Определение № 148 от 05.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 79/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 261745/09.11.2020 год. на О. А. К. от [населено място], заявена чрез адв.Е. Й. – АК К. срещу въззивно Решение № 260023 от 30.09.2020 год. постановено по В.гр.д. № 248/2020 год. на ОС- Кюстендил в производство по чл. 124, ал.1 ГПК. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 203/ 06.03.2020 година постановено по гр.д. № 2108/2019 година на РС-Кюстендил и е постановил ново решение, с което заявеният от О. А. К. срещу Община Кюстендил положителен установителен иск за собственост на имот с идентификатор *** с площ от 2003 кв.м. в м. „Т.“, землището на [населено място], с трайно предназначение на територията „земеделска „ и начин на ползване „ниско застрояване „ с номер на предходен план 017002, на основание давностно владение, продължило от 17.06.1999 година до датата на предявяване на иска 17.10.2019 година, е отхвърлен. С касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно, като конкретните доводи се навеждат относно възприетото от съда заключение на вл. л. В.С., бе да е даден в това заключение отговор на основния въпрос касателно приложението на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ- а именно, дали имотът е внасян в ТКЗС, както и за това, че постановеното решение не почива на категорични доказателства и се явява необосновано., основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С подаденото изложение, искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите: Допустимо ли е въззивният съд да не разгледа и да не обсъди официален документ ( Писмо изх.№ РД-02-5-1 / 07.01.2020 год. на ОбСЗ), издаден от компетентен за това орган, намиращ се в кориците на делото и подробно обсъден и разгледан от пъровинстанционния съд ? и допустимо ли е въззивния съд да основава своето решение ( в смисъл различен от този на първостепенния съд ) на данни и предположения, съдържащи се в заключението на вещо лице, отнасящи се не за процесния имот, а за други имоти, намиращи се в същия масив? С довод, че изясняването на поставените два въпроса е от значение за точното прилагане на закона, а така също и за настоящия правен спор. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт- решение на въззивния съд по вещен иска- за собственост на недвижим имот и се явява процесуално допустима. След преценката на наведените доводи в контекста на закона т.е. на изискванията на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато. За да отмени решението на първата инстанция по уважения положителен установителен иск на О. А. К. и отхвърли същия, въззивният съд приема, че процесният имот е земеделска земя, по отношение на която липсват реституционни претенции, поради което и на основание чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 2, ал.1, т.2 ЗОбС същият е общинска собственост, а наложеният мораториум за придобиване на общинска собственост на основание давностно владение, изключва твърдяното от ищеца придобивно основания на което претендира да е собственик на процесния имот с идентификатор *** по КК на [населено място]. Поставеният въпрос за допустимостта въззивният съд да не разгледа и да не обсъди официален документ ( Писмо изх.№ РД-02-5-1 / 07.01.2020 год. на ОбСЗ), издаден от компетентен за това орган, намиращ се в кориците на делото и подробно обсъден и разгледан от пъровинстанционния съд ? по своето естество съставлява оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила, касаещи преценката на доказателствата и формиране на съдийската преценка относно правно-релевантните за конкретния правен спор факти. Фактът произтичащ от документа- писмо на ОбСЗ „ че няма постановено решение за възстановяване по ЗСПЗЗ ( за спорния имот), тъй като същият не представлява земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ“, не може да се приеме за безусловно доказан от посочения официален свидетелстващ писмен документ, доколкото е налице констатация на назначения по делото експерт- вещо лице, който дава експертно становище в обратен смисъл за характера на земята за целия комасирен терен, собственост на ищеца като по пътя на логиката е изключена възможността само 2 дка от целия близо 60 дка терен да нямат земеделски характер. Доколкото не се касае до принципна теза относно преценката на доказателствата по делото, а на конкретно такова, то не може да се приеме, че поставения въпрос има см. на такъв по чл. 280, ал.1 ГПК. Въпросът за допустимостта въззивния съд да основава своето решение ( в смисъл различен от този на първостепенния съд ) на данни и предположения, съдържащи се в заключението на вещо лице, отнасящи се не за процесния имот, а за други имоти, намиращи се в същия масив? също не сочи на характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК. С разяснения по т.1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на касационното обжалване, се прие, че по см. на чл. 280, ал.1 ГПК „материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, поставеният като основание за селекция по допускане на касационното обжалване втори въпрос касае именно извод на решаващия съд по формиране на волята на съда за липсата на факти ( в рамките на анализа на събраните доказателства и тяхната преценка за предмета на спора ), от които ищцовата страна черпи аргументи за твърдяното придобито на основание давностно владение право на собственост, т.е. касае извод свързан с правилността на обжалваното решение на първата инстанция по въпроса за характера на имота като земеделска земя. По изложените съображения, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия