Определение № 50223 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3285/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Т. Ц., приподписана от адв. К., срещу определение № 1225 от 09.05.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 934 /2022 г. по описа на Софийския апелативен съд. С обжалването определение е потвърдено разпореждане № 59 от 31.01.2022 г., постановено по в. ч. гр.д. № 785/2021 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е върната подадената от Ц. частна касационна жалба срещу определение № 1058 от 05.10.2021 г. Касаторът поддържа неправилност на обжалването определение като противоречащо на материалния закон, постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че са нарушени правата му по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, защото съдът не му е изпратил акт, постановен от касационната инстанция, а именно разпореждане 60112/02.12.2021 г. на ВКС по движението на върнатата частна касационна жалба. Твърди, че жалбата се счита за редовна от момента на подаването й т.е. от 22.10.2022г., към която дата приподписалият я адвокат не е бил с отнети адвокатски права. Счита, че съдът в нарушение на закона не е уважил направените пред него доказателствени искания - да се изискат и приложат по делото 50 листа копия от деловодството на Петричкия районен съд, Службата по вписвания и Благоевградския окръжен съд. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. Не следва ли апелативен съд да събере нови доказателства, за да попълни делото с нови факти и обстоятелства, за да изясни спора при допуснати неволни пропуски от районен съд; 2. За задължението на съда да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор? Допускане на касационното обжалване се иска и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 –во ГПК с твърдение за нищожност на обжалвания съдебен акт поради неспазена форма. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт. За да потвърди разпореждането на СГС за връщане на подадената от К. Т. Ц. частна касационна жалба, съставът на САС в обжалваното определение е приел, че указанията, дадени с разпореждане от 28.10.2021 г. за приподписване на жалбата от адвокат, с представяне на пълномощно за това, както и за представяне на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК ,не са изпълнени в дадения срок след като е установил по делото на база приложено писмо от АК- Благоевград факта, че адв. К., която е приподписала жалбата, е лишена от право да упражнява адвокатска професия за срок от 4 месеца, считано от 26.10.2021 г.- т.е. два дни преди разпореждането на съда с указания за приподписване. Съставът на ВКС, I – во г.о. намира, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване служебно на основание чл. 280, ал.2, предл. 2 –ро ГПК за проверка на неговата допустимост. С ТР № 2 от 23.06.2022 г. по ТД № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС се прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране на жалбата, което не се извършва от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. От приетото в ТР също така следва, че в конкретния случай Софийският апелативен съд не е бил компетентен по правилата на функционалната подсъдност да се произнесе по жалбата срещу разпореждането на Софийския градски съд за връщане на частната касационната жалба. Следователно апелативният съд е постановил акта си при отсъствието на положителна процесуална предпоставка, каквато е функционалната подсъдност. Ето защо актът му се явява недопустим и подлежи на обезсилване. По спора за законосъобразността на разпореждане № 59 от 31.01.2022 г., постановено по в. ч. гр.д. № 785/2021 г. по описа на Благоевградския окръжен съд за връщане на частната касационна жалба на К. Т. Ц. срещу определение № 1058 от 05.10.2021 г. по в.ч. гр.д. № 785/2021 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, следва да се произнесе Върховният касационен съд при условията на пълен въззив. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: По жалба от 20.08.2021 г. на К. Ц. против отказ на съдията по вписванията е образувано възз. ч. гр. д. № 785/2021 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. С определение № 1058 от 05.10.2021 г. жалбата е оставена без уважение. На 22.10.2021 г. К. Ц., чрез куриер, е изпратил жалба срещу определението от 05.10.2021г., която е входирана в деловодството на съда на 25.10.2021 г. С разпореждане от 28.10.2021 г. съдът е дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи приподписана от упълномощен адвокат жалба, пълномощно за приподписването, както и изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Указанията са съобщени лично на жалбоподателя на 08.11.2021 г. и на 10.11.2021 г. е постъпила жалба, приподписана от адв. В. К., но не и изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 11.11.2021 г. съдът е дал повторни указания и нов едноседмичен срок за представяне на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и такова е представено на 23.11.2021 г. като с разпореждане от същата дата делото е изпратено на ВКС. При проверка за допустимостта на преписката преди образуване на дело по подадената частна жалба във ВКС, с разпореждане на Председателя на Второ г.о. при ГК на ВКС от 02.12.2021 г. е констатирано, че изложението не е приподписано и преписката е върната на окръжния съд за даване на указания и определяне на срок за подписването му от адвоката на жалбоподателя. Междувременно с писмо, постъпило в Благоевградския окръжен съд на 23.11.21г. Председателят на адвокатския съвет в [населено място] е уведомил съда, че адв. В. К. е лишена от право да упражнява адвокатска професия за срок от 4 месеца, считано от 26.10.2021 г. С разпореждане от 08.12.2021 г. съдът е дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи приподписани от адвокат частната касационна жалба и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като му е указал също, че адв. К. е със спрени адвокатски права. Това разпореждане е съобщено на 15.01.2022. С обжалваното разпореждане от 31.01.2022г. съдът е констатирал, че нередовностите на частната касационна жалба не са отстранени и я е върнал. При така установените по делото факти разпореждането на Благоевградския окръжен съд за връщане на частната касационна жалба е правилно и следва да бъде потвърдено. Указанията на окръжния съд за отстраняване нередовностите на постъпилата частна касационна жалба са ясни, точни и правилни и са останали неизпълнени. На страната са били указани неблагоприятните последици от неизпълнението им в срок. Поради това връщането на частната касационна жалба се явява законосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, защото съдът не е съобразил, че жалбата следва да се счита за редовна към момента на подаването и, а към този момент адвокатът е имал право да упражнява професията си. Този довод е неоснователен. Съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за редовността на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността и как тя следва да бъде отстранена като определя срок за поправката, като на основание чл. 101, ал. 2 ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. В случая обаче не е налице поправено процесуално действие, за да може да се зачете обратното действие на поправката, посочено в чл. 101,ал. 2 ГПК- частната касационна жалба е останала нередовна, защото е била приподписана от адвокат, който към момента на изправяне на нередовността /а това е моментът на представяне на приподписаната жалба в съда – 10.11.2021 г./ вече е бил лишен от правото да упражнява професията си. На следващо място жалбоподателят навежда доводи, че обжалваното определение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не му е връчен препис от разпореждане от 02.12.2021г. на Председателя на Второ г.о. на ВКС. На основание чл. 7, ал.2 ГПК съдът има задължение да връчва на страните препис от актовете, подлежащи на самостоятелно обжалване. Разпореждането от 02.12.2021 г. не е от тази категория съдебни актове, защото с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито пък в закона изрично се предвижда обжалваемост на тази категория актове. С него преписката е върната на ОС- Благоевград за отстраняване констатирани нередовности на жалбата и съдържащите се в него указания са адресирани към съда, администриращ жалбата, а не към страната. Т.е. Окръжен съд- Благоевград не е бил длъжен да връчва на страната разпореждането от 02.12.2021г., а да съобщи на страната констатираните от ВКС нередовности на жалбата и да даде срок за отстраняването им, което и в случая е сторено и поради неизпълнение на дадените указания жалбата е върната. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,