Определение № 3407 от 16.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1050/2024 г.

ВКСI търговско отделение16.12.2024 г.докладчик Десислава Добрева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1613/19.12.2023 г. по в. гр. д. № 854/2023 г. на Окръжен съд Пловдив. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Транслогистика“ ООД срещу решение № 1613/19.12.2023 г. по в. гр. д. № 854/2023 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е обезсилено решение № 3814/17.11.2022 г. по гр. д. № 6152/2021 г. на Районен съд Пловдив в частта за осъждане на „Транслогистика“ ООД на основание чл. 233 ЗЗД да върне на „ВиоВес“ ЕООД /н./ имот с идентификатор 56784.520.339.3.3 поради отказ от предявения иск, а в останалата част е потвърдено същото решение на Районен съд Пловдив за осъждане на касатора да предаде държането на подробно описани имоти.

Касаторът „Транслогистика“ ООД оспорва решението с твърдения, че то е постановено при неправилно изменение на диспозитива на първоинстанционното решение, с което е създадена неяснота относно кръга лица, срещу които решението може да се изпълни. С диспозитива на първоинстанционното решение касаторът е осъден да предаде държането на определени имоти, а във въззивното решение е формулиран диспозитив за връщане на имотите. Дружеството касатор твърди, че въззивният акт е неправилен и защото не отчита безспорно установения по делото факт, че три от сградите никога не са били прехвърляни на ищеца и не фигурират в нотариалния му акт за собственост. С оглед на това, относно трите имота не е следвало да бъдат предявени и разгледани облигационни искове, а такива по чл. 108 ЗС. Последните биха се явили преюдициални спрямо предявените с правно основание чл. 233 ЗЗД. Наред с това, в жалбата излага съображения за нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд по повод уведомяване му като ответник за проведеното пред тази инстанция открито съдебно заседание, както и по повод лишаването му от възможността да вземе становище по приемането на изготвения по делото доклад. В обобщение жалбоподателят сочи, че не са били спазени нито процедурите, нито сроковете, регламентирани в чл. 310 ГПК, и районният съд е ограничил правата на страните във връзка със събирането на доказателства. „Транслогистика“ ООД заявява оплакване и, че решението на Районен съд Пловдив е постановено по нередовна искова молба, тъй като по делото не е било ясно кой държи имотите – ответникът или трети лица.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава достъп до касационен контрол с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК при твърдения, че въззивният съд е постановил своето решение в отклонение от задължителна и казуална практика на касационната инстанция по следните въпроси:

  1. „Възможно ли е въззивният съд да измени първоинстанционното решение в случай, че в мотивите е приел, че го потвърждава изцяло?“
  1. „Следва ли при разглеждане на иск, основаващ се на договор за наем, съдът да съобразява висящите спорове между страните по делото относно собствеността върху имотите, предмет на спора?“
  1. „Следва ли да се дава ход на делото при положение, че са налице основания за отлагането му?“
  1. „Трябва ли да се докладва делото от първоинстанционния съд?“

Отделно дружеството твърди, че отговорът на въпросите е от значение за точно прилагане на закона и развитие на правото.

При изложените съображения касаторът формира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде селектирано за извършване на касационна проверка и отменено изцяло с присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът по касация „ВиоВес“ ЕООД /н./ оспорва касационната жалба с твърдения, че тя е неоснователна и не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол по отношение на постановеното от Окръжен съд Пловдив решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от „ВиоВес“ ЕООД /н./, действащо чрез назначения синдик, срещу „Транслогистика“ ООД претенция с правно основание чл. 233 ЗЗД за осъждане на ответника да опразни и върне отдадени под наем поземлен имот и осемнадесет сгради, построени в него, както и обособен самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.339.3.3. Твърденията, от които се извежда претенцията, са, че имотите били отдадени под наем от „Трансекспрес“ ЕООД на „Транслогистика“ ООД, след което продадени на ищцовото дружество „ВиоВес“ ЕООД при запазване на наемното правоотношение. На основание чл. 658, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 644 ТЗ назначеният от съда по несъстоятелността синдик отправил предизвестие за прекратяване на наемните договори, в резултат на което от датата 14.11.2020 г. те се считали за прекратени, а ползването им било на отпаднало основание.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото поради заявен в хода на въззивното производство отказ от иска по отношение на самостоятелен обособен обект с идентификатор 56784.520.339.3.3. След преценка на валидността и допустимостта на обжалваното пред него решение, съставът на окръжния съд го е потвърдил в останалата част. Съдът е съобразил осъщественото валидно правоприемство между „Трансекспрес“ ЕООД и „Транслогистика“ ООД, валидното прекратяване на договорите за наем, с което действие синдикът е попълнил масата на несъстоятелността, както и обстоятелството, че към приключване на устните състезания пред въззивната инстанция ответникът продължава да осъществява фактическа власт върху имотите, преотдавайки ги на трети лица за възмездно ползване. При тези констатации е формирал извод за основателност на предявените искове и е потвърдил решението на районния съд.

Не са налице твърдените от касатора основания за факултативен достъп до касационен контрол.

Поставените въпроси не отговарят на изискването да имат характеристиката правни, т. е. обуславящи произнасянето на въззивния съд и включени в предмета на спора, съобразно даденото с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС разяснение. При това положение съдът в настоящия си състав приема, че не е налице общата предпоставка на чл. 280 ГПК, за да бъде допуснат контрол по същество на въззивното решение. За изчерпателност следва да бъде изяснено и следното:

Не съществува твърдяното от касатора „изменение“ на първоинстанционното решение от страна на въззивния съд, тъй като волята му е да потвърди обжалвания пред него акт, с който предявените искове са били уважени. В случай, че според касатора е налице фактическа грешка, която се състои в противоречие между изложени мотиви и диспозитив на въззивното решение, то е могъл да поиска отстраняването й по реда на чл. 247 ГПК. Подобно искане последният не е формулирал. Касационният съд, доколкото е и служебно задължен да следи за наличието на подобен порок, не констатира да е допусната фактическа грешка, тъй като в мотивите на въззивното решение ясно е изразена волята на съда, че счита предявените искове по чл. 233 ЗЗД за основателни, предвид че договорът за наем с ответника е бил прекратен, а последният не е сторил необходимото, за да освободи имотите и да предаде фактическата власт върху тях на ищеца.

Останалите въпроси също не удовлетворяват общия критерий по чл. 280 ГПК, тъй като не са обсъждани в мотивите на въззивния акт, а отделно от това не кореспондират с изложени от касатора оплаквания срещу въззивното решение. В касационната жалба са заявени възражения срещу процесуални нарушения, допуснати не от въззивния съд, а от първоинстанционния, които няма как да обосноват касационен контрол на въззивното решение. Настоящата инстанция не проверява постановения от първостепенния съд съдебен акт, а законосъобразността на въззивното решение. Допуснатите от районния съд нарушения могат косвено да бъдат проверени само, ако те са били мултиплицирани от въззивната инстанция. Последната като инстанция, която разглежда спора по същество, може да отстрани допуснатите от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи редовността на исковата молба и извършените от страните процесуални действия. Отделно, при ясно релевирани оплаквания, въззивната инстанция може да даде възможност за попълване на делото с относими доказателства, или извършване на процесуални действия, които поради допуснати от първостепенния съд нарушения са били препятствани. В процесния случай липсват ясно заявени твърдения от касатора, че става дума за неотстранени от окръжния съд процесуални нарушения въпреки заявени във въззивната жалба оплаквания. При липса на прецизно формулирани въпроси, които да касаят дейността на въззивния съд, няма как настоящата инстанция служебно да ги изведе и прецизира с цел да извърши проверка относно законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

В допълнение следва да бъде посочено, че касаторът не е заявил и на кои актове, постановени от касационната инстанция, въззивното решение противоречи. Отново не е в задълженията на касационната инстанция да обоснова достъпа до касационен контрол и да мотивира наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като сочи правните актове, на които евентуално противоречи произнасянето на въззивния съд. Наред с това, настоящият състав съобрази, че релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също не е обосновано, а то само е формално вписано в изложението. Касаторът, съобразно разяснението на т. 4 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, не е заявил поради какви обстоятелства се налага достъп до касация – коя правна норма е неясна, непълна или противоречива и създава трудности по правоприлагането, налице ли е погрешна практика по приложението на относима към казуса правна норма, съществува ли е създадена до момента практика, която се нуждае от осъвременяване с оглед промяна в обществените отношения или законодателството, или тя се нуждае от промяна поради неточно тълкуване на правна норма.

Изложеното налага извод за отказ да бъде селектирано въззивното решение с цел осъществяване на касационен контрол.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Цитирани разпоредби

13