Определение № 3834 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. П. Т.,чрез пълномощник В. Н. срещу решение № 211 от 29.11.2022г по в.гр.дело № 262/2022г. на Окръжен съд-Разград в частта, с която е потвърдено решение №110 от 30.05.2022г по гр.д. № 335/2021г на РС- Исперих, по уважен иск на основание чл.93, ал.2 ЗЗД за сумата 20 000лв ,представляваща задатък в двоен рвазмер ,присъден поради разваляне на сключения между Л. П. Т. като продавач и А. А. К. като купувач предварителен договор от 26.11.2018г за покупко- продажба на недвижим имот- две ниви в землището на [населено място],за който обещателят се задължава до сключване на окончателния договор (при уговорен срок до 31.12.2019г) да обедини и приключи процедура по одобрение на ПУП. Ищецът е заявил извънсъдебно разваляне на договора поради неизпълнение на поетите задължения на продавача в уговорения срок ,за което повече от година след изтичането му е отправена нотариална покана и е съставен констативен протокол от нотариус на 22.04.2021г, към кайто момент окончателен договор не е сключен .Протоколирано е изявлението на продавача, че процедурата за имотите още не е приключила не по негова вина и е на финала,като ПУП е изготвен.Посочил е публичните обявления на общинските органи в тази връзка (публикувано обявление на Община Исперих в ДВ)Изтъкнал е като свое предположение ,че до няколко месеца ще е готов за прехвърлянето. Протоколирано е изявление на купувача,че не е запознат с причините за толкова дълго забавяне и не приема посочените обяснения за наличие на обективна невъзможност сделката да се изповяда.На 12.05.2021г е предявел иска за заплащане на двойния размер на задатъка основан на надлежно разваляне на договора поради неизпълнение ,който иск ответникът е оспорил по основание ,тъй като не му е даден подходящ срок и забавянето е по вина на общински и държавни органи ,които не работят в срок .Представил е писмени доказателства за изработения ПУБ,като към датата на депозиране на отговора от процедурата оставало да се плати държавната такса за промяна на предназначението на земеделските земи, след съответно решение на МЗГ, за което тече тримесечен срок.Поради това е поискал от съда да определи подходящ срок за изпълнение на задължението му по чл.11от договора ,който нямало основание да бъде развалян .Страните са се съгласили ответникът да извърши процедури ,които изискват участие на държавни и общински органи,затова се позовава на кваузата в чл.17 от предварителния договор, според която закъснение причинено от такива органи освобождава страните от отговорност за забавянето и се сключва допълнително споразумение към този договор ,с който се уговаря нов срок.Ищецът е репликирал ,че след като в чл.12 от договора е уговорен задатък ,редът в чл.87 ЗЗД не го задължава да дава срок като изправна страна ,при това изминала е година и четири месеца след изтичане на срока за изпълнение на поетото от страна на продавача задължение .В първото съдебно заседание по делото допълнително е представено писмо на МЗХГ АО 261/07.09.2021г и решение от 31.08.2021г за дължима такса по чл.30 от ЗОЗЗ в размер на 8941лв.,преведена с вносен документ от 16.09.2021г ,представена е и скица на АГКК от 11.10.2021г за вече обединения имот от 3057кв.м в урбанизирана територия,както е по заданието за изработване на ПУП,който е одобрен.Представена е и данъчната оценка за имота и пълномощника на ответника е изтъкнал,че вече няма никакви пречки да се сключи окончателен договор, затова апелира за процесуална възможност съда да даде срок.Защитата на ищеца е останала на становище ,че счита договора за развален. За релевантна е сочена готовността на ответника при съставянето на констативния протокол от нотариуса,а не заявяваната в хода на делото готовност. По доклада на съда страните не са имали възражения. Въззивният съд е потвърдил осъдителното решение на пъвоинстационния съд като е посочил,че при уговорено и безспорно платено капаро по предвалителния договор ,спорът се свежда до обстоятелството възникнало ли е правото на купувача по чл.93, ал.2 ЗЗД да развали договора без спазване на изискванията в чл. 87, ал.1 ЗЗД ,т.е да се „откаже” от договора и да получи двойния размер на задатъка при виновно неизпълнение на договорено задължение. При тълкуване на договора ,като неизпълнено е изтъкнато задължението на ответника в срок до 31.12.2019г да прехвъри собственост върху имот който да обедини, като изготви ПУП. Целта на купувача е била да придобие имотите като се промени предназначението им с възможност за застрояване и затова продавача се е задължил.След като продавачът е в неизпълнение след 31.12.2019г,за да избегне последиците на неизплнението е следвало да предложи удължаване на срока ,този извод е направен въз основа на чл.17 от предварителния договор Налице е виновно неизпълнение на това именно задължение, т.е продавачът да иницира анекс, да поиска нов срок и е неоснователно възражението му за обективна невъзможност сделката да се сключи ,предвид забавени процедури, или за непреодолима сила. Купувачът е бил изправен, като е поканил ответника да се яви пред нотариус за изповядване на сделката ,продавачът безспорно не е разполагал и не е представил всички необходими документи съобразно уговореното, затова ефектът на развалянето е настъпил с изявлението на ищеца по констативния протокол от 22.04.2021г и задатъкът се дължи в двоен размер. Касатор е ответниикът по иска Л. П. Т.,който се оплаква от незаконосъобразност и необоснованост на решението, необсъждане на доводите му за причините,сочещи невиновно поведение от негова страна и представените доказателства за понастоящем вече приключилата процедура по одобрение на ПУП. Изтъква се несъобразяване от съда на уговореното в договора за случаи на закъснение ,причинено от държавни, общински и др.органи,водещо до временна невъзможност за нотариално изповядване на сделката.Тези нарушения са довели съда до неправилен извод за надлежно упражнено право да се развали договора, без да е даден подходящ срок съгласно чл. 87, ал.1 ЗЗД. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване свързано се поставят три въпроса,които съгласно правомощията на Върховен касационене съд да ги уточни, са за приложимост на условието в чл. 87, ал.1 ЗЗД да се даде подходящ срок за изпълнение с изявлението за разваляне на договора, при уговрки като постигнатите между страните по предвалителния договор и съгласно чл. 20а ЗЗД закон за тях;за задължението на въззивната инстанция да обсъди доводите и възраженията на страната и ангажираните доказателствата за обстоятелствата, които освобождават длъжника от последиците на забавата по чл.81 ЗЗД и за правното значение на уговорките между страните,предвидили тези обстоятелства в клауза от договора и съответното нейно тълкуване от съда. В конкретност, по сключения предварителен договор има платен задатък, който купувачът може да иска в двоен размер при неизпълнение,уговорен е бил срок за сключване на окончателен договор,който е изтекъл, уговорено е задължение на продавача за промяна на имотите в процедури, зависещи от държавни и общински органи.Има уговорка,за освобождаване от отговорност за забавата при закъснение причинено от държавни и общински органи, с предвиждане по допълнително споразумение да се уговори нов срок.Изтъква се основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като даването на подходящ срок по чл. 87, ал.1 ЗЗД е застъпено като изискване в практиката на ВКС с реш. по т.д №4429/2013г Второ т.о и реш. по т.д № 50183/2016г на Четвърто г.о на ВКС. Изтъква се ,че при тълкуването на клузите в чл.5, ал.3 и чл. 17 на договора/закъснение, причинено от държавни, общински и пр.органи/ въззивният съд се е отклонил от формираната практика на ВКС по прилагането на чл.20а ЗЗД.Поддържа се,че е разрешил процесуално правния въпрос за задължението си да обсъди наведените основания за обжалване,да обсъди всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства,в противоречие с установена практика на ВКС в реш. № 136/2021г на Първо г.о ,реш.№40/2015г на Четвърто г.о. Ответникът по жалбата е заявил отговор чрез адв. К. Х.. Оспорват се основанията за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси .Правото да се развали договора е упражнено от изправна страна и всички предпоставки са установени от съда ,като уговорката за задатък освобождава изправната страна от необходимост да спазва реда в чл. 87, ал.1 ЗЗД, в който смисъл се изтъквна и практика на ВКС в реш. № 120/2019г по гр.д № 992/2018г Трето г.о. Вторият въпрос, за значението на уговорките и чл. 20а ЗЗД, се повдига неоснователно след като въззивният съд е изследвал дали ответника е предложил удължаване на срока,да е съобщавал за причините за забавата,съответно не е постиганато изменение на договора.Третият въпрос изразява неоснователни по същество оплаквания.Не е налице противоречие с нито едно от изтъкнатите решения от практика на ВКС След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1ГПК, по свързано формулираните в изложението въпроси: за приложимост на условието в чл. 87, ал.1 ЗЗД да се даде подходящ срок за изпълнение с изявлението за разваляне на договора, когато за случаи на виновно неизпълнение договорът предвижда изправната страна да го развали при условиията на чл. 87, ал.1 ЗЗД, при уговрки като постигнатите между страните по предвалителния договор: платен задатък,който купувачът може да иска в двоен размер при неизпълнение,уговорен срок за сключване на окончателен договор,който е изтекъл преди да е изпълнено уговорено задължение на продавача за промяна на имотите в процедури, зависещи от държавни и общински органи,с уговорка за освобождаване от отговорност за забава при закъснение причинено от държавни и общински органи, с предвиждане по допълнително споразумение да се уговори нов срок;за задължението на въззивната инстанция да обсъди доводите и възраженията на страната и ангажираните доказателствата за обстоятелства,които освобождават длъжника от последиците на забавата по чл.81 ЗЗД, за правното значение и прилагането на уговорки между страните, предвидили тези обстоятелства в клаузи от договора и съответното им тълкуване. Тези въпроси са обусловили решаващите изводи на съда ,като даденото от въззивния съд разрешение сочи да е налице основанието по чл. 280, ал.1 г.1 ГПК. Според установената съдебна практика на ВКС, в решение № 21/30.06.2015г. по т.д. № 1107/2012г. на ВКС, I т.о.; решение № 178/12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 233/21.12.2013 г. по т.д. № 514/2012 г. на ВКС, I т.о., решение № 75/01.07.2014 г. по т.д. № 3723/2013 г. на ІІ т.о., решение № 76/13.07.2017 г. по т.д. № 1037/2016 г. на І т.о., решение № 288/18.02.2020 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 134/2019 г,част от която е и цитираното от защитата решение №4/2017г по т.д №50183/2016г на Четвърто г.о, наред с други решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,в които даденият в него отговор на правен въпрос е споделян, нормата на чл.87, ал. 1 ЗЗД урежда елементи от фактически състав на едно потестативно право, но разпоредбата е диспозитивна и страните по договора са свободни да се отклонят от нея, да уговорят други условия и начин на разваляне.Уговорките се тълкуват съгласно чл.20 ЗЗД, като общото правило е, че правото се упражнява от изправната страна,предпоставя се от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.Когато страните не са уговорили безусловно разваляне, а само при какви условия възниква правото на разваляне, на общо основание се прилага изискването на чл. 87, ал. 1 ЗЗД да бъде даден подходящ срок за изпълнение.Тъй като нормата на чл.87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна, страните могат да уговорят правото на разваляне да бъде упражнено без предупреждение, независимо от отсъствие на предпоставките на чл. 87, ал.2 ЗЗД (така решение № 100 по т.д. № 307/2011 г. на ІІ т.о. и решение № 86/10.05.2016 г. по т.д. № 595/2015 г. на І т.о.)При договори сключени със задатък,клаузите му се тълкуват и съобразяват при така разяснените предпоставки,без от правното естество на задатъка задължително да следва неприлагане на чл. 87, ал.1 ЗЗД касателно условието да се даде подходящ срок, т.к. последното зависи от условията на самото задължение, чието неизпълнение се изтъква от изправната страна и от общия принцип в чл.63 ЗЗД, както Върховен касационен съд водещо е изтъквал в практиката си последното Изявление за разваляне може да бъде отправено от изправната страна и без да се дава срок за изпълнение,но страната, която твърди, че е упражнила правото си да развали без предупреждение договора,ако това не е изрично договорено, следва да докаже, че е налице една от хипотезите на чл.87,ал. 2 ЗЗД (невъзможност за изпълнение, безполезност или фикс сделка).Също така ,в чл.20а, ал. 2 ЗЗД е уредена възможност за разваляне на договорите по взаимно съгласие,включително чрез конклудентни действия съгласно трайната практиката на ВКС, (решение № 474 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г., IV г. о., решение № 433/08.11.2011 г. по гр.д. № 1137/2010 г. на ІV г.о., решение № 110 от 29.06.2017 г. по гр. д. № 3868/2016 г.,III г.о.) В обжалваното въззивно решение е в отклонение от изтъкната практика ,тъй като клаузите в процесния договор не са изследвани за съдържание, изключващо по диспозитивен път общото правило на чл. 87, ал.1 ЗЗД.Не са обсъдени поддържаните от страните противоположни тези в спора им от правна страна дали даването на подходящ срок в случая е условие за разваляне на договора.При тъкуването на договора съдът е изложил съображения каква е била целта при сключването му за купувача и че тя е свързана с поето задължение от продавача да промени предназначението на имотите,но без отделните уговки да са тълкувани във връзка едни с други и без да е отчетено регулиращо за отношенията мужду страните значение на някои от тях (чл.20,чл.20а ЗЗД).Не са обсъдени всички доводи и възражения на ответника и жалбоподател в тази насока. При обсъждането им въззивният съд е подходил избирателно,в противоречие с изтъкваната от касатора съдебна практика на ВКС. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.