Определение № 50075 от 05.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1031/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. И. П., чрез адв.З.Г. срещу решение №4 от 06.01.2022г. по в.т.д. №20213001000341 по описа за 2021г. на Апелативен съд- Варна в частта, с която е потвърдено решение №260039 от 24.03.2021г., постановено по т.д. №135/2020г. по описа на Окръжен съд-Добрич за отхвърляне на исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявени от касатора срещу ЗК „Лев Инс“ АД за сумата 84 000 лева /разлика между претендираната сума от 100 000 лева и присъдената сума от 16 000 лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 23.09.2015г., виновно причинено от С. И. Г. при управление на лек автомобил „Мицубиши Л200“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД; за сумата 4 170 лева /2 170 лева-разходи за лечение и 2 000 лева- щети по автомобила/- обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от същото ПТП. В останалата част, с която искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 16 000 лева, решението е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон и необосновано. Навеждат се доводи, че при определяне на размера на дължимото обезщетение решаващият състав е игнорирал релевантни обстоятелства относно обема, интензитета и продължителността на неимуществените вреди, не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетенията за болките и страданията, които ищецът е претърпял от причинените при процесното ПТП травматични увреждания. Касаторът намира за необоснован извода на съда, че не са доказани имуществените вреди, като оспорва и приетото съпричиняване на вредоносния резултат. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъдат уважени исковете му изцяло. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по значимия за изхода на спора въпрос за критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл.52 ЗЗД, като е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. и ППВС №17/1963г., както и цитираните решения по чл.290 ГПК. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, в частта, с която се обжалва въззивното решение потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 84 000 лева- неимуществени вреди, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В останалата част, с която се обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенциите за имуществени вреди в общ размер от 4 170 лева, касационната жалба е недопустима. Като взе предвид, че претенцията за застрахователно обезщетение за имуществени вреди е с цена под 5000 лева, настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК- въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и касационното производство следва да се прекрати. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над присъдените 16 000 лева до претендираните 100 000 лева, т.е. за 84 000 лева, въззивният съд приема, на първо място, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника- застраховател да заплати застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от травматичните увреждания, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 23.09.2015г., виновно причинено от С. И. Г. при управление на лек автомобил „Мицубиши Л200“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД. Апелативният съдебен състав намира, че при определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице следва да бъдат съобразени характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. За да определи обема на претърпените неимуществени вреди и размера на дължимото обезщетение, въззивният съд анализира събраните доказателства- свидетелски показания, медицински документи и заключения на приетите в първоинстанционното производство комплексна авто-техническа и медицинска експертиза и комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза и на приетата във въззивното производство тройна съдебно-медицинска експертиза, като приема за установено, че в резултат от процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата, сътресение на мозъка и контузия на гръбначния стълб, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота за период от около 3 седмици, както и влошаване на психичното състояние. Решаващият съдебен състав с оглед медицинските документи и експертните заключения намира, че преди произшествието И. П. е имал дегенеративни промени по гръбначния стълб, които са се изострили в резултат от травмата на гърба, а получената депресия е допринесла за усилване на болков синдром. Установените при образните изследвания находки във всички отдели на гръбнака са с голяма давност и нямат причинна връзка с ПТП през м.септември 2015г., а последвалото лечение на увреждания на гръбнака на ищеца в периода края на 2015г.- 2019г. е във връзка с настъпило изостряне на съществуващи към момента на катастрофата дегенеративни промени. Въззивната инстанция приема, че преживеният инцидент е довел до влошаване на психичното състояние на ищеца, като водещо към момента на прегледа е интелектуално-паметово снижение, емоционално-волеви нарушения, епилептична активност и болков синдром. Налице е психично разстройство, отговарящо на критериите на Международната класификация на болестите: Масивна травма на мозъка посттравматичен органичен мозъчен; Органично разстройство на личността; Симптоматична епилепсия; Рецидивиращо депресивно, сегашен епизод- умерено тежък в резултат на инцидента. Предвид изразения по интензивност болков синдром и формиране на хиперсензитивност на личността, продължителността на оформената остра стресова реакция и последвалото разстройство в адаптацията с протрахираното депресивно разстройство са с по-голяма продължителност от обикновената, като връщане на предболестното ниво е невъзможно, а прогнозата е по-скоро неблагоприятна. Въззивният съд приема, че за по-тежкото протичане и развитие на психичните увреждания освен ПТП оказват влияние и негативните преживявания в резултат на дегенеративните болестни изменения. С оглед гореустановеното, апелативният съдебен състав определя сумата 20 000 лева като паричен еквивалент на всички понесени от ищеца емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на процесното ПТП. Съобразява, че към този момент И. П. е бил на 44 години; че самите увреждания, настъпили при катастрофата не са тежки, но в резултат са се изострили съществуващи дегенеративни промени по гръбначния му стълб, неустановени преди произшествието; че в резултат е настъпило влошаването на психичното му състояние и психично разстройство, като връщане на предболестното ниво е невъзможно. Като отчита, че констатираните в периода 2015г.–2019г. заболявания на гръбначния стълб са резултат на дегенеративни промени, предшестващи катастрофата, въззивният съд