Определение № 104 от 06.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3383/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№4678/28.05.2018г., подадена от Д. М. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Н. М., срещу решение №126, постановено от Окръжен съд-Хасково на 12.04.2018г. по в.гр.д.№93/2018г.

С обжалваното решение въззивният съд след отмяна на решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. К. П. иск за делба на УПИ .... в кв.... по ПУП на [населено място], община Д., е допуснал до делба този имот между съделителите Д. К. П. и Д. М. Д. при равни квоти /по ½ идеална част за всеки един от тях/. Потвърдил е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска на Д. М. Д. за възстановяване на запазената част от наследството и намаление на дарението, извършено от Т. Д. Ж. в полза на Д. К. П. с н.а.№...., том ...., рег.№...., н.д.№....г.; допусната е съдебна делба между Д. М. Д. и Д. К. П. при квоти 1/6 ид.част за Д. М. Д. и 5/6 ид.части за Д. К. П. на ПИ с идентификатор .... по КККР на [населено място], с адрес [улица] площ 457кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... по КККР на [населено място] с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1; допусната е съдебна делба между Д. М. Д., Д. К. П. и Л. Г. П. при квоти ½ ид.част за Д. М. Д. и ½ идеална част за Д. К. П. и Л. Г. П. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... по КККР на [населено място], представляващ апартамент №2.

В изложението към подадената от Д. М. Д. касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите:

• до каква степен и по какъв начин влияе отказът от наследство на децата по отношение на намаляване на дарственото разпореждане;

-какви права имат наследниците по закон върху имуществото на дарителката и отказът им от наследство простира ли се върху него;

-по какъв начин отказът на децата от наследството на техния баща се отнася към тяхната майка, доколко тя може и е в правото си да претендира за разваляне на дарствената сделка до размера на запазената част, която нейният съпруг и /а след него и децата ѝ/ могат да претендират.

Съделителите Д. К. П. и Л. Г. П. не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Д. М. Д. е предявила иск за възстановяване на запазената си част от наследството на Т. Ж. Д. като накърнена с извършеното през 2013г. в полза на Д. К. П. дарение на 4/6 ид.части от ПИ с идентификатор 21052.1017.286, находящ се в [населено място] на [улица] /дворно място/ ,както и от самостоятелен обект в сграда-апартамент №1, с кадастрален идентификатор ...., и иск за делба на същия имот; иск за делба на втория етаж от сградата, представляващ апартамент №2 с кадастрален идентификатор ....

По искане на Д. К. П. по реда на чл.341, ал.2 ГПК в делбата е включен и УПИ .... в кв.... по ПУП на [населено място] поле с площ 1027.54кв.м.

Между страните не съществува спор досежно фактите, свързани с придобиване правото на собственост върху дворното място и сграда в [населено място] и наследяването както следва:

На 31.03.1975г. е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който К. П. Д. е признат за собственик въз основа на давностно владение на дворното място и построената в него двуетажна жилищна сграда, като на 27.03.1975г. е прехвърлил на синовете си Д. К. П. и М. К. Д. при равни части втория етаж от сградата срещу задължението да гледат и издържат прехвърлителя и неговата съпруга Т. Ж. Д..

К. П. Д. е починал на 18.05.1999г. и оставил като наследници по закон преживяла съпруга Т. Ж. Д., син М. К. Д. и син Д. К. П.. М. К. Д. е починал на 18.01.2013г., като Д. М. Д. е негова преживяла съпруга, а синовете му М. М. К. и Н. М. К. са се отказали от наследството на своя баща и тези откази са вписани в специалната книга при РС-Димитровград под №3 и №4 на 29.01.2013г.

Т. Ж. Д. е починала на 17.02.2015г., като приживе е дарила на Д. К. П. 4/6 идеални части от ПИ с идентификатор .... и от апартамента на първия етаж от сградата в този имот с идентификатор....

Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че след смъртта на К. П. Д. синовете му М. К. Д. и Д. К. П. са наследили по 1/6 идеална част от дворното място и първия етаж, находящи се в [населено място] на [улица], като преживялата съпруга Т. Ж. Д. е получила по наследство част, равна на частта на всяко едно от децата, в резултат на което нейната част към този момент се е равнявала на 4/6 идеални части.

Прието е, че след смъртта на М. К. Д. и направеният от неговите синове отказ от наследство, единствен негов наследник се явява преживялата му съпруга Д. М. Д., с оглед на което е прието, че дворното място и първият етаж от сградата, находящи се в [населено място], [улица], следва да бъдат допуснати до делба между съделителите Д. М. Д. и Д. К. П., като квотите са определени при отчитане на дарението, извършено от Т. Ж. Д. в полза на Д. К. П. през 2013г.

Според настоящия състав са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2 ГПК с оглед извършване на преценка на неговата допустимост с оглед извода на въззивния съд, че след отказа на М. М. К. и Н. М. К. от наследството на техния баща М. К. Д. единствен негов наследник по закон е преживялата му съпруга Д. М. Д., която на това основание е придобила право на собственост върху 1/6 идеална част от дворното място и сградата в [населено място] и обусловената от този извод констатация, че през 2013г. Т. Ж. Д. се е разпоредила в полза на сина си Д. К. П. с цялата, притежавана от нея част от този имот, а именно 4/6 идеални части. Правилността на този извод следва да бъде проверена с оглед последователно поддържаното в практиката на ВС и ВКС становище досежно правата на наследниците при отказ от наследство /ТР №148/10.12.1986г. на ОСГК на ВС/, според което при отказ от наследство, заявен от всички деца на наследодателя, преживелият съпруг наследява със следващите децата редове. Въпросът дали Д. М. Д. е единствен наследник по закон на М. К. Д. в настоящия случай има съществено значение за извършването на преценка дали Т. Ж. Д. се е разпоредила през 2013г. в полза на Д. К. П. изцяло с притежавания от нея дял от имота, кои лица, имайки качеството „наследници по закон по право на заместване“ на Т. Ж. Д. са придобили права върху имота и съответно биха имали правото да искат възстановяване на запазената част от нейното наследство, както и да участват в делбеното производство като задължителни другари.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение