Определение № 407 от 30.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5049/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, бул. „Македония“ № 3, чрез юрисконсулт Г. К., против определение № 2479 от 06. 09. 2023 г. по в. ч. гр. д. № 2170/2023 г. на АС – София, с което след отмяна на определение № 263577 от 7. 06. 2023 г. по гр. д. № 3229/2020 г. на СГС, ГО, I-7 с-в, е допуснато изменение, на основание чл. 248 ГПК, на решение № 260674 от 2. 05. 2023 г. по гр. д. № 3229/2020 г. на СГС, ГО, I-7 с-в, в частта за разноските, като е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, на адвокат П. Д. К., и сумата 12288 лв. с ДДС (освен присъдените 8472 лв. с ДДС), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на М. Г. И. и Н. Г. Б. по гр. д. № 3229/2020 г. на СГС, ГО, I-7 с-в. Твърди се незаконосъобразност на определението по съображения, че размерът на дължимото възнаграждение е определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, а не към сключване на договора за правна помощ и съдействие. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК, подадена от адв. К.. С отговор на частната жалба, подаден от адв. П. К., чрез пълномощник адв. Г. Ц., се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че правилно въззивният съд е определил минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно наредбата, действала към приключване на устните състезания пред първата инстанция, а не към сключване на договора за правна помощ и съдействие. Иска недопускане до касационно обжалване на въззивното определение, евентуално – неуважаване на частната жалба. Претендира се присъждане и на сумата 600 лв. разноски за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното по наличие на основанието по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение: Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: коя редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима при определяне на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, за безплатно предоставена правна защита и съдействие в исково производство - към сключване на договора за правна защита и съдействие или към провеждане на устните състезания пред съответната инстанция. По този въпрос съставът на апелативния съд се е произнесъл в противоречие с посочената от частния жалбоподател практика на ВКС - определение № 50123 от 26. 05. 2023 г. по т.д. № 1055/2022 г. на ВКС, 1 т.о., определение № 2090 от 11. 07. 2023 г. по гр. д. № 4710/2022 г. на ВКС, 3 г.о., определение № 50002 от 05. 01. 2023 г. по т.д. № 2234/2021 г. на ВКС, 2 т.о., определение № 50142 от 15. 06. 2023 г. по т.д. № 1492/2022 г. на ВКС, 1 т.о., определение № 50415 от 22. 12. 2022 г. по гр. д. № 935/2022 г. на ВКС, 3 г.о. В посочените актове е застъпено становището, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА релевантна е редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към сключване на договора за правна защита и съдействие, а въззивният съд е приел, че е релевантна редакцията на наредбата към приключване на устните състезания. По поставения въпрос настоящият състав прие следното: При определяне размера на адвокатското възнаграждение при безплатно оказана, на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, правна помощ и съдействие, приложима е редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към приключване на устните състезания, до който момент е осъществявана, пред съответната инстанция, правната помощ и съдействието. Този извод следва от редакцията на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, съгласно която в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 - явно се има предвид действащата към определяне на възнаграждението наредба. Целта е размерът на определеното от съда възнаграждение да е адекватно на положения от адвоката труд към приключване на делото пред съответната инстанция, т.е. на действително предоставената правна помощ и съдействие, а това би могло да се постигне само при отчитане на реално извършените от адвоката действия и положени усилия и определяне на адвокатското възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към определянето му, до който момент е и предоставяна правната защита и съдействие. Редакцията на наредбата към сключване на договора за правна помощ и съдействие би била релевантна при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, в която хипотеза е от значение минималният размер на адвокатското възнаграждение към договарянето му, под който размер съдът не може да уважи възражението за прекомерност, но не и при приложението на чл. 38, ал. 2 ЗА, когато съдът определя адвокатско възнаграждение за действително извършените от адвоката, към приключване на делото пред съответната инстанция, процесуални действия във връзка със защитата на представлявания. В подкрепа на този извод е и редакцията на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която при определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществена правна помощ и съдействие по дела по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на минималната месечна работна заплата за страната към момента на определяне на възнаграждението от съда. По основателността на частната жалба: С оглед отговора на поставения въпрос, частната жалба е неоснователна. Изводът на въззивния съд, че в случаите по чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на приключване на устните състезания пред съответната инстанция, е законосъобразен. Като правилно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В производство по чл. 248 ГПК разноски не се дължат, тъй като целта на същото е да се реши процесуалноправният спор за отговорността за разноските и техния размер, а не да се генерират нови разноски. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,