Определение № 4142 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1665/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Енерго–Про Продажби“ АД, чрез адв. Н. Б., и на Д. Ж. Р., представлявана от адв. С. С. срещу въззивно решение № 1576/07.12.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 1745/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С обжалваното решение след частична отмяна на решение № 1460/18.03.2020 г. по гр. д. № 18346/2020 г. на Районен съд – Варна е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата Д. Ж. Р. дължи на дружеството сумата 8 539,63 лв., представляваща 1/2 от стойността на начислена по фактура № [ЕГН]/08.10.2019 г. електрическа енергия за периода от 07.11.2017 г. до 06.11.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], м. „Бриз“, [улица]. Решението на първата инстанция е потвърдено в останалата част, с която е установена недължимост на вземането по фактурата за разликата над 8 539,63 лева до размера на сумата 17 079,26 лв. В изложението си касаторът „Енерго–Про Продажби“ АД поддържа, че решението, в частта, с която вземането е прието за недължимо, следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1) може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад; 2) две или повече лица, встъпвайки в договорни отношения с доставчика на електрическа енергия, като титуляри на една и съща партида, носят ли солидарна отговорност за заплащането на потребената в обекта електрическа енергия, или за да възникне такава отговорност следва тя да е изрично уговорена при сключване на договора с доставчика; 3) режимът на СИО презюмира ли солидарна отговорност на съпрузите за задължението им към трети лица. Сочи се практика на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи. В изложението си жалбоподателката Д. Р. поддържа, че касационният контрол на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен, следва да се допусне по въпросите: 1) когато във въззивното производство е установен относим факт само с приети и неоспорени експертни заключения, пояснени в открити заседания и по делото няма и не са събрани други доказателства за установяването на този факт, следва ли съдът да го приеме за установен, или при съмнение е длъжен служебно да събере други доказателства; или може да приеме факта за неустановен с аргумент, че вещите лица не са извършили оглед на къщата и нейното електрозахранване и нямат лични впечатления за състоянието им през исковия период; 2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в своето решение всички приети по делото доказателства; 3) длъжен ли е въззивният съд да открие производство по оспорване на официален писмен документ, направено от въззиваема страна, заявено в първоинстанционното производство от същата страна в качеството й на ищец, когато първоинстанционният съд не е открил такова производство и не е дал указания за евентуална ненадлежност при оспорването; 4) длъжен ли е въззивният съд да приложи относимите към спора императивни правни норми, включително и да изследва за нищожност клаузи от общи условия на договор между страните по делото, едната от които е потребител. И двамата касатори са подали писмени отговори на касационните жалби, по които са ответни страни, като изразените становища са за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за селектиране на жалбите намира следното: С решение № 60255/04.08.2022 г. по гр. д. № 401/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., е отменено предходното въззивно решение № 961/24.09.2020 г. по възз. гр. д. № 1821/2020 г. на Окръжен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания за приложимия материален закон - чл. 183 ЗЗД (по спорове, касаещи времето преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 23.11.2018 г.) и за назначаване на допълнителна комплексна електротехническа и софтуерна експертиза за изясняване на релевантни за спора обстоятелства. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел, че ищцата е потребител на електроенергия за недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „Бриз“, [улица]. На 06.01.2018 г. служители на „Електроразпределение – Север“ АД са извършили проверка на СТИ на адреса на абоната, за което са съставили констативен протокол № 1105146/06.01.2018 г. Електромерът е снет и изпратен за метрологична проверка в БИМ. Видно от констативен протокол № 2292/03.10.2019 г. на БИМ – В., при метрологичното изследване е установено, че няма механични дефекти по кутията, клемите и клемния блок, но при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, като потребена 89 820,80 kWh електроенергия е разпределена в невизиуализираната на дисплея тарифа 1.8.3. При тези резултати от проверката, за периода от 07.11.2017 г. до 06.11.2018 г. ответникът е начислил за плащане от ищцата на ел.енергия в размер на 89 820 kWh на стойност 17 079,26 лв. Съобразно указанията в отменителното решение на ВКС, въззивният съд е назначил комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която е дала заключение, че при монтажа СТИ е било ново, с настроени за отчет тарифи Т1 и Т2; осъществената върху СТИ неправомерна софтуерна намеса се дължи на човешко поведение, а не е следствие на техническа повреда; чрез тази намеса е променена измервателната схема на електромера, като действително потребената електроенергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа. Това обстоятелство е отразено и в протокола от метрологичната експертиза на БИМ, който протокол е официален удостоверяващ документ, съгласно чл. 179 ГПК. Преценени в съвкупност, събраните по делото доказателства сочат, че в случая за ответното дружество са били налице предпоставките за коригиране на сметката за потребление на клиента в хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ – отм., вр. чл. 183 ЗЗД. Според заключението на комплексната експертиза, процесното количество елекроенергия - 89 820 kWh – технически и теоретично може да бъде доставено в обекта за периода от 07.11.2017 г. до 06.11.2018 г., но реално не е потребимо за една година. Съдът е посочил, че доколкото вещите лица не са извършили оглед на конкретния обект, нито имат преки впечатления от същия към процесния период, изводите им досежно невъзможността да се потреби такова количество ел.енергия за период от една година не следва да се приемат. Изтъкнат е фактът, че след смяната на СТИ, за период от 2 месеца в обекта на ищцата е отчетено потребление в размер на 13 887 kWh на стойност 2 648,73 лева, т.е. установява се голямо потребление на ел.енергия. Съдът е приел още, че титуляри на партидата били ищцата и бившият й съпруг Ст. Иванов, т.е. двамата се явяват клиенти на ответното дружество и потребители на ел.енергия по смисъла на ЗЕ. Посочил е, че бракът със Ст.Иванов е сключен на 27.05.2001 г., а от 30.10.2019 г. и към момента ищцата е в брак с Ф. Р.. Без в исковата молба да са изложени обстоятелства и твърдения за недължимост на цялата или на 1/2 от сумата по фактурата, предвид предходния брак на ищцата, както и без по делото такъв въпрос да е бил предмет на спор и доказване (вкл. и без данни кога е прекратен бракът със Ст.Иванов), съдът е счел, че за ищцата е възникнало задължение да заплати половината от стойността по фактурата. Обосновал се е с това, че в отношенията на клиентите (съпрузи) с дружеството солидарна отговорност не е предвидена и липсва изрична уговорка за такава. Режимът на общност, ако е съществувал през процесния период, също не презюмира солидарна отговорност на съпрузите за задълженията им към трети лица. В заключение е направен извод, че отговорността на ищцата може да се ангажира до размера на 1/2 от сумата по фактурата, т.е. – за 8 539,63 лв., а за разликата над тази сума и до предявения размер от 17 079,26 лв. установителният иск е основателен. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че обуславящи селектирането на жалбите са първият въпрос от изложението на „Енерго–Про Продажби“ АД и вторият въпрос на жалбоподателката Д. Р.. Същите следва да се уточнят така: след дадени от ВКС указания по приложението на закона, може ли в производството по чл. 294 ГПК въззивният съд да основе решението си на факти, които не са твърдяни от ищеца и не са указани на страните като нуждаещи се от доказване; длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение след преценка на всички релевантни за делото обстоятелства и относимите доказателства. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка за противоречие с цитираната от жалбоподателите в изложението им установена практика на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение