Определение № 50396 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 266501/04.02.2022 г. на Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. С., срещу въззивно решение № 267033/17.12.2021 г. по гр. д. № 3222/2021 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената от касационна жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли да бъде приета и кредитирана от съда автотехническа експертиза, изготвена изцяло на базата на предоставен от ищеца снимков материал, без да бъде извършен оглед на автомобилите от вещото лице; 2. Какви са обективните критерии и обстоятелства едно природно бедствие (буря) да бъде определено като непреодолима сила Твърди се, че е налице противоречие с т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Й. К. Л. е подал писмен отговор, с който оспорва същата. Претендира сторените по делото съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение от 16.12.2020 г. по гр. д. № 60389/2019 г. на Софийски районен съд. С последното ответникът Столична община е осъден на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати в полза на Й. К. Л. обезщетения за претърпени имуществени вреди, представляващи извършени разходи за ремонт на притежавани от ищеца два автомобила, увредени на 02.08.2019 г. от паднало дърво, както следва: 1/ 4230 лева - за ремонт на автомобил с марка „*“, с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019 г.; 2/ 1306,46 лева - за ремонт на автомобил с марка „*“, с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019 г. Вторият иск е отхвърлен за разликата над присъдения до предявения размер от 1678 лева. Съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева - за граждански дела, и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Производството по настоящото дело е образувано по предявени два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Столична община да заплати на Й. К. Л. обезщетения за претърпени имуществени вреди, както следва: 4230 лева - разходи за ремонт на собствен на ищеца автомобил с марка „*", рег. [рег.номер на МПС] и 1678 лева - разходи за ремонт на собствен на ищеца автомобил с марка „*“, с рег. [рег.номер на МПС]. Доколкото настоящото дело е гражданско и цената на всеки от така предявените обективно съединени искове е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимум от 5000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а образуваното по нея производство - да се прекрати. Ответникът по касация не е представил доказателства за извършване на претендираните от него съдебни разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.