Определение № 168 от 09.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Х. И. О. и В. Х. Ф., подадена чрез адв. Д. Н., против решение № 64 от 15.07.2011 г. по гр.д. № 137/2011 г. на Силистренския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 13 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 235/2010 г. на Районен съд Тутракан в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. О. и В. Ф. против Е. Р. А. иск за ревандикация на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Г., [улица] представляващ дворно място с площ 1760 кв.м, ведно с построените в него масивна и полумасивна жилищна сграда, съставляващо УПИ ХVІІ-45 в кв. 21 по плана на селото; отменено е първоинстанционното решение в частта, с която Е. Р. А. е осъден да заплати на Х. О. и В. Ф. сумата 7 949 лв., представляваща направените от тях разходи за материали и труд, вложени в процесния недвижим имот и вместо него е постановено друго, с което този иск е отхвърлен. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване като постановено в противоречие с решение № 547 от 17.06.2009 г. по гр.д. № 54/08 г. на ІV г.о. по въпроса относно изгубването на правото на собственост поради придобиването му от друг и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК поради противоречиво разрешаване от съдилищата на идентични казуси. Ответникът по касация Е. Р. А. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното: Жалбоподателите в настоящото производство са предявили против Е. Р. А. иск за ревандикация на недвижим имот, който е заявен като главен и иск по чл. 74, ал.2 във вр. с чл. 72, ал.1 ЗС за заплащане стойността на извършените от тях подобрения в имота, който е заявен като евентуален. Видно от представеното на л. 13 от първоинстанционното дело удостоверение, данъчната оценка на недвижимия имот е 4 646.70 лв. Това е и цената на иска, посочена в исковата молба. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Не са предвидени изключения от ограничението по чл. 280, ал.2 ГПК по предметен критерий, поради което следва да се приеме, че то е приложимо и към въззивните решения, постановени по искове за собственост или други вещни права върху недвижими имоти. Поради това въззивното решение в частта по главния иск по чл. 108 ЗС като постановено по иск с цена под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба против него е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Евентуалният иск по чл. 74, ал.2 ЗС за заплащане на извършените от ищците подобрения в имота, е предявен в условията на активно субективно съединяване - претендира се ответникът да бъде осъден да заплати общо на двамата ищци сумата 7 949 лв. Следователно, цената на всеки от субективно съединените искове е 3 974.5 лв., т.е. под 5 000 лв., тъй като тя се определя от претендираната от всеки от ищците сума. Поради това касационната жалба против въззивното решение и в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. О. и В. Ф. искове за заплащане на направените от тях подобрения в имота, също е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът