Определение № 50334 от 23.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1373/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на две касационни жалби на ответниците по делото - Д. З. и “ЛАРГОНИ“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 84/14.12.2021г. по т.д. № 233/2021г. на Апелативен съд – Бургас. Касаторката Д. З. атакува въззивното решение, с което е потвърдено решение № 258/02.07.2021г. по т.д. № 465/2020г. на Окръжен съд- Бургас, в частите, в които/ 1/ е обявен за относително недействителен спрямо ищеца С. П. Д. договор, сключен с нотариален акт №151/09.10.2020г., том V, рег.№8966, дело №859/20г. на нотариус с рег.№ 699 на НК, с който Д. И. З. е продала на ответника „Ларгони“ ЕООД три самостоятелни обекта в сграда; 2/ Д. И. З. е осъдена да заплати на С. П. Д. сумата от 58 096,20 лева, представляваща общата равностойност на получени на отпаднало основание вноски от цената по сключен на 08.08.2018г. предварителен договор за продажба на самостоятелните обекти, който е бил развален по вина на ответницата, както и сумата от 15 000 лева, представляваща задатък по същия договор, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от завеждане на делото -27.11.2020г. до окончателното им изплащане. Касаторката З. твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не бил съобразил, че при сключването на процесния предварителен договор, както ищецът С. Д., така и ответницата Д. З. са приели за изпълнение конкретни задължения, но задължение да не ипотекира процесните три имота, без да уведоми или иска съгласие от ищеца, ответницата З. не е поемала. Поддържа, че ищецът е неизправната страна по сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като не е изпълнявал точно и в срок задължението си за заплащане на договорените равни месечни вноски, представляващи разсрочено заплащане на продажната цена. Счита, че представеният анекс № 1/09.08.2019г. не може да произведе правно действие по отношение на Д. З. и не обвързва същата, тъй като анексът е сключен с лице, по отношение на което не е налице представителна власт да поема права и задължение, респ. да внася изменения/корекции в предварителния договор от 08.08.2019г. Намира, че представеното пълномощно в полза на съпругата на ищеца е от дата 13.02.2020г. и предоставя представителна власт единствено и само свързана със сключването на окончателен договор, но не и с изменение на вече подписания предварителен договор. Поддържа, че съпругата на ищеца - купувач по предварителния договор, която не е страна в това облигационно правоотношение, не разполага с възможността да се разпорежда с правата и задълженията по предварителния договор. Счита, че последващото потвърждаване, извършени с нарочно изявление, не може да породи правното действие по чл.42, ал.2 ЗЗД, най-малкото защото това потвърждение не е било сведено до знанието на ищцата. С това касаторката обосновава неизправността на ищеца, поради което счита, че същият няма право да иска разваляне на договора от 08.08.2018г., респ. възстановяване на даденото. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Препращането към мотивите на първоинстанционното съдебно решение на основание чл.272 ГПК освобождава ли въззивният съд от задължението да обсъди всички доказателства, възраженията на страните и да постанови свои мотиви, като изложи в решението фактическите си и правни изводи по съществото на спора, посочвайки въз основа на кои точно доказателства намира едни факти за установени, а други за недоказани, както и следва ли съдът да анализира всички доказателства по делото и да посочи на кои от тях дава вяра, кои не кредитира и защо, и да постанови решението си след съвкупната им преценка?; Касаторката се позовава на решение № 6024/06.12.2021г. по дело № 38/2021г. на ВКС; 2/ Длъжен ли е също така въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тяхната относимост към предмета на спора? Твърди се противоречие на обжалвания акт с определение № 24/13.01.2022г. по т. д. дело № 415/2021г. на ВКС.“ Касаторката се позовава на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 и ал.2, предл. трето ГПК. Ответникът по жалбата и ищец по делото, С. П. Д., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество същата е неоснователна. Счита, че съдът е посочил и обсъдил всички относими доказателства, въз основа на които е направил извода за основателност на исковите претенции. Противно на твърденията на касаторката, от момента на сключване на процесния предварителен договор ответникът по касационната жалба, в качеството му на купувач, е заплащал всички дължими вноски в срока по т.6.2 от предварителния договор, съгласно договорените условия /установено от приложените вносни бележки/, което го определя като изправна страна по договора. Общо платената от ищеца сума възлиза на 58 096,20 лева. С подписания анекс № 1/09.08.2019г. касаторката Д. И. З. е признала извършените плащания от съпругата на ответника по касационната жалба и ги е приела като редовни плащания от същия за покупката на имотите, предмет на предварителния договор. Потвърждаване на извършените действия от неговата съпругата е било осъществено и с изготвеното от ищеца в полза на съпругата му пълномощно с нотариално удостоверен подпис, с рег. №1726/13.02.2019г., и удостоверено съдържание с рег.№1727/13.02.2019г., том I, акт 107, което е било изготвено изцяло в съответствие с Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ВКС. Същевременно в съответствие с договореното в точка 2.2 от процесния предварителен договор ответникът по касационната жалба, след като е получил владението върху самостоятелните обекти, предмет на настоящия договор, е направил ремонт в процесните имоти и ги е оборудвал с необходимото обзавеждане за използването им като магазин за хранителни стоки. През 2019г. Д. И. З. ипотекира процесните три имота за обезпечаване на сключен от нея договор за заем с кредитор „Ленно“ АД, без да уведоми ищеца. След като последният разбира, че имотите са ипотекирани и е поставен пред свършен факт, той се притеснявал и настоявал да бъде сключен анекс, с който да се защитят неговите права, като се гарантира плащането на заема на Д. И. З. и освобождаване на имотите от ипотеката. Анексът е сключен с дата от месеца, в който е сключен и договора за заем с кредитора „Ленно” АД, за да може ответникът по касационната жалба да заплаща вноски по заема от името на заемателя Д. И. З., както е договорено с анекса. Впоследствие при направената справка в имотния регистър ищецът е установил, че на 09.10.2020г. Д. И. З. е продала на втория касатор „ЛАРГОИИ“ ЕООД трите процесни самостоятелни обекта. В тази връзка се поддържа, че всички участници в нея са знаели и са били наясно, че с извършената от тях продажба го увреждат. Управителят на дружеството е знаел за съществуващите отношения между С. Д. и Д. З., поради което е бил наясно и е знаел, че като купува наетите имоти, уврежда ищеца. Знанието се потвърждава и от факта, че след като е закупил имотите, наемателят е спрял да плаща дължимия наем на ищеца. От доказателствата по делото можело да се направи извод, че сключената от двамата въззивници сделка е целяла увреждане на ищеца, защото и двамата въззивници са били наясно, че след продажбата на трите имота ще бъде невъзможно изпълнението на процесния предварителен договор. В заключение ищецът поддържа, че е налице фактическият състав на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, тъй като е имал качеството на кредитор спрямо Д. И. З. още към момента на процесната сделка - извършената продажба на 09.10.2020г. между двамата ответници по предявените искове. Кредитор е на касаторката по силата на сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и не е придобил това качество едва след развалянето на същия договор. Двамата са били обвързани от процесния предварителен договор, по силата на който срещу уговорената цена Д. И. З. е била длъжна да прехвърли в собственост на С. П. Д. трите самостоятелни обекта. След като е настъпила невъзможност за изпълнение на предварителния договор и неговото развалянето, също е имал качеството на кредитор спрямо касаторката с правото да иска уреждане на отношенията им, произтичащи от разваления договор, и по-конкретно да иска на основание чл.55, ал.1, предл. последно ЗЗД да му бъдат върнати платените от него суми по разваления предварителен договор. Позовава се на съдебната практика по чл.135 ЗЗД, като цитира: решение № 328/23.04.2010г. по гр. д. № 879/2009г. на 3то г.о. на ВКС, решение № 7/26.01.2012г. по гр.д. № 456/2011г. на 3 - то г.о. на ВКС, решение № 4/26.01.2011г. по гр. д. № 551/2010г. на 3 - то г.о. на ВКС, решение № 48/21.02.2014г. по гр.д. № 4321/2013г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение от 8.06.2010г. по гр.д. № 37/2009г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение от 27.07.2011г. по гр.д. № 785/2010г. на 3 - то г.о. на ВКС, решения от 14.07.2010г. по гр.д № 1220/2010г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение № 320/5.11.2013г. по гр.д. № 1379/2012г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение № 38/24.07.2012г. по гр.д. № 1348/2010г. на 4 - то г.о. на ВКС и решение № 149/12.11.2013г. по т.д. № 422/2012г. на 1 - во т.о. на ВКС. Касаторът “ЛАРГОНИ“ ЕООД, [населено място] атакува въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е обявен за относително недействителен спрямо ищеца договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 151, том V, рег. № 8966, дело № 859 от 2020г. на нотариус С. И., по силата на който Д. И. З. - като продавач, е прехвърлила на “ЛАРГОНИ“ ЕООД - като купувач, описаните недвижими имоти. Твърди, че решението в тази си част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е постановено при неспазване на чл.236, ал.2 ГПК. Противно на установените по делото факти, съдът неправилно е приел, че вземането на ищеца от първия ответник е възникнало преди увреждащата го сделка, като по този начин неправилно е приел, че отменителната претенция е такава по чл.135, ал.1 ЗЗД, вместо по ал.3 от чл.135 ЗЗД. От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че предварителният договор е сключен на 08.08.2018г., атакуваната разпоредителна сделка е от 09.10.2020г., а покана за разваляне на предварителния договор, изходяща от ищеца, е получена от първия ответник - Д. З., на 25.11.2020г. Наред с изявлението за разваляне на този договор, със същата покана ищецът е отправил и искане за връщане на всички платени по него парични суми - в общ размер на 58 674.50 лева, а така също и връщане на даденото по предварителния договор капаро в двоен размер, а именно сумата от 30 000 лева. С оглед на така установените факти, дружеството - касатор счита, че приложимото за предявения отменителен иск материално право е чл.135, ал.3 ЗЗД. До настъпване на падежа и на последната вноска по предварителния договор, ищецът не е имал качеството на кредитор, доколкото до този момент, първият ответник не е имал задължението да престира - да прехвърли правото си на собственост върху въпросните три самостоятелни обекта. Това качество - на кредитор, за ищеца е възникнало едва след развалянето на процесния предварителен договор и от този момент за него е възникнало вземане от първия ответник за платените по договора суми, получени вече на отпаднало основание, както и за връщане на капарото в двоен размер, които последици изрично са отбелязани и в чл.14 от предварителния договор. С оглед на това дружеството поддържа, че за успешното провеждане па отменителния иск, е следвало да бъдат установени предпоставките на чл.135, ал.3 ЗЗД, съгласно която разпоредба, когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително, само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. В тази връзка касаторът счита, че в рамките на развилото се производство не са събрани доказателства, от които да се направи извод и за наличие на изискуемото от закона намерение/цел за увреждане, поради което претенцията за отмяна на разпоредителната сделка е остана недоказана. Сочи, че от показанията на свидетеля П. е установено, че получените документи от управителя на дружеството не са били прегледани, нито при тяхното получаване от съпругата на С. Д., нито при предаването им в Агенция „Митници“ Бургас, като представляващия „Ларгони“ ЕООД не е имало никакво съмнение, че получава от съпругата на ищеца договор за наем/документ за собственост. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Лице, чието вземане възниква след сключване на увреждащото го правно действие, материалноправно легитимирано ли е да предяви отменителния иск по чл. 135 ЗЗД?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 207/13.12.2013г. на ВКС по т. д. № 771/2011г. на I т.о.; решение № 408/14.07.2004г. на ВКС по гр. д. № 409/2003г. на II г.о., решение № 643/27.07.2000г. на ВКС по гр. д. № 27/2000г. на II г.о. и решение № 60/20.04.2017г. на ВКС по гр. д. № 3094/2016г. на IV г.о.; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да постанови акта си след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост (а не изолирано едни от други), които имат значение за решението по делото и на тази база да обоснове крайните си изводи?; Сочи се противоречие на въззивния акт с: решение № 142/20.06.2017г. на ВКС по гр.дело № 3673/2016г. на IV г.о. и решение № 130/13.11.2018г. на ВКС по гр. д. № 4807/2017г. на II г. о.; 3/ Следва ли въззивната инстанция, при осъществяване на решаващата си дейност, да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите констатации и правните й изводи да са обосновани?; Твърди се несъответствие на обжалвания акт с: решение №331/04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1649/2010 г. на IV г.о., решение №134/19.11.2015г. на ВКС по т. д. №3495/2014г. на II т.о., решение № 283/14.11.2014г. на ВКС по гр.д. №1609/2014г. на IV г.о.“ Касаторът се позовава на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по жалбата и ищец по делото, С. П. Д., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба от „Ларгони“ ЕООД не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Сочи, че безспорно е имал качеството на кредитор на Д. И. З. към момента на извършване на процесната продажба, в качеството му на купувач по предварителния договор с правото да иска, включително и по съдебен ред на основание чл.19, ал.3 ЗЗД обявяването му за окончателен. След като е настъпила невъзможност за изпълнение на предварителния договор и развалянето на договора, също има качеството на кредитор на Д. И. З. с правото да иска уреждане на отношенията им, произтичащи от разваления договор, и по-конкретно да иска па основание чл.55, ал.1. предл. последно от ЗЗД да му бъдат върнати платените от него суми по разваления предварителен договор. Позовава се на съдебната практика по приложението на чл.135 ЗЗД, обективирана в: решение № 328/23.04.2010г. на ВКС но гр. д. № 879/2009г. III г.о., решение № 7/26.01.2012г. на ВКС по гр.д. № 456/2011г. III г.о., Тълкувателно решение № 2/09.07.2019г. на ВКС по т.д. № 2/2017г. ОСГТК, решение № 4/26.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 551/2010г. III г.о., решение № 639/06.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 754/2009г. IV г.о., решение № 535/13.09.2010г. на ВКС по гр.д. № 1224/2009г. IV г.о., решение № 422/20.03.2000г. на ВКС по гр.д. № 1469/99г. V г.о., решение № 45/01.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 450/2010г. III г.о., решение № 566/18.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1473/2009г. IV г.о., решение № 354/23.04.2009г. на ВКС по гр.д. № 64/2008г. III г.о., решение № 149/12.11.2013г. на ВКС по г.д. № 422/2012г. I т.о., решение № 639/06.10.2010г. по гр.д. № 754/09г. на ВКС IV гр.о. Намира за неоснователно възражението, че по делото не е установено изискуемото по чл.135, ал.1 ЗЗД „знание" у купувача по процесната продажба “Ларгони“ ЕООД. Намира, че фактът, че управителят на касатора „Ларгони" ЕООД лично е представил пред официален орган - Агенция „Митници", Териториална Дирекция Южна Морска, процесния предварителен договор, по категоричен начин опровергава твърдението му, че не бил знаел за този договор до получаване на препис от исковата молба. Излагат се и съображения, че от установените по делото факти може да се направи и обоснован извод, че сключената от двамата ответници по предявените искове сделка е целяла увреждането му, тъй като те са били наясно, че след извършване на продажбата между тях на трите имота, ще бъде невъзможно изпълнението на процесния предварителен договор. Ответникът по касационната жалба е заплатил по предварителния договор голяма сума пари, която Д. З. не е имала намерение да върне, предвид скритите от ответника по касационната жалба действия по осъществяване на продажбата. Двамата ответници по предявения по делото иск (в това число касаторът - купувач) са били наясно, че ответникът по касационната жалба ще бъде лишен от възможности на придобие собствеността върху трите процесни имота. В подкрепа на твърдението за целяно увреждане сочи и фактът, че Д. И. З. е декларирала в процесния нотариален акт за продажба, че за имотите предмет на продажбата няма сключени предварителни договори с трети лица. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Ищецът С. П. Д. е предявил искове за обявяване за недействителна сделката, сключена с нотариален акт № 151/09.10.2020г., том V, рег. № 8966, дело № 859/2020г. на нотариус, с рег. № 699 на НК, с който Д. И. З. е продала на ответника „Ларгони“ ЕООД три самостоятелни обекта в сграда, и за осъждане на Д. И. З. да му заплати сумата от 58 096,20 лева, представляваща общата равностойност на получени на отпаднало основание вноски от цената по сключен на 08.08.2018г. предварителен договор за продажба на самостоятелните обекти, който е бил развален по вина на ответницата, както и сумата от 30 000 лева, представляваща задатък по същия договор, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от завеждане на делото. С първоинстанционното решение претенциите са уважени изцяло, с изключение на претенцията по чл.93, ал.2 ЗЗД, която е уважена до размер от 15 000 лева. Съдът е приел, че е сезиран е иск с правна квалификация по чл.135, ал.1 ЗЗД, който е основателен, тъй като атакуваната сделка уврежда ищеца в качеството му на кредитор - тя е осуетила възможността му да придобие обещаните му с предварителния договор имоти, и договарящите са знаели за увреждането. Приел е, че поради разваляне на договора ответницата следва да върне полученото на отпаднало основание, както и на осн.чл.93, ал.2 ЗЗД, вр. чл.14 от договора да заплати още веднъж стойността на задатъка. Апелативният състав също е приел, че правната квалификация на отменителния иск е по чл.135, ал.1 ЗЗД. Аргументирал се с твърденията на ищеца, че е станал кредитор на въззивницата З. в момента на сключване на предварителния договор, т.е. преди сключване на атакуваната сделка. Посочил е, че въпросът, дали ищецът е доказал твърденията си за наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД е въпрос по съществото на спора. Безспорно е установено по делото, че на 08.08.2018г. Д. И. З. и С. П. Д. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на три самостоятелни имота, при обща цена от 150 000 лева, платима както следва: в деня на подписване на договора сумата от 15 000 лева е заплатена по банков път (тя служи и като задатък), а остатъкът от 135 000 лева се заплаща на 135 равни месечни вноски по 1000 лева или 512 евро по банкова сметка на продавача, посочена в самия договор (чл.7). На 15.07.2019г. С. П. Д. е отдал имотите под наем на „Ларгони“ ЕООД. На 09.08.2019г. е сключен анекс № 1 между Д. И. З. и В. Д. /съпруга на С. П. Д./, с който са внесени изменения, считано от 09.08.2019г., в размера на месечната вноска и е уговорено, че занапред вноските ще се заплащат за погасяване задълженията на З. по договор за кредит по банкова сметка на кредитора й „Л.“ АД. На 09.10.2020г. Д. И. З. е продала имотите на „Ларгони“ ЕООД на цена от 113 475 лева, за която продавачката се е съгласила да бъде изплатена по банков път на „Л.“ АД, а самото финансиране на покупката е осъществено със заемни средства от „Уникредит Булбанк“ АД и е обезпечено с ипотека, вписана на 09.10.2020г. С покана, връчена на Д. И. З. на 25.11.2020г., С. П. Д. е развалил предварителния договор, без да дава срок за изпълнение, и е поканил З. да му върне престираните до момента вноски, както и да заплати задатъка в двоен размер в седемдневен срок от получаването на поканата. Въз основа на така установената фактическа обстановка, апелативният състав е приел, че още с подписване на предварителния договор С. П. Д. е станал кредитор на З., като носител на притезателното право да иска сключване на окончателен договор, но и на всякакви други вземания, чийто източник би бил договора, дори и тогава, когато тези вземания възникнат в резултат на неизпълнение на задълженията по него. Позовал се е на т.2 от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 год. по тълк. д. № 2/2017 год. на ОСГТК на ВКС, че и кредиторът по предварителен договор разполага с иск по чл.135 ЗЗД, когато обещан с предварителния договор имот е продаден на трето лице; тогава за купувача по предварителния договор сделката е увреждаща, поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска сключване на окончателен договор. На преценката на кредитора е предоставено да избере към коя възможност да прибегне в случай, в който обещателят по договора прехвърли имота на трето лице, а не нему - дали да проведе отменителен иск и да упражни правото си по чл.19, ал.3 ЗЗД, като предяви иск за сключване на окончателен договор, или да развали договора, без да дава срок, тъй като е очевидно, че изпълнението вече е невъзможно. В случая ищецът се е отказал да реализира по съдебен ред правото си по чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като на 09.10.2020г. върху имотите е вписана законна ипотека, обезпечаваща дълга на „Ларгони“ ЕООД и той евентуално би го придобил обременен с ипотека, а отделно би дължал на З. разликата до пълната цена по договора. Същевременно е счетено, че разпореждането представлява намаление на имуществения актив на длъжника и затруднява или напълно препятства С. Д. да удовлетвори вземанията си по чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД и по чл.92, ал.2 ЗЗД. Съдът е приел за установено по делото знание на договорящите по атакуваната сделка за нейния увреждащ характер. Посочил е, че за обещателя знанието произтича от несъответствието между предприетите действия и обещаното по договора. За приобретателя „Ларгони“ ЕООД знанието, като субективна преценка, е изведено от фактите, които са били узнати от управителя на дружеството към момента на сключване на нотариален акт № 151/09.10.2020, том V, рег. № 8966, дело № 859/20г. на нотариус с рег.№ 699 на НК. От доказателствата съдът е установил, че дружеството е представило на Агенция „Митници“ ТД Южна морска, както своя договор за наем със С. Д., така и предварителния договор от 08.08.2018г. Тези документи са били представени на Агенция „Митници“ за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, последното приложено по делото с дата 09.10.2019г. - една година преди сключване на атакуваната сделка. Решаващият състав не е кредитирал показанията на свидетеля П., с които се цели установяване на незнание за съществуването на предварителния договор, като противоречащи на житейската логика и на елементарните опитни правила. Предвид соченото от свидетеля, че управителят на дружеството бил връщан многократно от митницата по повод издаването на разрешение, съдът е намерил за напълно нелогично това лице, действащо като управител на търговско дружество, чиято стопанска дейност се спъва поради забавянето на разрешението, да не положи дори елементарна грижа, още повече при дължима грижа на добър търговец, и да провери какви книжа са му били предадени от съпругата на С. Д.. С оглед на това, апелативният състав е счел, че с узнаване на предварителния договор, поне от 09.10.2019г. управителят е бил наясно, че за процесните имоти З. е поела обещание за прехвърляне на Д. и сделката, сключена с нот. акт № 151/09.10 2020г., том V, рег.№ 8966, дело № 859/20г. на нотариус, с рег.№ 699 на НК, уврежда последния. Предвид гореизложеното, въззивният съд е приел, че по делото са доказани предпоставките, при които отменителния иск е основателен, като съответствието, съответно несъответствието между стойността на вземанията по осъдителните искове и стойността на имотите по нот. акт № 151/09.10.2020г., том V, рег.№ 8966, дело № 859/20 год. на нотариус, с рег. №699 на НК, е намерил за неотносимо, предвид обезпечителния характер на отменителната претенция. Решаващият съд е счел за неоснователно възражението, че ищецът е бил неизправна страна по предварителния договор, тъй като не е изпълнявал точно и в срок задължението си за заплащане на месечните вноски от уговорената цена. Въз основа на представените документи е намерил за доказано ежемесечно заплащане на З. на сума от 1000 лева, с основание „покупка на магазин“, а на 25.01.2019г. по сметката на З. са внесени 10000 лева на това основание. Позовал се е и на признанието на З. в анекса, че до момента на подписването му насрещната страна е била напълно изправна. Установил е, че след подписването на анекс № 1/09.08.2019г. са направени 14 броя вноски в размер на 1 578,30 лева в полза на „Л.“ АД и са представени документи за това, които не са оспорени от ответниците. Причината за сключване на анекса, установена от самия текст на документа и от показанията на свидетелката С., е именно обременяването на имотите с ипотека за обезпечаване на дълг на З. към „Л.“ АД след сключване на предварителния договор с Д.. Относно възражението за представляване на ищеца от лице без представителна власт (съпругата му В. Д.) съдът е приел, че на този факт може да се позове само мнимо представлявания, но не и насрещната страна, т.е. З. – Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 год. по тълк. д. № 5/14 год. на ОСГТК на ВКС. Освен това решаващият състав е констатирал, че действията на Д. са потвърдени от съпруга й, както чрез снабдяването й с пълномощно за представителство по повод същия предварителен договор, така и чрез изрично волеизявление в хода на делото, поради което е счел, че във вътрешните отношения представител - представляван с обратна сила се заличават последиците от недействителността и договорът поражда действие за представлявания, считано от момента на неговото сключване - Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 год. по тълк. д. № 5/14 год. на ОСГТК на ВКС. Същевременно съдът е намерил това възражение за ирелевантно, тъй като от самото сключване на анекса задължението за плащане по делегация на кредитора З. е било изпълнявано от мнимо представляваната страна с погасителен ефект по чл.75 ЗЗД. Последното плащане е било направено на 01.10.2020г. — в месеца, в който имотите са били прехвърлени на „Ларгони“ ЕООД. Възприел е показанията на свидетелката С., според които в последната седмица на м.октомври З. й се обадила да й съобщи да не се плаща следващата вноска за м.ноември към „Л.“ АД, което означава, че е знаела, че Д. изпълняват поетите задължения по анекса, погасяват кредита й към „Л.“ АД и самата тя се е ползвала от погасителния ефект на плащанията. С оглед изложеното, апелативният състав е заключил, че Д. е бил изправна страна по предварителния договор и анекса към него и надлежно е упражнил правото си по чл.87, ал.2 ЗЗД, тъй като разпореждането на имотите в полза на наемателя „Ларгони“ ЕООД е направило изпълнението на предварителния договор невъзможно. От момента на разваляне на договора за З. е възникнало задължение за връщане на даденото, като тя не е въвела възражение за стойността на платената до момента на развалянето цена - общо в размер на 58 096,20 лева. Апелативният състав е стигнал и до извода за наличие на предпоставките за уважаване на претенцията по чл.93, ал.2, изр.второ ЗЗД. В мотивната си част се е позовал на безспорния факт, че в предварителния договор е уговорено сумата от 15 000 лева да служи като задатък, както и че задатъкът е заплатен от Д. по банков път на 08.08.2018г. Предвид функциите на задатъка (така решение № 34 от 19.07.2021г. по гр. д. № 1456/2020г. на IV г. о на ВКС), установената изправност на страната, дала задатъка, и неизправност на получилата го страна, съдът е приел, че изправната страна, която е дала задатъка, може да го иска в двоен размер, не само когато се откаже от неизпълнения договор, но и когато го развали. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Поставеният от касаторката З. въпрос, свързан с приложението на чл.272 ГПК, не може да предпостави допускането на касационното разглеждане, тъй като липсва препращане от въззивния съд към мотивите на първоинстационния съд. Поставените от тази жалбоподателка процесуалноправните въпроси, както и въпрос № 2 от изложението на касатора – ЮЛ, за задълженията на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви и обсъди наведените възражения и доводи, като посочи въз основа на кои доказателства приема за установени фактите по делото, при съвкупна преценка на доказателствата, не покриват, както основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил акта си в пълно съответствие с формирана постоянна практика на ВКС. Въззивният съд е мотивирал решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК. Съдът е изложил мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът е отразил в мотивите си, като е посочил въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. На следващо място, съгласно разяснителната част на т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2017г. от 09.07.2019г. по тълк. д № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, кредитор на непарично вземане по см. на чл.135 ЗЗД е и титулярът на потестативното право за сключване на окончателен договор, поради което, когато обещан с предварителен договор имот е продаден на трето лице, за купувача по предварителния договор сделката е увреждаща, поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска сключване на окончателен договор. Ето защо, в очертаната хипотеза в тълкувателния акт на ВКС е прието, че кредиторът по предварителния договор има правен интерес да предяви отменителен иск с оглед обявяване за окончателен сключеният преди увреждащата сделка предварителен договор, като производството по чл.135 ЗЗД се явява преюдициално спрямо производството по чл.19, ал.3 ЗЗД. В настоящия случая, в исковата молба ищецът твърди, че с оглед сключения от ответниците договор за продажба на имотите, предмет на предварителния договор, той е развалил същия на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, след продажбата му на третото лице, поради което за ищеца са възникнали вземания по чл. 55, ал.1, пред. 3-то и чл. 92, ал.2 ЗЗД. Това по същество представляват твърдения за погасяване на потестативното право на ищеца по чл.19, ал.3 ЗЗД /като непарично вземане по см. на чл.135 ЗЗД/ и същевременно за възникване в патрумониума му на посочените вземания за реституция и задатък от момента на развалянето на предварителния договор, след сключване на атакуваната разпоредителна сделка. Независимо, че съдът е квалифицирал иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, доколкото решаващият състав е извел крайният изход на спора въз основа на твърдените в исковата молба обстоятелства, няма основание за допускане на касационния контрол на това основание, както и с оглед на факта, че твърдените и установени от съда обстоятелства покриват фактическия състав на чл.135, ал.3 ЗЗД, вкл. относно наличието на намерение на страните по разпоредителната сделка за увреждане на ищеца, предвид установено, че и двете страни по нея са знаели към момента на сключването й за клаузите в предварителния договор, включващи заплащане на задатък и разсрочено плащане на цената по този договор от ищеца, с оглед на което по същество е установената и изискуемата по см. на чл.135, ал.3 ЗЗД недобросъвестност на страните по атакуваната сделка. Ето защо, по въпроси № 1 и № 3 от изложението на дружеството – касатор въззивният акт не е постановен в противоречие с цитираната практика на ВКС, още повече, че с нея не е отречено правото на лице, чието вземане възниква, след сключване на увреждащото го правно действие, да бъде материалноправно легитимирано по отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, с оглед хипотезиса на чл.135, ал.3 ЗЗД. Предвид изложеното, липсва и соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Предвид изложеното, решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Независимо от изхода на делото, на ответника по касацията не се дължат разноски за настоящото производство, тъй като същият нито е сезирал съда с такова искане, нито е представил доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд