Определение № 106 от 29.01.2013 г. на ВКС по д. № 1012/2012 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №671/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното за обезщетяване на вреди от трудова злополука на осн. чл.200 от КТ и производството по иска е прекратено като недопустимо, поради непререшаемост на спора – чл.299, ал.1 и 2 от ГПК. Прието е, че сега предявените за обезщетяване неимуществени вреди от тр. злополука, вече са обезщетени с вл. в сила решение по предходно дело. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че по поставените материално и процесуалноправни въпроси въззивното решение противоречи на практика на ВКС със задължителен, ръководен и траен характер / цитираните ППВС, ТР и решения на тричленни състави по реда на действащия и отменения ГПК/, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК поради противоречие на въззивното решение с ППВС №4/68 г., ТР №1/01 г., т.18 и постановеното по чл.290 от ГПК р. по гр.д. №1724/09 г. на четвърто г.о.на ВКС, по въпросите: какво е значението на мотивите на съдебното решение, при които е постановен диспозитивът – чл.236, ал.2 от ГПК и може ли да се предяви иск за обезщетяване на вреди от тр. злополука, които не са първоначално констатирани и обезщетени. Затова ВКС на РБ, трето г.о.