Определение № 60329 от 03.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1821/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. С., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 4031 от 08.07.2020 г. по гр.д. № 10754/2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 03.01.2019 г. по гр.д. № 18991/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 58 състав в обжалваната от ищеца част – за отхвърляне на предявения срещу ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД иск по чл.405 КЗ за разликата над 10 689.30 лв. до 13 367.30 лева. В жалбата се поддържат касационни доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че при определяне на действителната стойност на увреденото имущество съдът не е приложил правилно нормите на чл.386, ал.2 КЗ и чл.400, ал.1 КЗ. По съображения в жалбата, касационният жалбоподател моли за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска и за разликата до пълния предявен размер, като се присъди допълнително обезщетение от 2 678 лв., ведно със законната лихва от 28.03.2017 г. и разноски по делото. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Как следва да се определи размерът на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско“, с оглед разпоредбата на чл.400, ал.1 КЗ, вр. с чл.386, ал.2 КЗ; 2. Счита ли се за средна пазарна цена размерът на застрахователното обезщетение, определен по каталог „Шваке“, ако липсват аналози на откраднатото МПС в България и 3. Присъждането на по-висок размер на застрахователно обезщетение, ненадвишаващо застрахователната сума по застрахователната полица на откраднатото МПС, счита ли се за неоснователно обогатяване. По първите два въпроса се твърди отклонение от практиката на ВКС: решение по т.д. № 2140/2014 г., решение по т.д. № 156/2009 г., решение по т.д. № 667/2008 г. на първо т.о., решение по т.д. № 1869/2014 г., решение по т.д. № 1586/2013 г. и решение по т.д. № 1069/2010 г. на второ т.о. По въпрос № 3 се поддържа допълнителната селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От ответника по касационната жалба - Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД е постъпил отговор, в който се оспорва допустимостта на жалбата, съгл. чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Доводите в тази насока са основани на обжалваемия интерес, който е 2 678 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд. Като неоснователно следва да се прецени възражението на ответника за недопустимост на касационното обжалване, т.к. то е мотивирано с обжалваемия интерес, а не с цената на иска, съобразно изричната законова регламентация – чл.280, ал.3, т.1, предл.първо ГПК, вр. с чл.113, изр.2 ГПК. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Софийски градски съд е възприел фактическите изводи на първата инстанция, като на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. За безспорно е прието, че на 17/18.10.2016 г. е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие – кражба на лек автомобил „А. Р.“ модел 159, с рег. [рег.номер на МПС], за което застрахователят е бил своевременно уведомен, както и органите па полицията; По образуваната щета 0020-400-0119/2016 г. ответникът е отказал плащане, позовавайки се на раздел втори, чл.5, ал.1, т.11 ОУ, а образуваното срещу неизвестен извършител наказателно производство е било спряно. Възражението на застрахователното дружество за недобросъвестно изпълнение на задължения на застрахования, са отхвърлени като неоснователни с влязлото в сила първоинстанционно решение. Във въззивното производство спорен е бил въпросът относно действителната застрахователна стойност. При определянето й решаващият състав е приел, че в случая се касае за МПС на 9 години и 131 дни от датата на първата регистрация и съобразно модификацията на л.а., липсват аналози в сайтовете за продажби в РБългария, поради което действителната му стойност следва да се определи съобразно каталог“Шваке“ – в ново състояние, като се вземе предвид и периода на експлоатация. Възприемайки един от вариантите на автотехническата експертиза, е изведен извод за действителната стойност на застрахованото МПС – 11 322 лв., редуцирана с неизплатените застрахователни премии в размер на 632.70 лв. Съдебният състав на СГС се е позовал на разпоредбите на чл.386, ал.2 и чл.400, ал.1 КЗ, както и на чл.12, ал.11 от ОУ. Изведен е и извод, че присъждането на по-висок размер на застрахователно обезщетение би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото по първия правен въпрос, който е обуславящ за изхода на делото: Как следва да се определи размерът на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, с оглед разпоредбата на чл.400, ал.1, вр. с чл.386, ал.2 КЗ. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с цитираната от касатора и приложена практика на ВКС, предвид аналогичните разпоредби на отменения КЗ и сега действащия КЗ, касаещи действителната застрахователна стойност и застрахователното обезщетение при застраховане срещу вреди. Останалите въпроси са релевантни към правилността на въззивното решение, поради което по тях се дължи произнасяне в производството по чл.290, ал.2 ГПК. За разглеждане на касационната жалба по същество касационният жалбоподател следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 53.60 лева. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение