Определение № 4895 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4449/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Б. и В. В. Б. срещу решение № 177 от 11.03.2025 г. по в.гр.д.№ 1838 от 2024 г. на Бургаския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260001 от 12.07.2024 г. по гр.д.№ 1246 от 2019 г. на Районен съд- Несебър за извършване на делба на недвижим имот чрез разпределение на дялове по реда на чл.353 ГПК.

В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касаторите практика на ВКС (ППВС № 4 от 30.10.1964 г., ППВС № 7 от 28.11.1973 г., Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. по тълк.д.№ 2 от 2021 г. на ОСГК на ВКС, определение № 444 от 12.12.2012 г. по гр.д.№ 836 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 47 от 12.12.2010 г. по гр.д.№ 818 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 30 от 27.03.2019 г. по гр.д.№ 1891 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 109 от 22.01.2015 г. по гр.д.№ 6761 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о.) по въпроса в кои случаи тегленето на жребий по реда на чл.352 ГПК е невъзможно или много неудобно.

Освен това, касаторите считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: Налице ли е „прекомерно затруднение“ за теглене на жребий по чл.353, ал.2 ГПК в хипотезата на необходими реконструкции на съществуващо помещение в сграда и при наличие на технически пречки, които не възпрепятстват самостоятелното ползване? Твърдят, че произнасянето по този въпрос ще спомогне за тълкуването и еднаквото приложение на чл.203 ЗУТ относно критериите за „значителност“ на преустройствата и за „неудобства, по-големи от обикновените“.

С писмен отговор от 23.09.2025 г. ответниците К. И. К. и Ц. М. Кипрова оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица (съделители по дело за делба), в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за съдебна делба на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени дали са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението, ВКС взе предвид следното: С влязло в сила решение по първата фаза на делбата (решение № 258 от 28.07.2021 г. по в.гр.д.№ 491 от 2021 г. на Бургаския окръжен съд) до делба е бил допуснат един недвижим имот с площ от 242,77 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], на сутеренния етаж от сграда с идентификатор *.*.***.* по кадастралната карта на [населено място], обл.Б., одобрена със заповед № РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД на АГКК, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *.*.***.*.*, с предназначение „за обществено хранене“, заедно с прилежащия към обекта подземен етаж. Делбата е допусната между следните лица и при следните квоти: 1/2 ид.ч. за Б. Н. Б. и В. В. Б. и 1/2 ид.ч. за К. И. К. и Ц. М. К..

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за извършване на делбата чрез разпределение на обособени два дяла от допуснатия до делба имот по реда на чл.353 ГПК (поставяне в дял на съделителите К. на самостоятелен обект с идентификатор *.*.***.*.* с площ от 97,16 кв.м., а на съделителите Б.- самостоятелен обект с идентификатор *.*.***.*.*. с площ от 82,97 кв.м.), въззивният съд е приел следното: Безспорно установено било от събраните по делото доказателства и от заключенията на СТЕ, че допуснатият до делба имот може да бъде разделен на два дяла. По делото били представени 4 проекта за разделяне. В съдебно заседание от 10.07.2023 г. и двете страни заявили пред съда, че най-удачен вариант за разпределение е вариант 4 по заключението на съдебно-техническата експертиза, предвиждащ обособяване на два дяла: дял 1- обект с идентификатор ***.*.***.*.* и дял 2- обект с идентификатор *.*.***.*.*. По този вариант за разпределение бил изготвен и одобрен от главния архитект инвестиционен проект, съобразен с изискванията за съхранение на груповата недвижима културна ценност и становището на Директора на НИНКН. Безспорно било установено, че водомерът на собствения на съделителите Б. първи жилищен етаж се намира в помещение, част от дял 2 по одобрения проект (в обект с идентификатор *.*.***.*.*), а водомерът на собствения на съделителите К. втори жилищен етаж се намира в помещението, част от дял 1 по проекта (в обект с идентификатор *.*.***.*.*). Съдът е прел, че при обратно разпределение на дяловете (дял 1 за Б. и дял 2 за К.) ще се наложи да бъдат извършени ремонти и преустройства и да бъдат направени разходи за изграждане на нова В и К инсталация към двата жилищна етажа. Промяната на водопроводната инсталация предполагала значителни технически трудности, специални материали и механизация, специални умения, които правели този проект трудно изпълним. Поради това съдът е приел за правилен изводът на първоинстанционния съд, че в случая тегленето на жребий се явява неудобно, поради което делбата следва да бъде извършена чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК. Въззивният съд е посочил, че по начина, по който първоинстанционният съд бил подходил, се избягвали не само значителни преустройства, но и се запазвало установеното фактическо състояние. Предотвратявало се и възникването на зависимости между съделителите, което било препоръчително с оглед установените от доказателствата по делото трайно влошени отношения между тях.

В мотивите на въззивното решение съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.203 ЗУТ, съгласно която делба на сграда се извършва само ако дяловете могат да бъдат обособени без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Посочил е, че съобразно съдебната практика под значителни преустройства се имали предвид онези преустройства, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния проект на жилището, като например: промяна на предназначението на обекта или на отделни негови помещения, премахване на стени, прекарване на отоплителна и водопроводна инсталация, предполагащи значителна техническа трудност, специални материали и механизация, специални умения. Стойността на необходимите за извършване на обособяване на дяловете действия не бил единствения показател за определяне на преустройствата като значителни, а значение имали и видът и обемът на СМР. Дори и да бъдат установени необходимите средства за изграждане на нов водопровод, то оставал другият критерий по чл.203 ЗУТ- неудобствата, по-големи от обикновените. Въз основа на това въззивният съд още веднъж е посочил, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай делбата не може да се извърши чрез теглене на жребий, а следва да се извърши разпределение по реда на чл.353 ГПК, тъй като по този начин от една страна ще се избегнат значителни преустройства и ще се запази съществуващото фактическо състояние, а от друга- ще се избегнат евентуални спорове между съделителите във връзка с налагащото се преустройство и разходите за него.

С оглед тези мотиви на съда не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, поради следното:

1. Не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с посочена от касаторите практика на ВКС и ВС:

1.1. Съгласно приетото в т.13 от ППВС № 4 от 30.10.1964 г. и т.5, б.“б“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., за да се извърши делба по реда на чл.292 ГПК (отм.), аналогичен чл.353 от сега действащия ГПК, е необходимо от имотите, предмет на делбата, да могат да се съставят реални дялове за всеки от съделителите и тегленето на жребий за тези дялове да е невъзможно или много неудобно. Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг, по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Тегленето на жребий следва да се счете за много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения (като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства) и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. Напълно в съответствие с тези постановления на ВС е приетото от въззивния съд, че в конкретния случай делбата следва да се извърши чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, тъй като дяловете на двете групи съделители са равни, делбеният имот е поделяем на два равностойни дяла (колкото са групите съделители) и тъй като тегленето на жребий за обособените дялове се явява много неудобно. В съответствие с ППВС № 7 от 1973 г. е и приетото, че в конкретния случай тегленето на жребий е много неудобно, защото би могло да доведе до възникване на значителни имуществени спорове между съделителите: според становището на изготвилия архитектурния проект за разделяне арх.И. К., при попадане на обект с идентификатор *.*.**.*.* в дял на съделителите Б., а на обект с идентификатор *.*.**.*.* в дял на съделителите К., ще се наложи преустройство на съществуващите или изграждане на нови ВиК инсталации по нови трасета, преминаващи през тези обекти и свързващи притежаваните от съделителите жилища на горните етажи от сградата с уличната ВиК мрежа, което ще е свързано с допълнителни разходи за изработване и одобрение на нови проекти по части ВиК, Архитектура и Конструкции, получаване на одобрение от Министерството на културата, разходи за материали и труд за изработването на новите инсталации, а това безспорно ще доведе до имуществени претенции и спорове между съделителите, които и без това са с трайно влошени отношения помежду си.

1.2. В Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. по тълк.д.№ 2 от 2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за да се извърши делбата по реда на чл.353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Няма противоречие между това ТР и приетото в обжалваното решение. Напротив, напълно в съответствие с него въззивният съд е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК, тъй като от допуснатия до делба имот могат да се обособят два сравнително равностойни дяла- по един за всяка от двете групи съделители.

1.3. Определение № 444 от 12.12.2012 г. по гр.д.№ 836 от 2012г. на ВКС, ГК, II г.о. е постановено в производство по чл.288 ГПК и като такова не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 ГПК, която би могла да е основание за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд- не е решение на ВКС, нито определение по чл.274, ал.1 3 ГПК. То представлява определение, в което ВКС се произнася само относно това дали са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на конкретно обжалвано пред ВКС въззивно решение, а не се дава отговор на правен въпрос, който би могъл да е от значение за настоящото дело.

1.4. В решение № 47 от 12.12.2010 г. по гр.д.№ 818 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че когато предназначението на допуснатите до делба имоти (апартамент и гараж) и техните цени са различни, делбата не може да бъде извършена нито чрез теглене на жребий, нито чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК (чл.292 ГПК (отм.)), а имотите следва да бъдат изнесени на публична продан. Това решение не може да е основание за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, тъй като представлява част от противоречивата практика на ВКС, която е преодоляна с приемането на Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. по тълк.д.№ 2 от 2021 г. на ОСГК на ВКС.

1.5. В решение № 30 от 27.03.2019 г. по гр.д.№ 1891 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че в разглеждания по това дело случай тегленето на жребий е невъзможно, тъй като е налице съществено различие в дяловете на съделителите, в площта и стойността на имотите и тъй като липсва възможност всеки от съделителите да получил самостоятелен дял, а делбата следва да се извърши по колена на наследниците. Това решение на ВКС също не може да е основание за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, тъй като е напълно неотносимо към настоящото дело, по което съдът е приел, че в конкретния случай тегленето на жребий не е невъзможно, а е много неудобно по смисъла на чл.353 ГПК.

1.6. В решение № 109 от 22.01.2015 г. по гр.д.№ 6761 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че делба на наследство следва да се извърши по начин, че да има дял в натура за всеки, което в случая означавало- за всяко коляно наследници. Едва след това, в дела, в който следва да получи всяко от колената, наследниците във всяко от колената може да ликвидира съсобствеността помежду си. Това решение на ВКС също не може да е основание за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, тъй като е напълно неотносимо към настоящото дело, по което не се касае за делба на наследство и съделителите не са наследници по колена.

2. Не е налице и соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по посочения от касаторите въпрос: Налице ли е „прекомерно затруднение“ за теглене на жребий по чл.353, ал.2 ГПК (вероятно се има предвид чл.353 ГПК- единствена алинея, но в частта й, в която като предпоставка за извършване на делба чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК е посочено тегленето на жребий да се явява много неудобно), в хипотезата на необходими реконструкции на съществуващо помещение в сграда и при наличие на технически пречки, които не възпрепятстват самостоятелното ползване? Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице в няколко случая: когато за конкретния правен спор липсва правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато приложимата към конкретния спор правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС или когато са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които налагат промяна на едно вече дадено от ВКС тълкуване на правната норма. В конкретния случай това основание не е налице, тъй като по поставения от касаторите въпрос, който касае тълкуването на нормата на чл.353 ГПК (чл.292 ГПК (отм.)) относно това в кои случи тегленето на жребий се явява много неудобно, има задължителна практика на ВС (т.5, б“б“ от ППВС № 7 от 1973 г.), с която въззивният съд се е съобразил и от постановяването на която не са настъпили такива промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат изменението на тази практика.

Неоснователно се твърди, че отговорът на поставения въпрос е свързан с приложението и тълкуването на разпоредбата на чл.203 ЗУТ, поради което произнасянето на ВКС ще спомогне за еднаквото приложение на тази норма относно критериите за „значителност“ на преустройствата и за „неудобства, по-големи от обикновените“. Нормата на чл.203 ЗУТ урежда предпоставките, при които съсобствена сграда, жилище или друг обект могат да бъдат поделени на няколко самостоятелни дяла, а не предпоставките, при които делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий или разпределение по чл.353 ГПК. Посочените в тази норма критерии (разделянето да не налага „значителни преустройства“ или „неудобства, по-големи от обикновените“) нямат отношение към поставения и съществен за настоящото дело въпрос дали тегленето на жребий в конкретния случай се явява много неудобно. Критериите, посочени в чл.203 ГПК, касаят друг въпрос (дали допуснатият до делба имот може да бъде разделен на няколко дяла или следва да се приеме, че е неподелаяем и като такъв да се изнесе на публична продан)- въпрос, който не е спорен между страните и който не е поставен от касаторите нито в касационната жалба, нито в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Видно от касационната жалба, касаторите изрично са поискали делбата да се извърши чрез теглене на жребий, а не чрез разпределение по чл.353 ГПК, от което следва, че не спорят, че имотът е поделяем на два дяла, които следва да се разделят между двете групи съделители (било чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, било чрез теглене на жребий), а не следва да се изнася на публична продан като неподеляем.

Обстоятелството, че делбеният имот е поделяем на два дяла, без значителни преустройства, както изисква чл.203 ЗУТ, не само че не е спорно, но е и безспорно доказано от заключение на съдебно-техническата експертиза и одобрения проект за разделянето. От тях е установено, че единственото преустройство, което ще се наложи, за да се обособят двата дяла, е изграждането на преградни стени между част от помещенията, включени в дяловете.

3. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за съдебна делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони (такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл), нито извън тези закони (въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗС, ЗУТ и ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъде осъдени да заплатят на ответника по жалбата К. К. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 2 000 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 19.09.2025 г. Предвид смяната на официалната валута в РБ, считано от 01.01.2026 г., горепосочената парична сума следва да се превалутира според правилата на чл.11-13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България- на 1 022,58 евро.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение