Определение № 203 от 17.03.2021 г. на ВКС по д. № 3376/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Т. К.” ЕООД, [населено място] срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. №642/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Й. Й. срещу касатора иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, като е обявен за окончателен сключеният между ответника и ищеца /съответно като продавач и купувач/ предварителен договор от 30.12.2014 г. за продажба на описания в договора, по делото и в решението недвижим имот – апартамент в [населено място]- за сумата от 5 000 евро. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: 1. Необходима ли е самостоятелна преценка на свидетелските показания относно тяхната допустимост по чл.164 ГПК и значение на доказателство при разглеждане и обсъждане основателността на всяко едно от направените възражения на ответника? 2.Допустим ли е избор от страна на съда в поредността на разглеждане на възраженията на ответника и то така, че да елиминира спрямо всички възражения допустимостта на свидетелските показания по чл.164, ал.1 ГПК?3. По какъв начин следва да се борави с доказателствата и тяхната допустимост при разглеждане на „следващо твърдение”, след като вътрешнопроцесуалният ефект от последователността на разглеждане на възраженията на ответника определя материалноправния ефект на съдебното решение? 4. Аналогичността на правните изводи на съда може ли да следва от недопустимост в аналогията на допустимостта на доказателствата при доказване? Допустима ли е всъщност аналогия при разглеждане на доказателства и извеждане на правни изводи, ако едно и също доказателство – св. показания, е допустимо при един вид възражение и недопустимо при друг? 5. Нарушен ли е принципът на равнопоставеност на страните, когато се приема, че след като възраженията са недоказани, то искът е доказан? 6. Съставлява ли начало на писмено доказателство относно симулативността на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и /или за наличие на прикрито съглашение вътрешното противоречие на самия договор, както и когато по съдържание се различава от същински предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот? 7. Съставлява ли начало на писмено доказателство относно симулативността на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и /или за наличие на прикрито съглашение косвено доказателство за заемни отношения между страните – т.е. данни за трайни отношения, които граничат с принципа на търговско доверие поради многократността им? 8. От значение ли е стойността на заема по заемното правоотношение, доколкото стойността на обезпечението е в пъти по-висока? 9. Длъжен ли е съдът служебно при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС в решението му за обезсилване/ на първото въззивно решение/? Касаторът намира, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не е надлежно обосновано – във връзка с допълнителната му предпоставка се излагат неотносими оплаквания за неправилност на въззивното решение. В ТР №1/19.02.10 г. е разяснено, че осн. по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания. По допускане на обжалването ВКС на РБ намира следното: За да уважи иска въззивният съд е приел, че предварителният договор между страните е действителен и следва да се обяви за окончателен при уговорените с него съществени условия за вещта и цената. Отхвърлил е възраженията на ответника за нищожност на договора поради симулативността му, като е приел, че липсват обратно писмо или начало на писмено доказателство за разкриването й. Не е обсъждал свидетелските показания като се е позовал на чл.164, ал.1,т.3 и 6 и чл.165, ал.2 ГПК. Отхвърлил е и възражението на ответника за нищожност на предварителния договор поради противоречие със закона и заобикаляне на закона по чл.152 ЗЗД, като е приел, че не се установява между страните да е сключен договор за заем, обезпечен с процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот. При данните по делото ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по първите четири правни въпроса, поради твърдяното противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №1206/10 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №5252/14 г. на четвърто г.о. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.