Определение № 214 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, чрез процесуален представител против Решение № 3775/17.05.2024г., постановено по адм. дело № 2479/2023г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на банката срещу Акт за установяване на задължения № СВ-112839-1/21.09.2023г., издаден от орган по приходите в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, потвърден с Решение № 17-00-75(1)/30.11.2023г., на директор дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, с който на банката са определени задължения за 2020г. за НИ в размер на 593.24лв. и ТБО в размер на 1 186.46лв. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, против Акт за установяване на задължения № СВ-112839-1/21.09.2023г., издаден от орган по приходите в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, потвърден с Решение № 17-00-75(1)/30.11.2023г., на директор дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, с който на банката са определени задължения за 2020г. за НИ в размер на 593.24лв. и ТБО в размер на 1 186.46лв. В случая предмет на оспорване е акт, с който са установени задължения за местни данъци и такси, като адресат е юридическо лице. Размерът на обжалваните и установени публични вземания за 2020г., без лихвите е в общ размер на 1 779.70лв., т. е. под установения от закона праг за обжалваемост от 4 000 лева. Съгласно чл. 160, ал. 7 от ДОПК, решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно. По силата на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б ЗМДТ актовете за установяване на местни данъци и такси подлежат на обжалване по реда за обжалване по ДОПК. Съгласно чл. 144, ал. 1 ДОПК редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, освен ако в ДОПК не е предвидено друго. Съгласно чл. 160, ал. 7, изр. 2 ДОПК решението на АС - Бургас е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Поради което подадената, срещу неподлежащото на касационно оспорване съдебно решение, касационна жалба се явява недопустима. На основание чл. 215, т. 4 от АПК същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното касационно производство следва да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4 АПК, вр. с чл. 144 от АПК и § 2 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение