Определение № 541 от 13.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3684/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано по частна касационна жалба с вх. № на ЯОС /Ямболски окръжен съд/ - 4287/23.07.2019 г. на З. Щ. Н. в качество й на майка и законен представител на малолетната Ж. Д. В., чрез адвокат С. Л. Я. срещу определение № 213 от 20.06.2019 г. по ч. гр. дело № 183/2019 г. на ЯОС. Ответникът по частната касационна жалба - ДКЦ „Ел Масри“ – гр. Бургас не е подал отговор. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение при проверка процесуалната допустимост на жалбата, констатира следното: С цитираното определение е потвърдено определение от 13.05.2019 година по гр. дело № 59/2019 г. на ТРС /Тополовградски районен съд/ за прекратяване на производството, образувано по иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, предявен срещу ДКЦ „Ел Масри“. Подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела, и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая съдебното производство, във връзка с което е постъпила частната касационна жалба е образувано по искова молба, с която ищцата претендира на основаниe чл. 50 ЗЗД заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от нея в следствие на нападение и ухапване от куче, собственост на хотелски комплекс „Галина Палас“ – с. Срем, включен в активите на ДКЦ „Ел Масри“ – гр. Бургас, който е конституиран по делото като ответник. Претенцията по чл. 50 ЗЗД, с която е сезиран съдът, възлиза на сумата от 4000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. С оглед на това, цената на предявения деликтен иск се явява под предвидения в закона минимум за граждански дела от 5000 лева. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове с цена под посочената сума, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните определения, постановени в тези производства, тъй като съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Ето защо подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима като постъпила срещу определение, неподлежащо на последващ съдебен контрол, както правилно е посочено и в диспозитива му, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение