Определение № 3455 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2025 г.

Образувано е по частна жалба на „Фармтрейд София“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, чрез адв. Н. Колев, срещу определение № 1077 от 16.08.2024 г., постановено по адм. дело № 363/2024 г. по описа на Административен съд – Монтана, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против отказ за заплащане на лекарствени продукти, съгласно Констативен протокол № 12/РД-17-283/12.06.2024 г. на контрольори на РЗОК – Монтана и е прекратил производството по делото. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа становище, че с оспореният Констативен протокол се установяват основанията за първоначален отказ на Директора на РЗОК Монтана да не се заплатят отчетени позиции електронни предписания. С оглед горното частният жалбоподател приема, че за него съществува правен интерес от обжалване на процесното писмо, тъй като с него се засяга неблагоприятно правната му сфера. Претендира отмяна на обжалваното определение, продължаване на съдопроизводствените действия и присъждане на разноски. Ответникът – директор на РЗОК – Монтана не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 АПК във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е отказ на директора на РЗОК – Монтана, обективиран в Констативен протокол № 12/РД-17-283 от 12.06.2024г. за заплащане на лекарствени продукти по електронни предписания, отчетени с полумесечни извести за отчетни периоди 01.04.2024 - 15.04.2024 г., 16.04.2024г.-01.05.2024г. Първоинстанционният съд е извел извод за недопустимост на сезиралата го жалба, по съображения, че оспореният пред него констативен протокол няма характер на краен административен акт по см. на чл.21, ал.1-4 от АПК, т.к. е част от административно производство на контрол на извършване от РЗОК плащания по индивидуалния договор и приключва с акт, с който се отказва плащането. Констативният протокол е издаден в хода на проверка по реда на чл.35, ал.3 от договора с изпълнителя, извършена от длъжностни лица по чл.72, ал.2 от ЗЗО. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към относимата правна уредба, първоинстанционният съд е обосновал извод, че оспореният акт не подлежи на оспорване, т.к. е част от процедура по проверка, а не акт на отказ за заплащане по индивидуален договор. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Действително процедурата уредена в чл.22-24 от Индивидуалния договор е специална, както твърди частният жалбоподател, но в случая липсва известие след осъществения контрол от длъжностни по чл.72, ал.2 от ЗЗО, съгласно чл.24, ал.2 от Индивидуалния договор. Всъщност материалноправното основание, въз онова на което дружеството може да претендира заплащане на сумата, е сключеният между дружеството и НЗОК индивидуален договор. Съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване, договорът е административен, като следва споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори съгласно чл. 19ж, ал. 1 АПК, да се решават от компетентния административен съд. Правилна е преценката на първоинстанционният съд, че в случая не е постановено от Директора на РЗОК известие за отказ за плащане по реда на чл.24,ал.2 от Индивидуалния договор, но дори и този отказ да бъде изрично постановен, е налице друг процесуален ред за защита, а именно по реда на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, доколкото спорът касае изпълнението на административен договор по чл. 19а и сл. АПК, вр. чл. 45а, ал. 4 ЗЗО. Действително разпоредбите на чл. 24, ал. 3 от индивидуалния договор и чл. 30, ал. 3 от Условия и ред за сключване на индивидуалните договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛПХМ, каквито безспорно са актът по чл. 45, ал. 17 ЗЗО, предвиждат че "известието след контрол" по подадени възражения във връзка с чл. 29, ал. 1 подлежи на контрол пред съда по реда на АПК. Подобно дописване на ЗЗО и АПК обаче е недопустимо да се извършва с договор и с условията за сключването му. Отделно от изложеното, следва да се има предвид, че няма предвидена процедура за издаване на акт - отказ за заплащане на суми за лекарствени продукти по електронни предписания, който да подлежи на обжалване по административен ред. Съгласно чл. 80 ЗЗО споровете по изпълнение на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред. Цитираната разпоредба се отнася за всякакво неизпълнение на договорите, извън актовете по санкциониране. Неплащането на суми по договора не може да бъде приравнено на административен акт, т.к. представлява неудовлетворено притезание за вземане, което възниква при изпълнение на процедурата по електронен отчет. Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно извежда, че отсъства абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване. При наличие на основанието по чл. 159, т. 1 АПК, вр. с чл. 236 АПК, за процесуалната недопустимост на жалбата, административният съд правилно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,