Определение № 140 от 05.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2802/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Енерго-Про Продажби“ АД, представлявано от П. С. С. и Я. М. Д., чрез адвокат Л. М., срещу въззивно решение № 726/16.06.2020 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 587/2020 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Насрещната страна С. С. С., чрез адвокат М. Т., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Варненски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Девненски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. С. С. не дължи на “Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 5665,16 лв., начислена като корекция на сметка за обект на потребление в [населено място], [улица], за времето от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г. Осъдил “Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на С. С. С. сторените съдебноделоводни разноски за делото. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че С. С. е потребител на електрическа енергия за обекта, предмет на спора. Длъжностни лица на “Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта, при която електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. След проверка от БИМ – РО Русе, се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на средството за търговско измерване /СТИ/ на абоната С. е констатирана преминала ел. енергия в регистър 15.8.3. (т.нар. скрит регистър) в размер на 31948,64 квт.ч. Според констатациите в протокола електромерът съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, като СТИ не съответства на техническите характеристики. Процесният електромер е преминал метеорологична проверка през 2013 г., а метеорологичната му годност изтича 2019 г. Натрупването в тарифа Т3 е в резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, като електромерът не е включен в системата за дистанционно отчитане, поради което не може да се установи началният момент на натрупване на показанията в тарифа Т3. Количеството ел. енергия е натрупано за повече от една година според вещото лице, с оглед вида на инсталацията /220 W/, като електромерът не може да отчете повече от 120 киловатчаса на ден. Според вещото лице щом СТИ е монтирано ново на адреса на абоната, то нулеви са били и показанията на т.нар. скрит регистър. Въззивният съд, при така установените факти приел, че “Енерго-Про Продажби“ АД не е доказало при условията на пълно и главно доказване, че е доставило реално електрическата енергия, посочена в скрития регистър. Липсват данни за показанията на тарифа – скрит регистър, на електромера към датата му на монтиране в обекта. Това, че е монтиран нов СТИ на адреса на абоната с нулеви показания на двете тарифи – дневна и нощна, не предполага, че и показанията на скритите регистри са нулеви, а обратното заключение на вещото лице се базира на предположение. Начислената стойност на електроенергия само по показанията, снети от регистър 1.8.3, невизуализиран за потребителя, е по приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период, несъобразена с нормата на чл. 50 ПИКЕЕЕ. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание на чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Абонатът е битов, а е отчетена енергия в регистър 1.8.3, без по делото да са представени данни електромерът му да е отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа. В заключение, съдът приел, че доставчикът не е доказал кога натрупаната в скритите тарифи енергия е доставена на абоната. Съдът, също така, разяснил, че съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но само за период не по-дълъг от една година. В случая обаче установяването на показанията на т.н. скрит регистър 1.8.3 е извършено чрез техническа проверка на място на измервателната система по силата на чл. 44 ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън проверките по чл. 43 и проверките за редовен отчет. Предвид отмяната на разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., към която пряко препраща чл.50 относно реда за установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния протокол като предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на потребителя. С посоченото решение на ВАС са отменени още чл. 1 – 46 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ включително. Първият от повдигнатите правни въпроси, е принципно значим за всяко исково производство, но не се установява поддържаното от касатора противоречие с практиката на Върховния касационен съд, вкл. посоченото решение № 222/27.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 505/2017 г., II т. о. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, взел е отношение към всички правни доводи на страните и в мотивите си е дал ясни и точни, подробно аргументирани фактически и правни изводи. Въпросът - след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ, с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ включително, няма значение за постановения резултат - въззивният съд се е аргументирал с отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ. Въпросът, също така, не е и разгледан в решение № 150/26.06.2019 на ВКС по гр. д. № 4160/2018, III г. о. В него не е прието, че в хипотеза на посочената, отчетената от скрития регистър енергия следва да бъде заплатена по силата на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ, т.е. „следва до се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ “. Съставът на ВКС е приел, че когато не могат да се прилагат специалните правила относно процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия, поради липса на такива или отмяната им, приложение намират общите норми, уреждащи продажбата по ЗЗД. Следователно уточнен относимият правен въпрос, разрешен в обжалваното решение в противоречие с практика на ВКС, е: след отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претендира доплащане. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне Мотивиран от горното, съдът