Определение № 1185 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 350/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ефремови съдружие“ ООД гр. В., с ЕИК[ЕИК], като правоприемник на СД „Ефремови съдружие“, с ЕИК[ЕИК], Г. Б. Е. и Д. С. Е., всички чрез адв. Г. Т., против въззивно решение № 863/04.07.2022 г., постановено по в.гр.д. № 2847/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 261765/27.05.2021 г., по гр. д. № 8331/2020 г. по описа на Районен съд- Варна, и като краен резултат касаторите са осъдени на основание чл. 200 от КТ, да заплатят солидарно на В. Д. М., както следва: сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, възникнала на 16.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането - 16.10.2017 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6494,47 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медицински консумативи, услуги и лекарства, в резултат на трудова злополука, възникнала на 16.10.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху тази главница, до окончателното изплащане на обезщетението, и разноските по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. За приложението на въведениая с чл 52 от ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудовата злополука?; 2. „Има ли съпричинителство от страна на пострадалия?“; 3. „Следва ли съдът да събере всички доказателства по твърдените факти и да ги анализира ?“; и 4. "Длъжен ли е съдът, ръководен от правилото на член 52 от ЗЗД за определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди да обсъди и анализира всички релевантни и установени по делото факти?“. По първия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с противоречие с ППВС № 4/1968 г.; Решение № 20 от 24.04.2019 г. по т.д. № 871/2018 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 83 от 03.08.2016 г. по т.д. № 1037/2015 г. на ВКС, II т.о. и др. По третия и четвъртия въпрос се сочи противоречие с практиката на ВКС, изразена в: ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС; Решение № 69 от 23.07.2014 г. по т.д. № 1874/2013 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 66 от 12.03.2015 г. по гр.д. № 5839/2014 г. на ВКС, IV г.о.; По отношение на втория въпрос се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и се навеждат доводи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата В. Д. М. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. За да уважи предявения от В. Д. М. против касаторите иск въззивният съд е приел, че са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ. Приел е, че увреждането на здравето на ищеца е станало при трудова злополука, настъпила при наличие на пропуски в изпълнението на охраната на безопасността на труда от работодателя „Ефремови съдружие" СД. Приел е, че с Постановление на ИА „Главна инспекция по труда“ от 19.10.2017 г. е обявено съществуването на трудово правоотношение между В. Д. М. и СД „Ефремови съдружие“, представлявано от ответниците Г. Б. Е. и Д. С. Е., считано от 16.10.2017 г., за длъжността „общ работник, строителство“ /искът е насочен срещу правоприемника „Ефремови съдружие“ ООД [населено място]; и на осн. чл.88 вр. с чл. 98, ал. 1 от ТЗ срещу съдружниците в СД физически лица/. М. декларирал пред НОИ злополука с вх. № 5101-03- 265/06.11.2017 г., станала на 16.10.2017 г. в 16:50 ч. на обект: ремонт на сграда на Банка ДСК, намираща се в [населено място], „В.“, при която при извършване на монтаж на стъклена вата и гофрирана ламарина на покрив, като преди приключване на работното време, при прибиране на удължител за електричество, се е счупила интернитова плоскост и пострадалият пропаднал на циментова повърхност на земята от приблизителна височина 4 м. и настъпило увреждане: счупване на гръбначен прешлен, закрито, с увредени части на тялото: гръб и долни крайници. С влязло в законна сила Разпореждане № 5104-03-18 от 03.02.2020 г. на ТП - В. на НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука, била приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. В Книга за инструктаж на „Ефремови съдружие" СД, липсвало вписване за инструктаж на ищеца В. М. за датата 16.10.2017 г. /първи работен ден при този работодател/, провеждане на такъв не се установило и от събраните по делото гласни доказателства. В Протокол № 5101-03-265#23/19.06.2018 г. на НОИ, ТП – [населено място], за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 16.10.2017 г. с В. Д. М., в раздел III – „Свидетели на злополуката“, както и в раздел VII – „Начин на увреждане“, било посочено, че преки свидетели няма и липсват данни за начина на увреждане на пострадалия /такива свидетели не са установени и входа на делото/. В раздел VI – „Отклонения от нормалните действия“, било отразено, че в качеството си на работодател СД „Ефремови съдружие“ е допуснало до работа В. М. без да е предотвратена опасността от падане от височина, както и че в Книга за инструктаж не е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве. В раздел VIII – „Анализ на причините за възникване на злополуката“, било отбелязано: „Действайки непредпазливо, качен на покрив в процес на реконструиране, стъпвайки на материал с недостатъчна якост, В. М. не се е погрижил за собственото си здраве и безопасност“, както и: „Налични са предпоставки от организационен характер от страна на СД „Ефремови съдружие“, описани в раздел VI на протокола“. Съдът не е възприел довода на работодателя за допусната от ищеца груба небрежност. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил тежестта на увреждането - в резултат на злополуката работникът е получил сгъвно счупване на 12-и гръден прешлен с разместване на фрагменти и засягане на гръбначния мозък на същия отдел, обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период, не по- малък от 5-6 месеца, претърпените при злополуката болки и страдания от счупването. Обсъдени са представените 2 бр. експертни решения на ТЕЛК, с които е призната 60% трайно намалена работоспособност на ищеца, при водеща диагноза: счупване на гръбначен прешлен Тх12, транспедикуларна остеосинтеза, с отбелязване, че лицето работи – пенсионер с лична пенсия за инвалидност, общ работник, както и заключението на съдебно медицинската експертиза. Според последното, към момента на експертизата във връзка с травмата е налице долна парапареза - затруднение в предвижването в пространството, нарушена походка, които според вещото лице счита ще останат завинаги. Посочено е, че нарушението в отделянето на урина и фекалии води до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; нарушенията в сексуалната функция водят до нарушения във функциите на половите органи, без причиняване на детеродна неспособност. Според заключението на вещото лице по психиатричната част, М. страда от посттравматично стресово разстройство, което е част от голямата група на невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства, причинено психогенно от претърпяната на 16.10.2017 г. трудова злополука, както и че това разстройство има голяма продължителност - често през целия живот на страдащия, и нарушава цялостното му функциониране. Въззивния състав, отчитайки проведена тежка оперативна интервенция, неблагоприятните прогнози относно пълното възстановяване на ищеца, с оглед констатациите на вещите лица, трайните увреждания, нарушаващи качество му на живот, с оглед и на възрастта му, е приел че обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди в пълния претендиран размер от 70000 лв. Приел е, че с представените писмени доказателства, имуществените вреди са доказани в претендирания размер от 6494,47 лв. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия и четвъртия от поставените въпроси. Същите са обусловили правните изводи на съда, но не са разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Относно това кои обстоятелства са от значение за преценката на съда при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, с ППВС № 4/68г., са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, които са съобразени от въззивния съд. Въззивният съд е обсъдил и взел предвид относимите към определяне на размера на обезщетението обстоятелства в настоящия случай – характера на увреждането, претърпените болки и страдания по време на злополуката, трайните последици за здравето на пострадалия в резултат на получената травма, възрастта на последния, трайната загуба на работоспособност, периода на лечението. Въззивното решение е мотивирано, като съдът в съответствие с правомощията си е извършил анализ на доказателствата и е формирал е свои фактически и правни изводи по спора, относно това кои обстоятелства счита за установени и за относими при определяне на справедливо обезщетение. С оглед на това не е налице правно разрешение, което да е в противоречие със задължителната съдебна практика. Не е налице противоречие и с трайно установената практика на ВКС във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Относно размера на присъденото обезщетение, разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди, произтичат от различните правнозначими за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхната тежест във всеки конкретен случай, а не от неточното прилагане на закона. Вторият въпрос е фактически, а не правен - касае установяването на факти и преценката на доказателствата, поради което не може да обуслови селектирането на жалбата. Въпросът е изведен от становището на касаторите, поддържано в процеса, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е правен въпросът, изведен от становище на касатора. В цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е изяснен като предпоставка за допускане на касационен контрол с конкретни характеристики, на които посочения въпрос не отговаря, тъй като не е изведен от разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на делото. Въпросът не удовлетворява изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а това е достатъчно според т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да не се допусне касационен контрол, без да се разглежда соченото допълнително основание. Следва да се посочи, че при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. При липса на доказателства за точния механизъм за настъпване на злополуката и за действията на работника, довели до увреждането, възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност не е доказано. Третият въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а навежда на оплакване за процесуално нарушение, довело до необоснованост на съдебния акт. Отговорът на въпроса се съдържа в чл. 236, ал. 2 ГПК, който задължава съда да постанови решението след преценка на доказателствата. Доколко обаче съдът е обсъдил доказателствата не е правен въпрос по смисъл на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. С оглед изхода на делото разноски за касаторите не се следват, но същите следва да заплатят на ответника по жалбата разноски в размер 5100 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба, договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 5100 лв. – съгласно договора за правна защита, и същото е реално изплатено съобразно посоченото в договора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.