Определение № 5243 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Е. М., чрез адв. С. А. и адв. В. Д., срещу решение № 109/07.02.2024г. по гр. дело № 2387/2023г. по описа на Окръжен съд Варна в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение, е определен режима на лични отношения на бащата (жалбоподателя) с детето E., родена през ...г., до навършване от същата на тригодишна възраст. Касаторът обжалва решението с довод, че изключването на преспиването на детето у дома на бащата противоречи на интересите на детето, а изводът за липса на такава необходимост е изведен в нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поставят следните въпроси, за които се твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната и друга практика на ВКС, а последният - от значение за развитие на правото и за точно прилагане на закона: 1/ „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото съвкупно, както и да изхожда от съдържащите се в тях сведения каквито са, без да им приписва съдържание, каквото те нямат?“ 2/ „При положение, че съдът сам е преценил, че за решаване на делото превес следва да бъде даден на заключението на вещите лица, може ли да мотивира решението си, произнасяйки се по въпроси, за които не притежава нужната квалификация и образование, а в случай, че притежава такава допълнителна квалификация и мотивира решението си въз основа на собствени специални знания или собствени познания, поради личен интерес в определената научна област, следва ли да укаже на страните по какъв начин е достигнал до своите изводи? 3/ „Единствено с оглед на критерия възраст ли се преценява най – добрият интерес на детето?“ 4/ „В интерес на бебетата и малките деца, чиито родители са се разделили след раждането им и няма събрани доказателства по делото нито един от родителите да проявява крайни недостатъци в родителството си, ли е грижата за тях през нощта да бъде разпределена между родителите съобразно определения от съда график ?“ Ответната страна по касационната жалба - ищцата З. Р. Ф., не е депозирала отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. По искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването на ответника, че най – добрият интерес на детето Е., р. ...г., изисква режимът й на лични отношения с него до навършване на тригодишна възраст да включва преспиване в дома на бащата. До този извод въззивният съд е достигнал след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, при превес на заключението на КСПЕ, според които: и двамата родители имат емоционална връзка с детето; родителските качества и на двамата родители имат известен дефицит- те се учат да бъдат родители; от момента на раждането на детето и към настоящия момент майката полага преките и непосредствени грижи за детето, които са адекватни и достатъчни за обгрижването му; до навършване на тригодишна възраст от детето, същото се води в така нар. „кърмаческа възраст“, в която от жизненоважно значение за детето е да има един постоянен обгрижващ го човек, към когото то да изгради т.нар. сигурна привързаност; в случая това е майката. Предвид така установеното, въззивният съд е приел, че вземането на детето от бащата за два дни без прекъсване през нощта ще лиши детето от човека, който е постоянно с него, с когото са свързани сигурните му ритуали по приспиване, хранене, събуждане през нощта и т.н. т.е. ще наруши така създадената сигурност у детето, което би довело до тревожност и негативни емоции. Определил е запазването на връзката между бащата и детето като абсолютно наложително и в интерес на детето, но е приел, че до навършване на тригодишна възраст на детето това е постижимо чрез контактите в периода на будуване, по време на игра и разходка, а преспиването на детето в дома на баща му в случая по скоро би имало негативно влияние за интереса на детето, доколкото е свързано с отделяне – физическо и емоционално, от майката. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първите два въпроса на касатора, предвид контекста на оплакванията, в който са поставени ( според касатора въззивният съд е приписал на КСПЕ, на която е отдал приоритетно значение, съдържание, каквото тя няма - че в интерес на детето е до навършване на тригодишна възраст то да не остава с преспиване при своя баща, а за подобно заключение съдът не разполагал със специални знания), не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. Не е в компетенциите на вещите лица да определят режима на лични отношения, който съответства на най – добрия интерес на детето, поради което и в процесната експертиза не се сочи дали детето да преспива или не у дома на баща си до навършване на тригодишна възраст. Изводът дали преспиването да е включено в режима на лични отношения е част от преценката за най- добрия интерес на детето, а тя е единствено в компетенциите на съда, сезиран да разреши спор по въпросите по чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от СК. Касационно обжалване не може да се допусне и по третия въпрос. Съгласно задължителната практика на ВС и константната и безпротиворечива практика на ВКС, част от която цитирана и от жалбоподателя ( ППВС № 1/74 г.; решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., ІV г. о.; решение № 218/03.12.2019 г. по гр. дело № 763/2019 г., ІІІ г. о.; решение № 39/09.03.2018г. по гр.д.№ 3857/2017, ІV г.о.; решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г., ІІІ г.о.; решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV г.о.; решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV ГО на ВКС и др.), при решаване спорове между родителите по въпросите по чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, за което съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г ., в чл. 59, ал. 4 от СК, в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, но без да са изброени изчерпателно, нито да са степенувани в строго определен ред. От значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността им, като при съпоставянето им следва да се отчетат спецификите на всеки конкретен случай. Въззивният съд изцяло е съобразил така цитираните разрешения на съдебната практика, като е определил различни режими на лични отношения съобразно възрастта на детето. В случая тя е един от отчетените критерии, а не единственият. Последният въпрос на касатора също не покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. Както се посочи по – горе, в производства като процесното, съдът е длъжен да съблюдава най-добрия интерес на детето, а какъв е той се определя за всеки конкретен случай, съгласно установените по делото релевантни обстоятелства. Дали по принцип е в интерес на малките деца грижата за тях през нощта да се поделя между родителите им е хипотетичен въпрос - зададен без връзка с конкретната преценка в обжалваното решение и инспириран от цитираната от касатора литература. Като такъв, той не е правно обуславящ по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на ВКС