намери за добре,на цена и при условия,каквито намери за добре,собствените на упълномощителя имоти.На 18.01.13г.с нот.акт № 17/13г.С. и П. С. са продали на ответника Г. Б. процесните имоти за цена 104 000 лв.По време на сделката купувачът е бил в брак с ответницата М. Б..От заключение на вещо лице е установено,че към 7.09.10г.,имотите,предмет на продажбата,са били с пазарна цена общо в размер на 98 754 лв. При тези данни по делото въззивният съд е приел,че е налице хипотезата на чл.40 ЗЗД.Продажбата на имота на цена,около пет пъти по-ниска от пазарната стойност на продадените имоти обосновал извод ,че пълномощникът е отстъпил от интереса на продавача,защитил е интереса на синовете си и се е сговорил с тях във вреда на представлявания.Изложени са съображения,че макар и да е установено по делото,че наследодателят е бил в близки отношения с двамата си племенници,те не обосновават продажбата на толкова ниска цена,а и по делото няма данни да се е съгласил с продажната цена,като се има предвид,че е починал само девет дни след сделката. Настоящият съдебен състав намира,че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по въпроса/уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 2, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/: Всяко ли споразумение между страните по сделката за по-ниска от пазарната цена следва ли да се счита ,че е във вреда на представлявания и поражда ли целените правни последици ,на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК,като счита,че е разрешен в противоречие с приетото в т.3 от ТР № 5 от 22.12.16г.по тълк.дело № 5/14г.на ОСГТК на ВКС. Останалите въпроси,формулирани в изложението,касаят преценката на доказателствата по делото от въззивния съд.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не са основание за допустимост на касационното обжалване,а подлежат на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.