Определение № 5 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 973/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. С. Г. Ч. като пълномощник на Е. А. С., М. Д. С. и Д. Д. С. и тримата от [населено място], обл. Търговище срещу решение № 32 от 24.03.2010 год., постановено по гр.д. № 16/24.03.2010 год. на Апелативен съд[населено място], с което е отменено решението на Т. окръжен съд № 48/23.10.2009 год. по гр.д. № 243/2008 год. на Окръжен съд[населено място] в частта, в която А. „П. и.”[населено място] е осъдена да заплати на: Е. А. С. разликата над 2000лв. до присъдените 20 000 лв., а на Д. Д. и С. и М. Д. С. разликата над 2 500 лв. до присъдените 25 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. С. - съпруг на първата от тях и баща на вторите двама, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2005 год. до окончателното изплащане на сумите, както и в за разликата над 1000лв. до присъдения размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от Д. Д. С. неимуществени вреди от нараняване на черепната кухина и мозъчна контузия, която е причинила разстройство на здравето й временно опасно за живота, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането 30.07.2005 год. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – чл. 51,ал.2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. Касаторите сочат, че при определяне на дължимото обезщетение въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства по делото и преди всичко бездействието на Агенцията като първопричина за пътно - транспортното произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на наследодателя на касаторите - ищци и уврежданията на една от ищците. С оглед на това касторите считат ,че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение ,с което да се определи по- висок размер на обезщетенията, който да е справедлив еквивалент на претърпените от тях неимуществени вреди. Към касационната жалба е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, където като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат тези по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба А „П. и.” чрез О. п. у. - Т, оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни, които имат право и интерес от обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгл. чл. 280,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В правомощие на съда е само да уточни и конкретизира този въпрос, но не и да го извежда, доколкото това би било в противоречие с диспозитивното начало в процеса / виж ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС/ В изложението към касационната жалба такъв въпрос не е формулиран. Наведените от касаторите доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които могат да бъдат разгледани в производството по чл. 290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване, а не в настоящото производство. Доколкото посочването на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато. С оглед на изложеното не се налага обсъждане на допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване, визирани от касатора, както и представеното с изложението Тълкувателно решение №1/ 04.01.2001 год. по т.гр.д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Извън предмета на настоящото производство, ВКС, 3-то г.о. служебно констатира че при условията на очевидна фактическа грешка в диспозитивната част на въззивното решение, съдът след като частично е отменил решението на първостепенния съд, не е постановил отхвърлителен диспозитив, което следва да бъде отстранено след връщане на делото от Апелативен съд[населено място]. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.